Решение № 6999 от 27.6.2023 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение27.06.2023 г.докладчик Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 6638 от 09.11.2022 г., постановено по адм. дело 10546/2021 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Национален фонд Култура да заплати на СТЕФАНИ АРТ СТАРС АГЕНЦИЯ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя В. Стефанова, разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000 (хиляда) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Управителния съвет на Национален фонд Култура, чрез адв. Д. Цончева, срещу Решение 6638 от 09.11.2022 г., постановено по адм. дело 10546/2021 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна СТЕФАНИ АРТ СТАРС АГЕНЦИЯ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Г. Фарфарова, в писмен отговор и в съдебно заседания поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на трето отделение на Върховния административен съд, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, в съответствие с чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Решение на Управителния съвет на Национален фонд Култура (УС на НФК), от 30.09.2021 г. и продължение от 01.10.2021 г. по протокол 18, в частта по т. 3 Приемане на резултати от конкурс по програма Едногодишна програма за подкрепа на професионални организации в областта на традиционното и съвременно цирково изкуство, с която е отхвърлен проектът под CR153СC-1 от списъка с резултати по Едногодишна програма за подкрепа на професионални организации в областта на традиционното и съвременно цирково изкуство. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспорвания административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона по подаденото проектно предложение. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорвания акт е издаден от компетентния административен орган, в законен състав и в пределите на нормативно установената компетентност и при постановяването му не са допуснати особено съществени процесуални нарушения. Приел е, че актът не отговаря на изискванията за форма, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон. Приел е също, че решението противоречи на материалноправните разпоредби, тъй като поставеното изискване за доказване на дейност в чл. 4 от условията за кандидатстване необосновано ограничава кръга на допустимите кандидати в противоречие с чл. 2, т. 3 и чл. 33, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) и чл. 5, ал. 1 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд Култура (Наредба Н-5/27.06.2007 г.). Счел е, че е налице и несъответствие с целта на закона, поради необоснованото отхвърляне на проекта. Тези пороци съставляват отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК и водят до отмяна на административния акт в оспорваната част, като незаконосъобразен. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на решението. УС на НФК e създаден със Закона за закрила и развитие на културата, където е определен и статутът му. Фондът подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата съгласно чл. 24, ал. 3 ЗЗРК. Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба Н-5/27.06.2007 г., Управителния съвет въз основа на доклада за дейността на експертната комисия по оценка на проектите и след обсъждането му, с решение определя: спечелилите конкурса проекти и размера на средствата от фонда по всеки от тях; проектите, за които не са достигнали средствата за финансиране от фонда и се посочва размерът на одобрените, но нефинансирани бюджети; неодобрени за финансиране проекти; мотиви за взетите решения по т. 1, 2 и 3. Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл. 31, ал. 3 ЗЗРК. При упражняването на тази си дейност УС на НФК има качеството на административен орган, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на АПК, като носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В случая, след проведена, съобразно нормативноустановените правила, процедура за разпределяне на бюджетни средства, УС на НФК като овластен със закон за това орган с изрично волеизявление е приел, че проектът на жалбоподателя не е одобрен за финансиране и с това е постановил индивидуален административен акт, непосредствено засягащ законен интерес на дружеството да получи публични средства, подкрепящи представения от него проект. Съгласно чл. 59 АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т.е да е мотивиран. Фактически основания в оспореното решение, не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Не може да се приеме, че посоченото в становището на експертите, че организацията не отговаря на изискването да доказва циркова дейност от 2019 г., както и твърдението за частично попълнени документи, може да бъде фактическо основание. Тази преценка не е обоснована с конкретни аргументи и наред с това не попада сред предвидените критерии, в разпоредбата на чл. 8 от Наредба Н-5/27.06.2007 г., по които експертната комисия оценява. Не става ясно нито основанието, нито причината, по която е отказано финансирането. В случая липсва конкретика относно установени несъответствия с общите критерии по чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. и допълнителните такива от условията на конкурса. Същевременно, следва да бъде отбелязано, че от съдържанието на протокола не може да се установи и начинът, по който са гласували отделните членове на УС на НФК, а от там и дали е спазено изискването за приемането на решенията на съвета, включително и оспореното такова, с мнозинството определено в чл. 27, ал. 2 ЗЗРК. На следващо място съгласно чл. 15, ал. 1 от Правилата за организацията на работата на УС на НФК е предвидено за заседанията на УС да се води протокол, който да се подписва от присъствалите на заседанието членове на УС на фонда, а от съдържанието на Протокол 18 от 30.09.2021 г. и продължение от 01.10.2021 г., същият е подписан от протоколирал Е. Димитрова и В. Кондакова, а не от всички присъствали на заседанието членове. Нарушението на изискването за подписването на протокола от всички присъствали членове на заданието на УС на фонда е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ето защо са обосновани и законосъобразни правните изводи на първостепенния съд, че установените нарушения съставляват основания за отмяна на оспорения административен акт, като незаконосъобразен, и с оглед естеството на акта, и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, правилно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. При така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на ответника за присъждане на разноски пред касационната инстанция следва да бъде уважено. Същото е своевременно направено, а разноските са доказани в размер на 3 200 лв. по силата на представените по делото договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане, от които е видно, че цялата сума е платена по банков път. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът приема за основателно, тъй като делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност. Предвид това, Национален фонд Култура следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 1 000 лв., съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,