Решение № 12070 от 29.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Национална здравноосигурителна каса, чрез пълномощника главен юриск. Ханджийска срещу решение 573 от 05.04.2022 г., постановено по адм. д. 20/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е уважен предявеният срещу нея иск, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива съображения, че ищецът при оспорване на административния акт не е заявил заплащане на сумата, за която е постановен отказ. Сочи, че не е налице изпълнително основание, въз основа на което да бъде заплатена сумата от 426, 00 лева за оказаната болнична помощ, в периода от 26.02.2018 г. - 28.02.2018 г., по КП 181 на лице с история на заболяването /ИЗ/ 2241. Иска отмяна на оспорваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли. Претендира направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. В съдебно заседание касаторът редовно призован не се представлява. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение Пулс АД (МБАЛ Пулс АД), чрез процесуалния си представител адвокат Щерева в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция по представен списък. В съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът редовно призован не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград се е развило по предявения от МБАЛ Пулс АД срещу Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) иск за сумата от 426 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от отменено писмо с изх. 29-02-236/05.04.2018 г. на директора на РЗОК-Благоевград, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение съдът е уважил предявения иск като основателен и е присъдил на ищеца и сторените по делото разноски. За да постанови този резултат е приел, че в случая са налице изискуемите от чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) предпоставки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено писмо с изх. 29-02-236/05.04.2018 г. на директора на РЗОК-Благоевград, представляващо отказ за заплащане на извършени от ищеца медицински дейности. В случая е налице отменен индивидуален административен акт. Доказано е също от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в средствата, които РЗОК-Благоевград е отказала да заплати на лечебното заведение. МБАЛ Пулс АД е представило фактура 2-1884/13.03.2018 г. на стойност 426 лв. за извършена медицинска дейност за м. февруари 2018 г., която не е заплатена от РЗОК-Благоевград. Също така не са ангажирани доказателства от ответника, че направеният разход е заплатен на дружеството. Неоснователни са оплакванията на касатора, че в производството по отмяна на административния акт ищецът е поискал единствено отмяна на акта, но не и осъждане на РЗОК за заплащане на сумата от 426 лв., предмет на настоящото производство. Дружеството-ищец при оспорването на отменения административен акт не е задължено да съединява с жалбата си срещу акта и искова претенция по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК позволява иск да се предяви и след отмяната на съответния административен акт, какъвто е настоящия случай. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че исковата претенция на МБАЛ Пулс АД е доказана по основание и размер. Претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно и следва да бъде уважено, съобразно представените пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие от 03.05.2022 г., преводно нареждане и списък на разноските по чл. 80 от ГПК за сума в размер на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,