Решение № 818 от 10.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2891/2008 г.

Решение № 818 от 10.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2891/2008 г., IV г. о., докладчик съдията Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК. Р. Я. А. от гр. З., област В. Т. е подал касационна жалба против решението на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 660/2007 г., с искане да бъде отменено като неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът О. с. "З", с. Б., представлявана от юрисконсулт на министерство на земеделието и храните, оспорва жалбата като неоснователна. Ответниците О. Б., Д. горско стопанство - Б. и Регионална дирекция по горите - С. не са взели становище. При касационната проверка, се установи следното: Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на Девинския районен съд по гр. д. № 154/2007 г., с което е отхвърлен иска на А. за признаване право на възстановяване на собствеността върху гора с площ 45 дка в м. "К", землище с. К., област С. на наследниците на Я. Х., бивш собственик на гората. Въззивният съд е приел, че ищецът не е представил доказателства, установяващи исковата му претенция. Изводите и решението на въззивния съд са неправилни. Ищецът е удостоверил легитимацията си на правоимащо лице по чл. 3, ал. 1 ЗВСГЗГФ, като е представил удостоверения за наследниците на Я. Х., починал през 1958 г. и на М. Х., починал през 1947 г., от които е установено, че ищецът А е син на Я. Х. и внук на М. Х., който е посочен като собственик на процесната гора. При тези доказателства, окръжният съд необосновано е приел, че ищецът няма право да иска възстановяване на собствеността, тъй-като гората е национализирана през 1948 г., след смъртта на М. Х., т. е. не е отнета от него. В случая, съдът не е съобразил, че след смъртта на М. Х., неговото имущество по силата на закона е придобито от наследниците му, включително от неговия син и баща на ищеца, Я. Х. и по силата на това наследствено правоприемство, ищецът А като един от сънаследниците може да упражни правото на иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Решаващият съд е приложил неправилно закона, като е приел, че не са налице годни доказателства за собствеността на наследодателя на ищеца върху процесната гора. Без основание е дерогиран представения протокол на Д. мирови съдия от 22. 3. 1929 г., с който е удостоверено, че М. Х. е бил собственик на гора от 45 дка в м. "К". В първоинстанционното и въззивното производство този документ не е бил оспорен от страните - ответници, при което съдът не е имал основание да преценява неговата годност да бъде доказателство, позовавайки се на различни нормативни актове, по негов избор. В случая е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, която допуска писмени доказателства по ГПК, каквото качество има протоколът от 22.03.1929 г.. Като се имат предвид и другите данни по делото - че липсват емлячните регистри от 1949 г. относно имотите на Я. Х. /удостоверение № 55/11.04.2006 г. на Кметство с. К., както и становището на ответника - с. "З" - Б., че процесният имот е притежаван и обработван от М. Х. и че службата признава исковата претенция като основателна - писмо изх. № 1168/10.07.2007 г., следва да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд