Решение № 5560 от 8.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 2169/15.11.2021 г. на Административен съд (АС) Пловдив, постановено по адм. дело 2021/2021 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., за кампания 2016 г. изх. 01-6500/9209 от 02.05.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно, поради несъобразяване с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно преразказва приетото от съда. Изразява становище, че първоинстанционната жалба е просрочена и като такава недопустима за разглеждане. Твърди, че е безспорно, че едноличният търговец не е подал заявление за плащане по мярка 214 Агроекологични плащания с направление Биологично растениевъдство за кампания 2016 г. Не е представено искане или съобщение за настъпване на форсмажорни или изключителни обстоятелства до ДФЗ-РА, не е заявено искане за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания . Счита, че не са спазени изискванията на чл. 18, ал. 4 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 11/2009 г.) и че издаденият административен акт е правилен и законосъобразен. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Недялкова. Ответникът по касация ЕТ Д. Байчев Рила Райдинг оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Маринов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна съдът е приел, че няма спор, че между Рила Райдинг ЕООД (сега ЕТ Д. Байчев Рила Райдинг ) и Министерство на земеделието и храните е бил сключен договор за наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд ПМ-005/08.10.2012 г., съгласно който на дружеството е предоставена за временно възмездно ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд (ДПФ), в размер на 503,665 дка в землището на с. Розино, община Карлово, област Пловдив и на с. Кръстевич, община Хисаря, област Пловдив. Изрично е посочено, че договорът се сключва за срок от 5 стопански години и влиза в сила от стопанската 2012/2013 г. С протокол опис двата недвижими имота са предадени, като същите са със състояние пасище, мера. На 08.08.2013 г. към договора е сключено споразумение, съгласно което ЕТ Д. Байчев Рила Райдинг универсален правоприемник на Рила Райдинг ЕООД встъпва като наемател по договора за наем. За безспорно съдът е приел и, че ЕТ Д. Байчев Рила Райдинг е кандидатствал с наетата земя от ДПФ по следните мерки 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони , 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и 214 Агроекологични плащания , направление Биологично растениевъдство и Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност , като е подал заявления за подпомагане и е получил финансови помощи за стопанските 2013 г., 2014 г., 2015 г. С писмо изх. 01-6500/9209/27.10.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, ЕТ Д. Байчев Рила Райдинг е уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, за откритото административно производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. Писмото е получено от едноличния търговец на 15.11.2016 г. Решаващият съд е установил, че в оспорваното уведомително писмо е посочено, че от страна на ЕТ Д. Байчев Рила Райдинг е подадено възражение с вх. 01-6500/9209 от 25.11.2016 г., но същото не е представено по делото. Съдът е установил, че с писмо изх. 01-6500/9262 от 28.10.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, ЕТ Д. Байчев Рила Райдинг е уведомен, че не е подал заявление за плащане по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. Писмото касае направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност . Със Заповед 03-РД/4465 от 30.10.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е прекратен поетия от ЕТ Д. Байчев Рила Райдинг многогодишен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания , направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност . От Уведомление изх. 16-00-5032/08.07.2016 г. на директора на Областна дирекция (ОД) Земеделие - Пловдив, представено по делото от жалбоподателя, съдът е установил, че поради неизпълнение на изискванията на § 15 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИДЗСПЗЗ) договор ПМ-005/08.10.2012 г. е прекратен. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, като за този си извод се е позовал на представената по делото Заповед 03-РД-/715 от 24.03.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФЗ издал процесното уведомително писмо и на чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), в приложимата му редакция. Приел е, че обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният акт не съответства на материалния закон. В тази връзка е посочил, че между страните не се формира спор относно това, че поетият ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания с направление Биологично растениевъдство от ПРСР 20117-2013 г. следва да бъде прекратен, но се формира такъв по отношение на правното основание за прекратяването му. В тази връзка е изложил съображения, че като правно основание за издаване на оспореното уведомително писмо са посочени разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба 11/2009 г. Предвид представените доказателства за прекратяване на договора за наем на използваната от едноличния търговец земя, поради настъпилата законодателна промяна със ЗИДЗСПЗЗ (Обн. ДВ бр. 61/2015 г.) и новият § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, можело да се направи извод, че ЕТ Д. Байчев Рила Райдинг не е подал заявление за плащане за 2016 г. по поетия петгодишен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания , поради липса на наета земя, с която да кандидатства. Позовавайки се на чл. 77, § 2, буква а от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) 1306/2013) и чл. 2, § 2, буква е от същия регламент, е посочил, че поетият от едноличния търговец ангажимент е следвало да се прекрати на основание чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/2009 г., в който случай при прекратяване на агроекологичния ангажимент поради форсмажорни или изключителни обстоятелства, няма да се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Решението е правилно при следните мотиви. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал и не се оспорват от ответника, който и не навежда доводи за допуснати от съда нарушения във връзка със събирането на доказателства. Не се оспорват и приетите от съда за безспорни обстоятелства по сключването на договор за наем на земя от ДПФ, за одобряването за участие мярка 214 Агроекологични плащания , направление Биологично растениевъдство с тази земя и получаването на подпомагане за предходните кампании по мярката. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че жалбата на ЕТ Д. Байчев Рила Райдинг срещу Уведомително писмо изх. 01-6500/9209 от 02.05.2017 г. е просрочена. Решаващият съд подробно е обсъдил този довод на ответника и правилно и обосновано е приел, че от доказателствата по делото се установява, че процесното уведомително писмо е редовно връчено на 13.07.2021 г. Считано от тази дата жалбата, подадена директно в съда на 26.07.2021 г., не е просрочена. Изводите на решаващия съд за допустимост на жалбата, с която е сезиран, като подадена от лице с правен интерес и в срок, са правилни и почиват на съответен на закона анализ на събраните в тази връзка доказателства известие за доставяне бар код ИД PS 4040 010MOI I, Констативен протокол от 14.06.2017 г., съставен от служители на ОД на ДФЗ Пловдив, придружително писмо изх. 01-16/0800/561 от 21.06.2021 г. Правилно решаващият съд е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Неправилен е изводът му за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт, което от своя страна прави невъзможна преценката за правилността на извода на съда, че е нарушен материалният закон и че правното основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент в случая следва да е чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/2009 г. Принципните съображения на съда за приложимостта на чл. 77, § 2, буква а и чл. 2, § 2, буква е от Регламент (ЕС) 1306/2013 са правилни, но в случая решаващият съд не е отчел обстоятелството, че по делото липсват доказателства, че едноличният търговец е уведомил ДФЗ за настъпилата непреодолима сила / изключително обстоятелство по смисъла на чл. 2, ал. 2, буква е от Регламент (ЕС) 1306/2013, в срока определен в чл. 18, ал. 7 от Наредба 11/2009 г. Решаващият съд е посочил, че спорният въпрос по делото е свързан с това кое е правното основание, на което следва да се прекрати агроекологичния ангажимент. Този въпрос обаче е свързан с друг, на който административният орган не е дал отговор в оспорения акт, а именно изпълнил ли е задължението си по чл. 18, ал. 7 от Наредбата земеделския стопанин, а именно да уведоми за настъпилото форсмажорно обстоятелство ДФЗ. Пред настоящата инстанция е представено възражение на ЕТ Д. Байчев Рила Райдинг с вх. 01-6500/9209 от 25.11.2016 г., което не е представено пред първоинстанционния съд, поради което не е обсъдено от него. Видно от посоченото във възражението, заявление не е подадено поради две причини прекратяване на договора ПМ-005/08.10.2012 г. от ДФЗ и дългосрочна професионална нетрудоспособност на подпомаганото лице . В оспореното писмо така посочените обстоятелства не са обсъдени, а само е посочено, че разплащателната агенция не намира основание за промяна на становището си, изразено в писмо изх. 01-6500/9209 от 27.10.2016 г. (писмото, за уведомяване на едноличния търговец за открито производство по чл. 26 АПК), в което също не са обсъдени каквито и да е факти, относно това дали земеделския стопанин е уведомил ДФЗ за прекратения договор или професионалната му нетрудоспособност. Органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е постановил акта си без да изясни всички факти и обстоятелства. След получаване на възражението е следвало да даде възможност на ЕТ да представи доказателства за изложените във възражението факти и да укаже на земеделския стопанин какви доказателства да представи, следвало е и служебно да изиска доказателства кога писмото за прекратяване на договор ПМ-005/08.10.2012 г. е получено от ЕТ. Установяването на този момент има значение за преценка задължението на земеделския стопанин да уведоми компетентния орган за прекратяване на договора, в съответствие с чл. 4, §. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие и чл. 18, ал. 7 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 11/2009 г.). По същите съображения е следвало да изиска и доказателства за това кога е настъпила твърдяната професионална нетрудоспособност на подпомаганото лице и дали лицето е имало възможност и кога да уведоми Фонда за това. Едва след изясняването на тези обстоятелства може да се прецени на кое правно основание следва да се прекрати агроекологичния ангажимент - чл. 18, ал. 4, т. 3 или чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/2009 г. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като резултат следва да бъде оставено в сила. Същото следва да се допълни, в смисъл за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в настоящото решение указания. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 500 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение