Решение № 50140 от 24.11.2022 г. на ВКС по н. д. № 408/2022 г.

Решение № 50140 от 24.11.2022 г. на ВКС по н. д. № 408/2022 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационни жалби на подс. А. Т. А. и адв. П. С., повереник на частния обвинител и граждански ищец С. Х. Б., против решение № 30/18.03.2022 г., постановено по в. н. о. х. д. № 10/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново (ВТАС ). С жалбата на подсъдимия и писменото допълнение към нея, депозирано на основание чл. 351, ал. 1 от НПК, са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е обоснована с твърдения за нарушено право на защита поради неразясняване на правата на подсъдимия; липса на мотиви; пороци в аналитичната дейност, свързани с игнориране на доказателства, позоваване на негодни доказателствени източници, неизясняване на правно значимите обстоятелства и неоснователно отхвърляне доказателствените искания на защитата. Аргументите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК са концентрирани около поддържаната и в предходните инстанции теза за осъществяване на деянието при неизбежна отбрана и липса на умисъл за причиняване смъртта на пострадалия. Оспорва се и размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. По повод оплакването за явна несправедливост на наказанието се изтъква, че смекчаващите отговорността обстоятелства са подценени. Направени са искания въззивният съдебен акт да бъде изменен като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, а наказанието бъде определено в размер, позволяващ приложението на чл. 66 от НК. Настоява се за отхвърляне на гражданския иск. Касационната жалба на повереника е насочена срещу гражданско-отхвърлителната част на въззивния съдебен акт. Твърди се, че е нарушено изискването на чл. 52 от ЗЗД за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, защото не е съобразено, че ищцата е дъщеря на пострадалия Б. и са игнорирани естествените за тази родствена връзка отношения на привързаност и обич. Поддържа се искане решението да бъде изменено като искът бъде уважен в пълния му предявен размер. В съдебно заседание защитниците поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Наред с искането за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление настояват и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и за оправдаване на подсъдимия. Намират, че жалбата на повереника на гражданската ищца е неоснователна и пледират да бъде оставена без уважение. Подс. А. А. се солидаризира с аргументите на защитниците си и моли съда за справедливост. Частният обвинител и граждански ищец С. Б. не изразява лично становище по основателността на касационните жалби. В писмено становище повереникът й настоява жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, а тази, подадена от името на доверителката му, да бъде уважена. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 8/05.08.2021 г., постановена по н. о. х. д. № 12/2021 г., Окръжен съд – Габрово е признал подс. А. Т. А. за виновен в това, че на 20.07.2020 г. в [населено място] умишлено умъртвил Х. Д. Б., поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение домашен арест. На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданската ищца С. Х. Б. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 5 000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата, като за разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и гражданската ищца и с решение № 30/18.03.2022 г. по в. н. о. х. д. № 10/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е изменен като наказанието на подсъдимия е индивидуализирано при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е намалено от десет на шест години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледана по същество, жалбата на подсъдимия е основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения, а тази на повереника на частния обвинител и граждански ищец е изцяло неоснователна. По жалбата на подс. А.: Преимуществено разглеждане следва да получат доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото евентуалната им основателност би направила безпредметно обсъждането на останалите аргументи за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Не намира опора в материалите по делото твърдението в допълнението към касационната жалба за нарушено право на защита поради неразясняване правата на подсъдимия. Действително в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебното следствие, първостепенният съд е разяснил на страните единствено правата им, свързани с диференцираната процедура по чл. 371, т. 1 от НПК, по която е протекло първоинстанционното производство. Наред с това обаче в разпореждането за насрочване на делото, препис от което е връчен на подсъдимия, изрично му е указано, че има право да ползва адвокатска защита по свой избор, както и че има право да се запознава с делото и да прави