Решение № 63 от 7.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1666/2010 г.

Решение № 63 от 7.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1666/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молба за отмяна на решение № 233 от 14.07.2010 г. по гр. д. № 3703/2008 г. на Върховен касационен съд, IV г. о в частта, с която след отмяна на решение от 17.06.2008 г. по гр. д. № 949/2007 г. на Софийски градски съд е отхвърлен иск на настоящия молител В. Г. Р. по чл. 42 б. "б" от Закона за наследството за прогласяване нищожност на нотариално завещание поради това, че завещателят В. Г. Р., починал на 16.01.2003 г., не е изразил устно волята си, а нотариусът е прочел предварително изготвен текст. На основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се иска отмяна и на оставеното в сила от въззивния съд решение № 33 от 8.02.2007 г. на Софийски районен съд, 55 състав, тъй като решение от 17.06.2008 г. по гр. д. № 949/2007 г. на Софийски градски съд, не е било обжалвано изцяло пред Върховен касационен съд. Твърдението по молбата за отмяна е за нови писмени доказателства. След влизане в сила на решението е налице узнато обстоятелство от съществено значение за делото по смисъла на 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, изразяващо се в наличие на саморъчно завещание от 4.01.2005 г. Документът не е бил известен на молителя, съставен е от Л. П. Р., наследодателка на ответницата по делото Л. А. Завещанието е приложено като ново доказателство, заедно с друг частен документ, съставен в [населено място] на 17.12.2004 г. от същата завещателка. Изтъква се като видно, че целта на завещателката Р. е била да осигури месечна издръжка, която наследниците да се задължат да изплащат на лицето В. А. Г. Последната е свидетелствала по гр. д 5674/2003 г. на СРС 61 състав, доведена е да свидетелства и по настоящето дело, давайки показания в противоречие с тези от 17.02.2004 г. В атакуваното с настоящата молба решение спорът е разрешен по същество, като Върховен касационен съд не е кредитирал нейните показания предвид противоречието в тях и изолираността им от останалите преки гласни свидетелства, а според молителя понастоящем се установява, че при първото дело свидетелката е била по давление на очакването наследниците на Р. да изпълнят тежестта по отношение на нея и поради това не е казала истината, но след като последните не изпълняват задължението по завещанието, видно от приложените към молбата нот. акт № 152 от 28.06.2007 г. т. I рег. 1344 н. д. 135/2007 г. и н. акт 153 от 28.06.2007 г. том I рег. 1345, н. д. 136/2007 г. за прехвърлителни сделки със завещания имот, свидетелката В. А. Г. решава да каже истината именно по настоящето дело. Съображения относно решаващото значение на посочените обстоятелства са развити в молбата и предвид връзката им други обстоятелства, отразени в протокол от съдебно заседание на 11.11.2004 по гр. д. гр. д 5674/2003 г. на СРС 61 състав. Същият е приложен към молбата за отмяна, но не като ново доказателство. Ответницата по молбата за отмяна Л. А. оспорва нейната допустимост и наличието на основание за отмяна по съображения, развити в писмен отговор чрез пълномощника адв. В. К. от САК. Претендират се разноски за това производство. На основание чл. 207, ал. 1 от ГПК молбата е допусната до разглеждане на посоченото от молителите основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, същата е подадена от легитимирано лице и не е просрочена, в която насока доводите на ответницата в производството са неоснователни. Молбата за отмяна, предвид посоченото в нея основание, е допустима и следва да бъде разгледана по отношение на въззивното решение и окончателното решение на Върховен касационен съд. Молбата е неоснователна по същество. Не са нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК документи, чието наличие или знанието за тях няма връзка с релевантните факти по делото, свързани със спорното право и обсъждани с решението и които документи могат да бъдат единствено предпоставка за изтъкване на съображения за това дали, съответно доколко, показанията на конкретен свидетел са били заинтересовани, респ. какъв е възможният източник на тази заинтересованост. Докато представените към настоящата молба писмени доказателства имат отношение единствено към тези съображения, решаващо прецененият от съда в случая факт е, че показанията на свидетелката В. А. Г. по настоящето дело са в противоречие с нейни показания, даден пред съд по друго дело, както и че процесните показания не кореспондират с показанията на другите свидетели - очевидци. Не е допустимо да се поставя стабилността на влязлото в сила съдебно решение единствено в зависимост от индиции, свързани с вероятната причина, довела до противоречиви показания на свидетел. Нови доказателства, представени в подкрепа на доводите за това в кой от двата случая свидетелката В. А. Г. е "казала истината", не могат да обосноват ново разглеждане на настоящия спор при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ако се установи, че не се касае единствено за противоречиви показания, а свидетелката е заявила пред съда неистина, то основанието за отмяна на съдебното решение, основано на тези показания, е нормирано в чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Тогава евентуално ще е допустима отмяна на влязлото в сила съдебно решение, но не на посоченото в настоящата молба основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. На ответната страна в настоящето производство се дължат разноски, установени в размер на 1100 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.