Решение № 4048 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2021 г.

Решение № 4048 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Т. подадена чрез пълномощника адвокат Х. Хараламбиева, срещу решение № 334 от 26.10.2021 г. по адм. дело № 222/2021 г. на Административен съд- Велико Търново. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Счита, че добросъвестно е получавал обезщетението. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт/ ТП на НОИ/- Велико Търново чрез старши юрисконсулт М. Василева в писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение, като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд-Велико Търново е отхвърлил жалбата на К. Т. срещу решение № 1012-04-31#5/17.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане № 041-00-883-6/28.01.2021 г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново, и е присъдил разноски. С последното на основание чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на лицето е разпоредено на основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 21.05.2019 г. до 2.06.2020 г. в размер на 8 656, 90 лв. и лихвите върху тази сума от 956, 14 лв. Съдът е приел, че през процесния период, за който на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица, същият е започнал да упражнява трудова дейност, основание за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, която е преустановена след по-малко от 12 месеца и налице е хипотезата на чл. 54д, ал. 5 от КСО, поради което правилно лицето е задължено да възстанови недобросъвестно получените суми. Решението е правилно. Установено е от доказателствата по делото, че на 27.05.2019 г. жалбоподателят е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, декларирайки, че правоотношението му с "Пи Ем Студио" ЕООД е прекратено на 21.05.2019 г. С разпореждане с № 041-00-883-1/31.05.2019 г. от ръководителя на осигуряването за безработица на лицето на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 52. 15 лв. дневно за периода от 21.05.2019 г. до 20.01.2020 г. При проверка от административния орган е установено, че през м. април 2019 г. дружеството има трудови правоотношения с общо 5 физически лица. Контролните органи при ТП на НОИ – Велико Търново са приели, че 4 от наетите по трудови правоотношения лица реално не са извършвали трудова дейност в полза на работодателя. Сред тези лица е и жалбоподателят, нает по трудово правоотношение като технически сътрудник за периода от 18.04.2019 г. до 21.05.2019 г. При тези обстоятелства е съставен констативен протокол № КП-5-04-00788407/24.07.2020 г. и са издадени задължителни предписания №ЗД-1-04-00788382/24.07.2019 г. от контролен орган на ТП на НОИ – Велико Търново на основание чл. 108, ал. 1, т. З от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност, с които на "Пи Ем Студио" ЕООД, в качеството му на осигурител, е предписано да подаде коригираща информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО със заличаваща декларация обр. 1 за 4 бр. физически лица, с които дружеството е имало сключени трудови договори. С разпореждане № 041-00-833-4/31.08.2020 г., е отменено предходно разпореждане № 041-00-883-1/31.05.2019 г. за отпускане на обезщетение за безработица. Издадено е ново разпореждане № 041-00-883-5/31.08.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново, с което на К. Т. е отказано отпускане на обезщетение за безработица, поради това, че лицето не е упражнявало трудова дейност, за която да е възникнало задължение за осигуряване при осигурителя "Пи Ем Студио" ЕООД. С решение № Ц 1012-04-80#1/14.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново са отхвърлени подадените жалби от К. Т. срещу разпореждане № 041-00-833-4/31.08.2020 г. и разпореждане № 041-00-883-5/31.08.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново. С решение № 5/21.01.2021 г. по адм. д. № 687/2020 г. по описа на Административен съд- Велико Търново е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение №Ц 1012-04-80#1/14.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново. С разпореждане № 041-00-883-6 от 28.01.2021 г. на оправомощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 21.05.2019 г. до 2.06.2020 г. в размер на 8 656, 90 лв. и лихвите върху тази сума от 956, 14 лв. С решение № 1012-04-31#5/17.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново жалбата срещу разпореждането е била отхвърлена. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и приложимите към спорните правоотношения материалноправни норми. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В развилото се съдебно производство пред административния съд, жалбоподателят не е провел пълно и главно доказване на относимия факт, че реално е осъществявал трудова дейност при работодателя "Пи Ем Студио" ЕООД. От данните по делото се установява, че К. Т. не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Съгласно § 1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО. След като лицето не е упражнявало трудова дейност правилно и законосъобразно ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ е постановил разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получените суми. Неоснователни са и оплакванията в жалбата, че лицето е получило сумите добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово правоотношение. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното усещане, че му се дължат. От доказателствата по делото се установява, че К. Т. не е полагал реално труд, което обстоятелство му е било известно. Оттук и изводът, че е налице недобросъвестност у жалбоподателя при получаването на процесните осигурителни плащания. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО изрично изисква недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановят от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Не се споделят твърденията на жалбоподателя за нарушение във връзка с доказателствената тежест. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми. Правилно административният съд е приел още, че по отношение на трудовото правоотношение между "Уан Уърлд Трейд България" ООД и К. Т., същото е прекратено, считано от 22.01.2020 г. и от 24.01.2020 г. лицето е регистрирано като безработно в Агенцията по заетостта. С оглед доказателствата по делото през периода 21.05.2019 г. - 20.01.2020 г., за който му е отпуснато парично обезщетение за безработица, жалбоподателят е започнал да упражнява трудова дейност, основание за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, която обаче е преустановена след по-малко от 12 месеца, т. е. налице е хипотезата на чл. 54д, ал. 5 от КСО. По изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията по заявените от жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции, се явява неоснователна. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,