искания и извлечения. В разпоредителното заседание страните, в това число и подсъдимият, са били уведомени, че имат право да направят отвод на състава на съда, секретаря и прокурора, както и да правят нови искания, а след като е даден ход на съдебното следствие подс. А. е бил информиран и за правото си да дава обяснения по всяко време до приключване на следствието. В протокола за разпоредителното заседание изрично е отбелязана възможността за обжалване на определенията по чл. 348, ал. 1, т. 3 и 6 от НПК, така както е сторено това и с първоинстанционната присъда. Изложеното показва, че първата инстанция не се е дистанцирала от задължението си да уведоми подсъдимия за процесуалните му права. Следва да се отбележи освен това, че съблюдаването на правото на защита от страна на съда е свързано не само и не толкова с разясняване на правата по чл. 55 от НПК, колкото с предоставянето на възможност за ефективното им упражняване. Няма спор, че дори и при разяснени процесуални права ръководно-решаващият орган би допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, ако неоснователно и немотивирано не позволи на обвиняемия да се ползва от тези права, но при проследяване на процесуалното развитие на делото коментираният казус не може да бъде отнесен към тази хипотеза. Подсъдимият е ползвал адвокатска защита по свой избор, депозирал е обяснения каквито намери за съответни на възприетата от него защитна позиция и по време на съдебното следствие, което той е избрал за подходящо с оглед събраните до момента доказателства; такива е дал и след направеното от прокурора изменение на обвинението като при изрично искане на защитата делото е било отложено, за да се даде възможност за подготовка по новото обвинение. Наред с това А. е изразявал лично становище по всеки един въпрос, касаещ събирането и проверката на доказателствата като се е възползвал от предоставената му възможност да задава лично въпроси към свидетелите и експертите. Взел е участие в съдебните прения, изразил е и окончателното си отношение към обвинението в предоставената му последна дума. При това положение не може разумно да се поддържа, че правото на защита на подсъдимия е било нарушено поради това, че същият не е бил известен за правата си по чл. 55 от НПК, а като следствие от този извод се явява неоснователен и упрекът към въззивната инстанция, че не е съзряла допуснато от окръжния съд процесуално нарушение. Неоснователно се поддържа, че липсват мотиви към въззивния съдебен акт. Апелативният съд е посочил ясно и недвусмислено какви са изводите му досежно правно значимите обстоятелства; извършил е дължимата проверка на доказателствената дейност на първата инстанция и е изтъкнал в кои части се солидаризира с направения от нея анализ, допълвайки го със собствени съображения в тази насока, както и кои доказателствени източници изключва от доказателствената съвкупност и защо ги намира за несъответни на изискванията на процесуалния закон. Отразени са изводите му относно съставомерността и правната квалификация на деянието като е даден законосъобразен отговор и на доводите за извършването му по непредпазливост, при неизбежна отбрана или в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия. При положение, че е приел, че нападението над подсъдимия е било приключило, поради което последващите действия на А. не са от защитно естество, а представляват на свой ред нападение, апелативният съд не може да бъде укоряван, че не е изложил по-пространни съображения, с които да отхвърли възраженията на защитата за превишаване пределите на неизбежната отбрана. В проверяваното решение въззивната инстанция е обективирала и изводите си относно вида и размера наказанието като е споделила тезата на защитата за наличие на предпоставките на чл. 55 от НК и същевременно е внесла корекции в приетото от окръжния съд относно третирането на определени обстоятелства като смекчаващи или отегчаващи. Налице е най-сетне и дължимата проверка на гражданската част на първоинстанционната присъда. Несподеляеми са и доводите, касаещи както попълването на делото с доказателства, така и аналитичната дейност на въззивния съд. Касационната инстанция няма основания да се отклони от последователно поддържаната си позиция, че не всеки отказ на съда да удовлетвори доказателствените искания на страните съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Такова би било налице само ако са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване. Внимателният прочит на материалите по делото не дава основание да се приеме, че с отказа да допуснат изслушване на нова съдебнопсихиатрична експертиза инстанциите по фактите са пропуснали да попълнят делото с доказателства, необходими за установяване на истината. Процесуалният закон не въвежда задължение за съда винаги и във всички случаи да назначава нова експертиза при противоречие между вече изслушаните експертни заключения.