Решение № 9430 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14139/2008 г.

Решение № 9430 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14139/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Лариса Михайловна Дамянова гражданин на Русия, против решение № 584/08.10.2008 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на Лариса Михайловна Дамянова предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Мотивирал се, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на чужденеца за предоставяне на закрила по посочения материален закон, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. От разказа и не могат да бъдат установени факти, въз основа на които да се приеме, че той е бил обект на дискриминация или на достатъчно тежки по своето естество, или повторяемост мерки, с които са нарушавани основните му права. Молителят не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Със становище рег. № УП3347/01.09.2009 г., изготвено от главен експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Лариса Михайловна Дамянова да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Въз основа на последното и след осъществена преценка на всички събрани и относими към искането доказателства, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от данните по делото жалбоподателя е родена на 09.07.1958 г. в гр. Пустошка, Русия, твърди че е без гражданство, семейно положение разведена (била е омъжена за българин). Чужденецът е потвърдил желанието си за закрила с молба вх. № 870 от 30.06.08 г. и е регистрирана с регистрационен лист от същата дата. Поводът да не се връща в Русия е, че е загубила руските си документи за самоличност, а от руското посолство не й издават нови. Желая да придобие искания статут, за да кандидатства за българско гражданство. Мотивирала е молбата си за предоставяне на закрила по ЗУБ с причини от лично естество. С оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията му за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, от административния орган обосновано е прието, че такива в случая не са налице. Действително от приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,