Решение № 4634 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12576/2013 г.

Решение № 4634 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12576/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуален представител, срещу решение № 1528/10.07.2013 г. по адм. дело № 1157/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което по жалба на Марин Иванов Япаджиев е отменена негова заповед № РД-533/15.02.2013 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационната жалба Япаджиев моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните: За да постанови обжалваното решение, АС - Бургас е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно на основание чл. 18в, ал. 2, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) е прекратено действието на безсрочното разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02101133/6.03.2007 г., издадено на риболовен кораб с външна маркировка Пм 270 и име Делфин, поради това, че през 2011 г. и 2012 г. на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл. 18е от ЗРА. В заповедта ответникът по касационната жалба е посочен като притежател на разрешителното. АС е изложил доводи, че обжалваната заповед противоречи на закона. Цитираната в нея правна норма на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, предвиждаща, че изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него лице прекратява със заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА, е приета със ЗИДЗРА, обнародван в ДВ, бр. 59/2012 г. и е в сила от 6.08.2012 г. Разпоредбата е материалноправна, с действие занапред, доколкото за същата не е изрично предвидено обратно действие със същия или друг нормативен акт съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Поради изложеното нормата е неприложима за периода преди 6.08.2012 г., а след тази дата не е изтекъл изискуемият в нея двугодишен срок. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че се касае за преуреждане на заварени правоотношения занапред, поради което оспорената заповед е законосъобразна. Позовава се на това, че изискването по чл. 18е е въведено с изменението на ЗРА, обн., ДВ, бр. 36/2008 г. Нормата на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА обаче за пръв придава правно значение на факта, че две поредни години на притежателя на разрешителното за стопански риболов не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА и свързва това правно значение с възможност за прекратяване на действието на неговото разрешително. Тоест фактът на неиздаване на удостоверението става юридически факт по силата на тази норма едва след влизането й в сила по съображенията, изложени от АС, които се споделят и от настоящата инстанция. Предвид изложеното и действието на нормата занапред, същата е неприложима спрямо факти, настъпили преди влизането й в сила. Между влизането в сила на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА (6.08.2012 г.) и датата на издаване на оспорената заповед (15.02.2013 г.) няма изтекъл двугодишен срок, поради което не е налице изискването на същата норма две поредни години (считано от влизането й в сила) да не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА на притежателя на разрешението. С оглед на това неправилно административният орган е придал на периода 1.01.2011 г. - 6.08.2012 г. правно значение, каквото нормативният акт не му придава. Предвид изложеното, в случая неотносима към предмета на спора е разпоредбата на чл. 18в, ал. 4 от ЗРА, обсъждана в мотивите на съдебното решение. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение