Решение № 3982 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16733/2013 г.

Решение № 3982 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16733/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Селвер Шабан Иса от с. Комунига, област Кърджали, против решение № 101 от 25.10.2013 г., постановено по адм. дело 115/2013 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кърджали не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 101 от 25.10.2013 г. по адм. дело 115/2013 г. Административен съд - Кърджали е отхвърлил оспорването на Селвер Шабан Иса срещу решение № ПОВН-13 от 08.08.2013 г. на директора на РУСО - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № О-08-081-02-00027763/20.06.2013 г. на действащ за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО. С разпореждането е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане по представения болничен лист. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Направил е извод, че установените факти обосновават заключението на административния орган за това, че към настъпване на осигурения социален риск - раждане на дете, жалбоподателката не е била осигурено лице. Решението е правилно. По делото е установено, че на 10.04.2012 г. жалбоподателката, чрез пълномощник е подала декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице, в която е посочила, че от 04.04.2012 г. упражнява дейност като земеделски производител с вид на осигуряването - за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест. На същата дата е попълнена анкетна карта за регистрация на земеделски производител. Внесени са дължимите осигурителни вноски. На 04.04.2012 г. е заверена регистрационна карта на земеделски производител. Според данните от задграничния й паспорт на 2.04.2012 г. жалбоподателката е излязла от Република Турция и е влязла на 08.04.2012 г., след което е напуснала територията на Република Турция на 19.04.2013 г. Следователно, за времето от 08.04.2012 г. до 19.04.2013 г. жалбоподателката Иса се е намирала в Република Турция, където на 12.09.2012 г. е родила дете. На 23.04.2013 г. е издаден болничен лист за временна неработоспособност за остатъка от 48 календарни дни по реда на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредбата за медицинската експертиза. При така установените по делото факти административният съд е направил обоснован извод, че изплащането на обезщетение по този болничен лист е отказано законосъобразно. Жалбоподателката не е упражнявала дейността, за която е регистрирана, тъй като не е била на територията на Република България за времето от 08.04.2012 г. до 19.04.2013 г. Няма данни да е осъществявала заявената дейност като земеделски производител след 04.04.2012 г. - датата на регистрацията й. Дори да се приеме, че за времето от 04.04.2012 г. до 07.04.2012 г. е започнала да извършва декларираната дейност, то за периода 08.04.2012 г. - 19.04.2013 г. няма основание да се направи извод, че е продължила осъществяването й. Правилно съдът е приел, че е без значение обстоятелството на внасяне на осигурителните вноски, след като декларираната трудова дейност като земеделски производител не е извършвана. Съгласно чл. 48а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. При настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО - 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква съгласно чл. 10 от КСО от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Според § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Установено е по делото с оглед на приетите доказателства, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като земеделски производител и не е пребивавала на територията на страната в периода 08.04.2012 г. - 19.04.2013 г. Внасянето на осигурителни вноски без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение. Отделно от това следва да се отбележи, че жалбоподателката пребивава в държава, която не е чл. на Европейския съюз, поради което всяко преминаване на лицето през границата на Република Турция се отбелязва в задграничния й паспорт, а позоваването от процесуалния представител на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент от 29.04.2004 г. в тази връзка е неоснователно. 3аконосъобразни са изводите на съда и административния орган, че Селвер Иса не е осигурено лице и към момента на осигурителния риск не отговаря на материалноправните изисквания на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетение за временна неработоспособност за бременност и раждане. По изложените съображения и след проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение