Решение № 12504 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2154/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Бояджикова срещу решение 311 от05.01.2023 г., постановено по административно дело 173/2022 г. от Административен съд Сливен в частта му, с която е отхвърлена жалбата й против заповед РД-09-150/25.02.2022 г. на Министъра на земеделието и храните в частта ѝ, в която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане (ССПДП) за кампания 2021 г. са останали следните площи: части от парцели, както следва: 29283-62-1-1 с площ 0,15 ха; 72480-23-3-2 с площ 0,06 ха; 72480-180-1-1 с площ 0,02 ха и 72480-475-4-1 с площ 0,01 ха. По наведени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена в тази ѝ част, а делото върнато на органа като преписка за ново произнасяне, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Министърът на земеделието и храните, в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежното му сезирани с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. За да отмени заповедта съдът се позовал на установеното от вещото лице по назначената по делото съдебно техническа експертиза, която не е оспорена от страните, като за всеки от процесните четири парцела е изложил подробни съображения за установената недопустима част от четирите парцела, за частите, в които жалбата е отхвърлена. При правилно установена фактическа обстановка, изложена подробно за всеки от процесните парцели, която по същество не се оспорва от касационния жалбодател, настоящият състав намира, че наведените доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от съда е неоснователно, още повече, че същото е заявено в жалбата като нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 170 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая с назначената по делото експертиза е установено, че частта на заповедта, по отношение на която жалбата на Бояджикова е отхвърлена е доказано, че са налице фактическите и правно основания за издаването ѝ, тъй като в частите от тези парцели има наличие на повече от нормативно допустимите дървета/храсти, неподдържана площ група храсти, надвишаващи 100 кв.м., по-голям от допустимия процент недопустими елементи, а част от площи са необработваеми, непригодни за земеделска дейност захрастени територии, полски пътища, поради което обосновано в обжалваното решение е прието, че правилно не са били включени в специализирания слой ПДП предвид разпоредбите на чл. 8, ал. 2, т. т. 1 и 3, чл. 10, ал. 1, т. т. 1 и 2 и ал. 2, т. т. 1 и 2, и чл. 3, ал. 1, т. т. 1 и 2 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Изложеното в касационната жалба противоречиво становище по отношение на приетата по делото експертиза не води до обратен извод. От една страна касационният жалбодател счита, че изготвената експертиза е коректна и изключително добре обосновано, а същевременно, макар съдът да е базирал изводите си именно върху констатациите на вещото лице, се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно, тъй като неправилно е тълкувало експертните изводи. Така наведеният довод е неоснователен приетото заключение не е оспорено, прието е по делото и съдът го кредитирал напълно в унисон със становището на касационния жалбодател, че същото е изготвено обективно и компетентно. По делото не са представени доказателства, които да опровергаят фактическите констатации, направени от съда, при което решението е постановено при спазване на предвидените административно производствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Разпитаните по делото свидетели Тодоров и Пармаков установяват най общо, че са участвали в обработването на стопанисваните от Бояджикова земеделски земи, твърдят, че те са косени, почиствала се е папратта в тях, но доколкото не уточняват конкретно парцелите и извършената дейност във всеки от тях показанията им не опровергават установеното от вещото лице, че процесните части от тези конкретно четири парцела са недопустими за подпомагане поради неизпълнение на нормативно предвидените изисквания, при съобразяване на факта, че общо заявените парцели са близо 100. При извършената проверка не се констатираха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила решението е постановено при активно участие на страните, съдът е изяснил релевантните за спора факти въз основа на които е формирал правните си изводи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационната жалбодателка следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт в касационното производство. Искането а присъждане на разноски за първоинстанционното производство по съществото си е искане за изменение на първоинстанционното решение в тази му част, при което не следва да бъде разглеждано в настоящето производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение