Решение № 1347 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4561/2007 г.

Решение № 1347 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4561/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на С. М. Б. от с. С., П. област против въззивното решение от 28.11.2006 г. по гр. д. № 471/2006 г.на П. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.03.2006 г. по гр. д. № 10/2006 г. на Р. районен съд. С него е отхвърлен предявения от него против К. Й. Р. установителен иск за изключителна негова собственост на придобития по време на брака им недвижим имот, представляващ подробно описания в решението апартамент, поради трансформация на негово лично имущество. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на направените от въззивния съд изводи. Моли за неговата отмяна, с присъждане на направените по делото разноски. Ответницата К. Й. Р. не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Не е спорно по делото, че страните са бивши съпрузи и по време на брака им са придобили чрез покупко-продажба апартамент, предмет на нот.акт № 149/2003 г. Ищецът, сега касатор, е поддържал, че същият е придобит чрез негови лични парични средства, дарени му от баща му за придобиването на друг апартамент, който продали и получената сума вложили в закупуването на спорния апартамент. Искът е по чл. 21, ал. 1 СК - пълна трансформация на лично имущество, който е отхвърлен поради липса на доказателства за оборване на презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК за съвместен принос в придобиването на имота в режим на съпружеска имуществена общност. Въззивният съд преценил събраните свидетелски показания във връзка с останалите доказателства и изложил съображения за противоречивост и заинтересуваност на тези на свидетелите В, поради което и не ги е кредитирал относно факта за дарени на ищеца пари от неговия баща за закупуване през 1996 г. на апартамента, след продажбата на който е придобит процесният. Приел и, че не са представени категорични доказателства относно дарение на пари само на ищеца, за да е налице изключителна негова собственост върху придобития по време на брака имот. Изводите са правилни и обосновани, а оплакванията на касатора - неоснователни. Твърденията му за дарение на парична сума за придобиване на апартамент само за него правилно са приети за неоснователни, тъй като събраните по делото доказателства не обосновават тази теза. Дори и да се кредитират показанията на ангажираните от него свидетели за произхода на парите за закупуване на първия апартамент /през 1996 г./ от неговия баща, то липсват доказателства за дарението им само на ищеца, като се има предвид момента на тази покупко-продажба - далеч преди развода. Житейски логично е дарението от родителите да е на двамата съпрузи, като семейство, при липсата на категорични доказателства за обратното. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че двамата съпрузи са продали този апартамент на 14.10.2003 г. и на 27.10.2003 г. ищецът е придобил на свое име, но по време на брака с ответницата, процесния апартамент. За да установи твърдяната трансформация на лично имущество, ищецът е следвало да докаже лична собственост и на продадения апартамент, което в случая не е налице, още повече, както правилно е приел и въззивният съд, и при декларирането след последната покупко- продажба през 2003 г. имотът е посочен като съпружеска имуществена общност от самия ищец. При постановяване на решението не са допуснати поддържаните касационни основания, въззивният съд подробно е анализирал събраните доказателства и е достигнал до обоснования извод за липса на доказателства за твърдяната трансформация на придобити по дарение лични средства на касатора при покупкопродажбата на имота по време на брака му с ответницата. Затова и изводът за неоснователност на иска е правилен и обоснован и въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, съдът