Решение № 5583 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2009/2020 г.

Решение № 5583 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2009/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ "Земеделие"/ - Варна, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Абилов, против решение № 257 от 20.12.2019 г. на Административен съд - Шумен, постановено по адм. д. № 369/2019 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 27/112/00544/3/01/04/01/13.06.2019 г. с изх. № 01-033-6500/128 от 13.06.2019 г., поправен с решение № 4/11.10.2019 г., и в полза на жалбоподателката са присъдени разноски в размер на 1 310 лв. С твърдения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо, второ и трето АПК, касаторът претендира отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В касационната жалба не се сочат конкретни съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд. Ответницата – П. С. от [населено място]– оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Ангелова по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да й бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Шумен е бил АУПДВ № 27/112/00544/3/01/04/01/13.06.2019 г. с изх. № 01-033-6500/128 от 13.06.2019 г., поправен с решение № 4/11.10.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Варна. С него на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. /Наредба № 9/2008 г./ и чл. 4. 4. от договор № 27/112/00544 от 05.09.2008 г. във връзка с констатирани нарушения е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 446 лв., представляващи второ плащане, и е установено задължение на П. С. за възстановяване на полученото първо плащане по сключения договор в размер на 24 446 лв. със законната лихва от 05.12.2018 г. – дата на установяване на нарушенията. Констатирани са следните нарушения: 1. ползвателят е преустановил земеделска дейност и няма регистрация като земеделски производител след 2013 г.; 2. продал е двата имота, върху които е била направена инвестицията по проекта; 3. не е покрил изискванията за професионални умения по чл. 9, ал. 1, т. 6, б. "в" в 36-месечния срок по чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 9/2008 г., тъй като представеното удостоверение за преминато обучение е с дата след срока; 4. ползвателят не е изпълнил задължението си относно фитосанитарните изисквания в рамките на 36-месечния срок, тъй като становището на БАБХ е с дата след срока; 5. констатирани са несъответствия в данните от заявката за второ плащане и представените документи, съставляващо нарушение по чл. 33, ал. 2, т. 1 от наредбата – представяне на декларация с невярно съдържание. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съгласно заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на основание чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ в приложимата редакция. За да го отмени като незаконосъобразен, съдът е приел, че по отношение на първия диспозитив актът е издаден при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като административният орган е смесил в едно две отделни производства - по произнасянето по заявлението за второ плащане и по издаване на АУПДВ за възстановяване на полученото първо плащане по договора, което е недопустимо, защото издаването на мотивирана заповед по чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г. за отказване на второ плащане е предпоставка за издаването на АУПДВ след влизането в сила на първия акт. Позовал се е на решение № 10325 от 03.07.2019 г. на ВАС. По отношение на втория диспозитив, съдът е приел следното: Договорът не е прекратен с волеизявление на РА, видно от мотивите на съдебните решения, постановени между страните, а срокът на действието му е изтекъл на 05.08.2013 г. С процесния акт са определени подлежащи на възстановяване суми, но липсва влязъл в сила акт - заповед на директора на ОД на ДФЗ по чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г., който е предпоставка и основание за издаването на АУПДВ за възстановяване на изплатената сума - първо плащане. Поради това не е налице основанието на чл. 33 от същата наредба за издаването на акта. Мотивите на акта представляват единна част за двата диспозитива, но видно от съдържанието им са относими към отказа за плащане по втора заявка от 2013 г. Според съда това означава пълна липса на мотиви. Всички проверки са последващи договорената възможност за контрол в три годишен срок от подаване на заявка за второ плащане, като нито една проверка не е осъществена на място. Писмата, с които е давана възможност за възражения от бенефициента и са изисквани документи, са след изтичането на сроковете за съхранението им, съгласно чл. 4. 27 и 4. 30 от договора. Съдебната агро-техническа експертиза не допринася за изясняване на спора, понеже са изминали седем години. Тъй като се отнася за земеделски култури, тя е с невъзможен предмет. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.