Решение № 4281 от 24.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2065/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 363/06.01.2025 г., постановено по адм.д. 4892/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт Р-22002223001323-091-001/11.10.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта му на определен корпоративен данък за 2020 г. в размер на 26 242, 70 лв. и лихви в размер на 6493, 98 лв. Образувано е и по касационна жалба на Тобо Триадица 2 ЕООД срещу решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионния акт, потвърден с решението на решаващия административен орган. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което ги определя като процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София е частично основателна,, по мотиви, съдържащи се в жалбата. Разгледана по същество, жалбата на Тобо Триадица 2 ЕООД е частично основателна, по мотиви, различни от съдържащите се в жалбата. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22002223001323-020-001/13.03.2023 г., издадена от орган по приходите в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на Тобо Триадица 2 ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди м.09.2020 г., м.10.2020 г., м.12.2020 г. и м.01.2021 г. и за корпоративен данък за 2016 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-22002223001323-092-001/18.09.2023 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22002223001323-091-001/11.10.2023 г. Съгласно отразеното в ревизионния доклад, при извършена справка относно изповядани сделки за извършени покупко-продажби, замени от ревизираното лице е установено, че по отношение на дружеството има данни за изповядвани сделки, но няма декларирани продажби в отчетните регистри по ЗДДС. Установено е, че по силата на нотариален акт от 2018 г. физически лица са учредили право на строеж на Тобо Триадица 2 ЕООД за построяване на жилищна сграда срещу задължението да построи от свое име и за своя сметка за учредителите 4 апартамента, магазин и 2 паркоместа, за които учредителите си запазват правото на строеж и които остават изключително тяхна собственост. Определена е пазарна стойност на правото на строеж от 290 000 лв. Органите по приходите са приели приложимостта на чл. 130 от ЗДДС на разпоредбите за бартер. Собствениците се считат за продавачи на правото на строеж, а дружеството за доставчик на строителна услуга. Данъчното събитие е датата на подписване на нотариалния акт. Установено е, че на двамата собственици са издадени 6 фактури през 2018 г. и 6 фактури през 2019 г. Данъчната основа органите по приходите са определили по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, съгласно която дружеството е извършило пазарна оценка на учреденото право на строеж на двамата собственици в размер на 290 000 лв., която сума е отчетена като нефинансови приходи за бъдещи периоди. За обекта е установено, че е завършен през 2020 г., като себестойността му е определена на 1 235 303, 411 лв. Изчислено е, че себестойността на обектите, които получават физическите лица е 479 922, 85 лв. Органите по приходите са направили извода, че ревизираното дружество не е издало дебитни известия към учредителите на правото на строеж за разликата от 189 922, 86 лв., представляваща разликата между окончателната стойност на обектите, които получават в размер на 479 922, 85 лв. и издадените фактури на стойност 290 000 лв. за тази сума е прието, че представлява неотчетен приход за 2020 г. На основание чл. 78 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат със сумата от 189 922, 86 лв. Установено е, че през 2020 г. не са отчетени в пълен размер приходи по сделки между ревизираното лице в качеството на продавач и различни физически лица купувачи на обекти паркоместа, ателие, апартаменти. Така са установени неотчетени приходи в размер на 59 546, 51 лв. във връзка с извършена продажба на паркомясто и апартамент на А. Х.. В нотариалния акт е посочена продажна цена от 138 079, 81 лв., от физическото лице е платена сума в посочения размер. В същото време от дружеството са издадени 3 фактури с данъчна основа 55 520 лв. и начислен ДДС 11 104 лв. Органите по приходите са приели, че разликата между платената сума в размер на 115 066, 51 лв. и фактурираната сума 55 520 лв. представлява неотчетен приход от ревизираното лице. Представено е извлечение по сметка 499 други кредитори, съгласно която на А. Х. е върната сумата 82 915, 15 лв. с ДДС, дружеството не е издало кредитно известие. Установени са неотчетени приходи в размер на 68 109, 51 лв. във връзка с извършена продажба на ателие на Д. М., като в нотариалния акт е посочена цена в размер 144 731, 42 лв. с ДДС. Платената сума от купувача е в същия размер. През 2020 г. дружеството е издало само 1 фактура с данъчна основа 52 500 лв. и ДДС 10 500 лв. Прието е, че разликата от 68 109, 51 лв. представлява неотчетен приход. Установени са неотчетени приходи в размер на 67 391, 67 лв. за продажба на апартамент на И. Ц., като в нотариалния акт е посочена цена 241 070 лв. с ДДС, която е била платена. През 2019 г. и 2020 г. дружеството е издало 5 фактури и 1 кредитно известие. Данъчната основа по фактурите е 186 000 лв. и същата е намалена с данъчната основа по кредитното известие 52 500 лв., при което се получава данъчна основа 135 500 лв. За кредитното известие е прието, че е издадено без основание поради недоказване на обстоятелствата по чл. 115 от ЗДДС. За разликата между платената сума 200 891, 67 лв. и фактурираната от 133 500 лв. предвид отразеното кредитно известие е изчислено, че дружеството не е декларирало приход в размер на 67 391, 67 лв. Установени са неотчетени приходи в размер на 87 262, 06 лв. във връзка с договор за продажба на апартамент на Т. Т., като цената по нотариалния акт е 163 034, 48 лв., докато дружеството е издало фактури с обща данъчна основа 48 500 лв. За разликата е прието, че представлява неотчетен приход в размер на 87 362, 06 лв. От дружеството е представено извлечение по сметка 499 други кредитори, съгласно коята е върната сумата в размер 105 871, 70 лв. с ДДС, но не са издадени кредитни известия. Прието е, че сумата представлява неотчетен приход. Установени са неотчетени приходи в размер на 45 116, 28 лв. във връзка с продажба на апартамент на Д. П. Г., като съгласно нотариалния акт цената е 37 090 лв. с ДДС. Дружеството не е издало фактура на физическото лице. Дружеството е представило извлечение от сметка 499, съгласно която е върната сума в размер на 14 095, 65 лв., но кредитно известие не е издадено. Установени са неотчетени приходи в размер на 140 567, 78 лв. във връзка с продажба на апартамент на А. Й., като съгласно нотариалния акт е посочена цена 137 000 лв. Ревизиращите са установили, че дружеството е издало една фактура с данъчна основа 55 220 лв. и ДДС 11 044 лв. Установено е, че извършените преводи на ревизираното лице са 234 945, 34 лв. Прието е, че разликата между преведените суми и фактурираната в размер на 140 567, 78 лв. е недеклариран приход. Дружеството е представило извлечение от сметка 499 за връщане на сума в размер на 177 602, 73 лв. с ДДС, но кредитно известие не е било издадено. Установени са недекларирани приходи в размер 171 135 лв. за продажба на апартамент на И. Г. в размер на 205 362 лв. Дружеството е издало фактура на лицето през 2022 г., а не през 2020 г. Платена е цялата сума по нотариалния акт в размер на 105 000 евро. Не са представени доказателства за върнати суми от дружеството, които според представено извлечение от сметка 699 са в размер на 162 642, 79 лв. Прието е, че сумата от 171 135 лв. е недеклариран приход. Съгласно установяванията в ревизионния доклад недекларираните от дружеството приходи от продажбата на недвижими имоти през 2020 г. са 937 142, 50 лв. Освен това е установено, че фактурираните от дружеството продажби са 848 395 лв., а в годишната данъчна декларация са отчетени 775 890, 84 лв., т.е. със 72 504, 16 лв. по-малко. На основание чл. 78 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат на дружеството е увеличен със сумата на неотчетените приходи в размер на 1 099 646, 64 лв., представляващ сбора от двете суми. В резултат на корекцията е определен данъчен финансов резултат печалба в размер на 1 017 190, 77 лв. и данък в размер на 101 719, 08 лв. от дружеството е внесен данък в размер на 754, 41 лв. останал е данък за довнасяне в размер на 100 964, 67 лв., като за забавата е начислена лихва в размер на 24 984, 58 лв. При обжалването му по административен ред, решаващият административен орган е Изменил ревизионния акт в тази му част. Приел е, че по отношение на сделката с Т. Т. е допусната грешка, тъй като посочената цена по нотариалния акт е 163 034, 48 лв., а тя е 163 000 лв., поради което недекларираният приход следва да бъде в размер на 87 333, 33 лв. По отношение на сделката с Д. Г. е взета предвид данъчната оценка вместо продажната цена от 37 039 лв. Неотчетеният приход е в размер на 30 865, 83 лв., не определеният от органите по приходите в размер на 45 116, 28 лв. При съобразяване на тези обстоятелства и на обстоятелствата по стр. 15 от решението, решаващият административен орган е приел, че счетоводният финансов резултат на дружеството следва да бъде увеличен на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата в размер на 887 376, 655 лв. 814 872, 49 лв. неотчетени приходи плюс 75 504, 16 лв., представляваща разлика между фактурирани продажби и отчетени в годишната данъчна декларация. След корекцията данъчният финансов резултат е 894 920, 78 лв., а следващият се корпоративен данък в размер на 89 492, 08 лв. внесен е данък в размер на 754, 41 лв., разликата за довнасяне е в размер на 88 737, 67 лв., дължимата лихва за периода от 01.07.2021 г. до 11.10.2023 г. е в размер на 21 958, 90 лв. Във връзка с направените констатации за недекларирани приходи, органите по приходите са извършили корекции в частта на декларираните резултати за ДДС за данъчни периоди м.09.2020 г., м.10.2020 г., м.12.2020 и м.01.2021 г. За сумата от 290 000 лв. е начислен ДДС в размер на 37 984, 57 лв., като е прието, че датата на данъчното събитие е датата на въвеждане на обекта в експлоатация. Във връзка с неотчетения приход от 59 546, 51 лв. по отношение продажбата на апартамент на А. Х. е прието, че дружеството е следвало да издаде фактура за посочения размер и да начисли ДДС от 11 909, 30 лв. Начислен е ДДС в посочения размер. За неотчетения приход в размер на 140 567, 78 лв. по отношение на продажбата на апартамент на А. Й. е начислен ДДС в размер на 28 113, 55 лв. За неотчетения приход в размер на 68 109, 51 лв. е начислена лихва в размер на 3292, 78 лв., за неотчетения приход в размер на 67 391, 67 лв. по отношение продажбата на апартамент на И. Ц. е определена лихва в размер на 3258, 07 лв., за неотчетения приход в размер на 87 362, 06 лв. по отношение продажбата на апартамент на Т. Т. е начислен ДДС в размер на 17 472, 41 лв., за неотчетения приход в размер на 45 116, 28 лв. по отношение продажбата на апартамент на Д. Г. е определен ДДС в размер на 9023, 17 лв., за неотчетения приход от продажбата на И. Г. е начислена лихва в размер на 5781, 02 лв. При ревизията е установено, че с нотариални актове от 22 април 2020 г. и от 07 декември 2020 г. дружеството е продало недвижими имоти на Т. К., като продажната цена по първия нотариален акт е 115 500 лв. данъчна основа 96 250 лв. и ДДС 19 250 лв., а по втория нотариален акт 1527 лв. данъчна основа 1272, 50 лв. и ДДС 254, 50 лв. Платените суми са на 30 април 2020 г. 57 750 лв., на 10 юли 2020 г. 28 875 лв. на 27 октомври 2020 г. 28 875 лв. Установено е, че през 2019 и 2020 г. дружеството е издало на лицето фактури с данъчна основа от 16 000 лв. и ДДС от 3200 лв., съответно с данъчна основа 96 011, 67 лв. и ДДС 19 202, 33 лв. На лицето е издадено и кредитно известие с данъчна основа минус 60 000 лв. и ДДС минус 12 000 лв. Извършеното с кредитното известие намаление на начисления ДДС не е признато. Отделно от това е установено, че лицето е платило по банков път стойността на апартамента в размер на 96 250 лв. Тъй като на лицето е фактурирана сумата 112 011, 67 лв. е прието, че през м.12.2020 е следвало да бъде издадено кредитно известие на стойност минус 15 761, 67 лв. и ДДС минус 3152, 33 лв., койо е взет предвид при определяне на резултата за м. 12.2020 г. Установено е, че с нотариален акт от 04 февруари 2021 г. дружеството е продало апартамент на Г. М.. Продажната цена е в размер на 33 161 лв. През 2019 г. дружеството е издало на лицето 2 фактури с обща данъчна основа 28 265, 83 лв. и ДДС 5653, 17 лв. От дружеството е било издадено кредитно известие с данъчна основа минус 14 099, 17 лв. и ДДС минус 2819, 83 лв. Прието е, че е издадено неправомерно при условие, че не са налице обстоятелства по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, извършеното с кредитното известие намаление на начисления ДДС за м.01.2021 г. не е признато. При обжалването по административен ред решаващият административен орган е приел, че неправилно е начислен ДДС в размер на 11 909, 31 лв. по отношение продажбата на апартамент на А. Х.. Във връзка с приетото от решаващия административен орган, че неотчетените приходи по сделката с Д. Г. са 30 865, 83 лв., а не 45 116, 28 лв., то за м. декември 2020 г. е прието да се начисли ДДС в размер на 6173, 17 лв., а не 9023, 17 лв. Прието е, че във връзка с продажбата към Т. Т. е допусната грешка при определянето на неотчетения приход 87 362, 06 лв. вместо 87 333, 33 лв., поради което дължимият ДДС е в размер на 17 466, 67 лв., а не 17 472, 41 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт следва да бъде отменен в частта му на приетите от органите по приходите недекларирани приходи в размер на 189 922, 86 лв., съответно за дължимия корпоративен данък за 2020 г., без да реши спора по същество като определи неговия размер. Съдът е приел за правилни изводите на органите по приходите, че данъчната основа на издадените на Р. О. и Б. О. фактури следва да се измени в посока увеличение, като на основание чл. 115, ал. 1 от ЗДДС дружеството е следвало да издаде дебитно известие за сумата от 189 922, 86 лв. и начисли дължимото ДДС в размер на 37 984, 57 лв. на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Приел е за несъмнено обстоятелството, че е налице бартерна сделка, като данъчната основа следва да се определи по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС. Приел е, че редът за определяне на данъчното събитие и данъчната основа не може да обоснове изводи за определяне на сумата от 189 922, 86 лв. като недеклариран приход по реда на ЗКПО. Приел е, че съгласно счетоводен стандарт 18, т. 3.1 приходът се определя като справедливата стойност на полученото или подлежащото на получаване възнаграждение под формата на парични средства. Приел е, че съгласно т.3.3, при размяна на стоки или услуги, със сходен характер и стойност, размяната не се разглежда като сделка, която създава приход. Приел е, че посочената сума не може да се третира като приход на юридическото лице, тъй като тя представлява доход за физическите лица учредители. Приел е, че ревизионният акт следва да бъде отменен и в частта на приетия като неотчетен приход от продажби на продукция за 2020 г. в размер на на 72 504, 16 лв., представляващ разлика между фактурирани продажби в размер на 848 395 лв. и отчетени в годишната данъчна декларация за 2020 г. продажби в размер на 775 890, 84 лв. Първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството на направените изводи от органите по приходите, че за 2018 г. и 2019 г. дружеството не е декларирало приходи от продажба на продукция. Органите по приходите са посочили обстоятелството, че целият приход от продажба на апартаменти е следвало да бъде отчетен през 2020 г., когато сградата е била напълно завършена. Приел е, че ако дружеството е извършвало продажби през 2018 г. и 2019 т., то недекларираният приход е именно за този период. Приел е, че приходите и разходите се начисляват към момента на тяхното възникване. Приел е, че ако сделките са изповядани през 2018 и 2019 г., то плащанията дружеството е следвало да отчете като приходи към момента на издаване на нотариалните актове. При условие, че приходите са възникнали през 2018 и 2019 г., тогава е следвало да бъдат отчетени от ревизираното дружество. Първоинстанционният съд е определил като правилни изводите на органите па приходите за увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2020 г. със сумата в размер на 624 949, 93 лв., представляващи недекларирани приходи от продажба на имоти на купувачите А. Х., Д. М., И. Ц., Т. Т., Д. Г., А. Й. и И. Г.. По отношение на установените с ревизионния акт задължения за ДДС, първоинстанционният съд е направил извода, че всички установени недекларирани приходи от дейността на дружеството подлежат на облагане с ДДС за всеки данъчен период. Решението на първоинстанционния съд е частично неправилно, а касационните жалби са частично основателни. В частта на установените задължения по ЗКПО. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на ревизионния акт по отношение на извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат за 2020 г. на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата в размер на 189 922, 86 лв. Решението е правилно по мотиви, различни от възприетите от първоинстанционния съд и по мотиви, различни от оплакванията, съдържащи се в касационната жалба, които оплаквания са формални. Спор между страните по отношение на фактите пред първоинстанционния съд не е съществувал. Установено е, че по силата на нотариален акт от 2018 г. физически лица са учредили право на строеж на Тобо Триадица 2 ЕООД за построяване на жилищна сграда срещу задължението да построи от свое име и за своя сметка за учредителите 4 апартамента, магазин и 2 паркоместа, за които учредителите си запазват правото на строеж и които остават изключително тяхна собственост. Определена е пазарна стойност на правото на строеж от 290 000 лв. Принципно правилни са изводите на органите по приходите относно приложимостта на чл. 130 от ЗДДС на разпоредбите за бартер. Собствениците се считат за продавачи на правото на строеж, а дружеството за доставчик на строителна услуга. Не е съществувал спор между страните и по отношение на данъчното събитие. Данъчното събитие е датата на подписване на нотариалния акт. Съгласно чл. 130, ал. 3 от ЗДДС, доставката по алинея 1 с по-ранна дата на възникване на данъчното събитие се смята за авансово плащане цялостно или частично по втората доставка. Спорно между страните е било и остава обстоятелството на начина на определянето на данъчната основа. Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. В процесния случай от представените по делото доказателства се установява авансово плащане на цялата престация. Услугата е точно определена в момента на авансовото плащане. Според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз насрещната престация при доставка на услуги може да се състои в доставка на стоки и да представлява данъчната основа на тази насрещна престация, когато е налице пряка връзка между доставката на услуги и доставката на стоки, при условие, че стойността на последната може да получи парично изражение. Данъкът е дължим върху получената сума, което обуславя и извода, че е напълно възможно получената сума да съответства изцяло на насрещната престация. В процесния случай авансовото плащане в размер на 290 000 лв. е в размер на цялата договорена насрещна престация, обстоятелство, което се установява от съдържанието на нотариалния акт. Според постоянната съдебна практика основата за облагане на възмездната доставка на стока или услуга е действително насрещната престация, получена от данъчнозадълженото лице във във връзка с тях. Тази насрещна престация представлява субективната, т.е. действително получената стойност, а не стойност, определена според обективни критерии. Ако тази стойност не е договорена между страните сума пари, за да бъде субективна, тя трябва да представлява стойността, която получателят на услугите, които са насрещната престация за доставката на вещи, приписва на очакваните от него услуги и да съответства на сумата, която той е готов да изразходва за доставката. В процесния случай тази стойност, съгласно процесния нотариален акт е 290 000 лева. Получаването на сумите прави данъка изискуем, тъй като по този начин съдоговорителите известяват предварително своето намерение да осъществят всички финансови последици, които са свързани с настъпването на данъчното събитие. В процесния случай плащането, за което са издадени фактури в размер на 290 000 лв. е в размер на цялата насрещна престация. Това се установява и от съдържанието на нотариалния акт. Съгласно т. 3 от нотариалния акт, обектите се предават при гарантирани нормативни и технически изисквания за монолитно строителство, с гарантирани материали и с посочен в нотариалния акт начин на изпълнение на довършителните работи. Посочените работи освен това включват съгласно нотариалния акт изцяло завършени общи части на сградата и външни комуникации. При съобразяване на тези обстоятелства, разбирането на органите по приходите, че ревизираното дружество е следвало да издаде дебитни известия към учредителите на правото на строеж за разликата от 189 922, 86 лв. е неправилно, както и е неправилно разбирането, че посочената сума представлява неотчетен приход от търговското дружество. В тази връзка, като краен резултат изводите на първоинстанционния съд са правилни. Не се отразява на така направените изводи принципно неправилното разбиране на първоинстанционния съд за приложимост на счетоводен стандарт 18 приходи. При вземане на решението за приложимост на даден счетоводен стандарт към конкретен договор за строителство, основният въпрос, на който следва да се даде отговор, е дали насрещната страна по договора има правото и възможността да влияе и да определя основните структурни елементи на проекта на недвижимия имот преди започване на строителството и или да определя основни структурни промени в процеса на строителството. Счетоводен стандарт 11 се прилага към конкретен договор, когато той отговаря на легалното определение на договор за строителство, съдържащо се в разпоредбите на параграф 2 от счетоводен стандарт 11, съгласно което договор за строителство е договор за създаване построяване на актив или съвкупност от активи, които представляват един обект. Определен договор за строителство на недвижим имот отговаря на дефиницията на договор за строителство в обхвата на счетоводен стандарт 11, когато купувачът е в състояние да определя основните структурни елементи на недвижимия имот преди започване на строителството и или да определя основни структурни промени в процеса на строителството. Такъв е и процесния случай обстоятелство, което се установява и от съдържанието на нотариалния акт. Счетоводен стандарт 18 е приложим по отношение на договор за строителство на недвижим имот, който не попада в обхвата на легалното определение на договор за строителство, съдържащо се в параграф 2 от счетоводен стандарт 11. Това е договор, при който насрещната страна има само ограничена възможност да влияе върху проекта на недвижимия имот, например да избере проект измежду няколко варианта, разработени от дружеството строител или да направи само минимални промени в основния проект. Такъв не е процесния случай. Така направеното разграничение по отношение на приложимостта на счетоводните стандарти е направено в счетоводната литература. Касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, в тази част е неоснователна. В другата си част по отношение на установените задължения по ЗКПО, касационната жалба на органите по приходите е основателна. Решението на първоинстанционния съд е неправилно, а ревизионният акт е законосъобразен в частта му на увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството с недекларирани приходи от продажба на продукция в размер на 72 504, 16 лв. за 2020 г. От събраните по делото доказателства се установява, че фактурираните от дружеството продажби на завършени обекти в сградата са за 848 395 лв., а в годишната данъчна декларация са отчетени приходи от продажби за 775 890, 84 лв., т.е. със 72 504, 16 лв. по-малко. Както правилно се посочва в касационната жалба на органите по приходите, дружеството не обявява приходи от продажби на обекти за 2018 г. и за 2019 г. в годишните си финансови отчети и в годишните данъчни декларации за посочените два периода. При съобразяване на това обстоятелство правилно на основание чл. 78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат на дружеството е коригиран с посочената сума, а именно с приходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчнозадълженото лице. Неправилни с изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта му, с която е прието обстоятелството на неотчетени приходи в размер на 59 546, 51 лв. във връзка с извършена продажба на апартамент и паркомясто на А. Х. Т.. Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството на представени по делото и неоспорени от органите по приходите извлечение по сметка 499 други кредитори, съгласно която на А. Х. е била върната сумата от 82 915, 15 лв. в брой на 31 декември 2021 г. Като доказателства по спора са били представени допълнително споразумение от 30.06.2021 г., по силата на което общата продажна цена се намалява със стойността на неизвършените СМР. Съгласно чл. 2 от това споразумение за всяка отделна СМР се издава квитанция за върната сума в полза на физическото лице. Представени са 17 броя разписки за върнати суми на физическото лице от търговското дружество. При съобразяване на така представените доказателства е неправилен изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в тази негова част. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за неотчетени от дружеството приходи в размер на 68 109, 51 лв. във връзка с извършена продажба на ателие на Д. С. М.. Независимо от оплакването, съдържащо се в касационната жалба по делото не са представени доказателства за върнати суми в полза на физическото лице. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта му на установени като неотчетени приходи в размер на 67 391, 67 лв. във връзка с продажбата а апартамент на И. Ц. Ц. и Б. С. М.. Общата данъчна основа по издадените от дружеството фактури е в размер на 186 000 лв. Установено е, че тази данъчна основа е намалена с данъчната основа по кредитно известие с посочен размер от 52 500 лв., при което се получава данъчна основа 133 500 лв. За това кредитно известие органите по приходите правилно са приели, че е издадено без основание, поради недоказване на наличието на обстоятелство за намаляване на данъчната основа. В тази връзка за разликата между платената цена от 200 891, 67 лв. и фактурираната от 133 500 лв., като е съобразено кредитното известие е направен от органите по приходите извода за неотчетени приходи в размер на 67 391, 67 лв., който извод е правилен и правилно е съобразен и от първоинстанционния съд. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството за законосъобразност на ревизионния акт в частта му на определени като неотчетени приходи на сумата от 87 362, 06 лв. във връзка с продажбата на апартамент и паркомясто на Т. Е. Т. и Л. Д. Т.. Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството на представено като доказателство по спора и неоспорено от ответната страна извлечение по сметка 499 други кредитори, съгласно която на Л. Т. е върната сумата в брой от 105 871, 70 лв. с ДДС на 31.12.2021 г. Не е съобразено и представеното и неоспорено от ответната страна допълнително споразумение от 22.12.2020 г., с което страните се споразумяват с оглед на това, че не са извършени луксозни довършителни работи в общите части на сградата, както и довършителни работи в обекта, общата продажна цена се намалява със стойността на неизвършените СМР. За всяка отделна СМР се издава квитанция за върнатата сума от страна на дружеството в полза на физическите лица. Представени са 22 разписки за върнати суми в размер на 107 800 лв. Правилно е решението на първоинстанционния съд относно обстоятелството за законосъобразност на ревизионния акт в частта му, с която е определят неотчетени приходи в размер на 45 116, 28 лв. във връзка с продажбата а апартамент на Д. П. Г.. Съгласно нотариалния акт цената на апартамента е 37 039 лв. с ДДС. Установено е, че дружеството не е издало фактура на физическото лице. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта на приети като неотчетени приходи в размер на 140 567, 78 лв. Органите по приходите и първоинстанционният съд не са съобразили представеното по делото и неоспорено от ответната страна извлечение от сметка 499, според която на А. Й. е върната сумата от 177 602, 73 лв. в брой на 31.12.2021 г. Не са съобразили и представеното от дружеството и неоспорено от ответната страна споразумение от 30.10.2020 г., с което страните се споразумяват с оглед на това, че не са извършени луксозни довършителни работи в общите части на сградата, както и довършителни СМР в обекта, общата продажна цена се намалява със стойността на неизвършените СМР. Не са съобразени също така неоспорените от ответната страна 35 броя разписки за връщане на суми в посочения размер. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта му на определени като неотчетени приходи в размер на 171 135 лв. във връзка с продажбата на апартамент на И. Д. Г.. Органите по приходите и първоинстанционният съд не са съобразили представеното по делото и неоспорено извлечение от сметка 499 за върнати суми в брой на физическото лице. Не са съобразили представеното и неоспорено допълнително споразумение от 17.12.2020 г., по силата на което страните се споразумяват с оглед на това, че не са извършени луксозни довършителни работи в общите части на сградата, както и довършителни СМР в обекта, общата продажна цена се намалява със стойността на неизвършените СМР. Не са съобразени и представените 34 броя разписки за върнати суми от търговското дружество на физическото лице. При така направените изводи в частта на установените задължения по ЗКПО следва извода, че неправилно счетоводния финансов резултат на дружеството е увеличен със сумите в размер на 189 922, 86 лв., сумата в размер на 59 546, 51 лв., сумата в размер на 87 362, 06 лв., сумата в размер на 140 567, 78 лв., сумата в размер на 171 135 лв. Дължимият от дружеството данък по ЗКПО следва да бъде определен при съобразяването на това обстоятелство и при съобразяване на следните обстоятелства. Следва да бъде определен при съобразяване на обстоятелството, че с решението си решаващият административен орган е приел, че по 4 от сделките, а именно тези, сключени с В. Т., при която е установен неотчетен приход в размер на 31 634, 31 лв., с Г. Д. К., при която е направен извод за неотчетени приходи в размер на 20 914, 28 лв., с Н. Д. П., при която е направен извод за неотчетен приход в размер на 20 914, 28 лв. и с Г. К. М., при която е направен извод за неотчетен приход в размер на 34 527, 91 лв., общо в размер на 107 990, 78 лв. не следва да бъде извършвано увеличение на счетоводния финансов резултат за 2020 г. Дължимият данък по ЗКПО следва да бъде определен и при съобразяване на обстоятелството, че с решенето си решаващият административен орган е приел че по отношение на сделката с Д. Г., неотчетеният приход следва да е в размер на 30 865, 83 лв., а не както неправилно е определен от органите по приходите в размер на 45 116, 28 лв. При съобразяването на тези обстоятелства неправилно органите по приходите са приели неотчетени приходи от продажба на имоти в размер на 937 142, 50 лв. При съобразяването на посочените по-горе обстоятелства неотчетените приходи от продажби на апартаменти за 2020 г. от страна на дружеството са в размер на 266 367, 02 лв. Към тази сума с оглед мотивите на това съдебно решение следва да се прибави и сумата от 72 504, 16 лв., представляваща разлика от фактурираните продажби от 848 395 лв., от които са отчетени в годишната данъчна декларация за 2020 г. 775 890, 844 лв. По този начин неотчетените приходи за 2020 г. са в размер на 338 878, 18 лв. Установява се корпоративен данък в размер на 33 887, внесен по годишна данъчна декларация 754, 41 лв., разлика за внасяне 33 132, 59 лв. Ревизионният акт следва да се измени и в частта му за лихвите, като дължимата лихва за процесите периоди е в размер на 7925, 89 лв. При съобразяването на тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се отмени ревизионния акт в частта му на увеличението на счетоводния финансов резултат за 2020 г. за разликата над сумата от 338 878, 18 лв., като се определи дължим корпоративен данък в размер на 33 132, 59 лв. и лихви в размер на 7925, 89 лв., вместо определените с решението на решаващия административен орган задължения по ЗКПО в размер на 88 737, 67 лв. и съответните лихви. По отношение на установените задължения за ДДС. Доколкото са неправилни изводите на органите по приходите за неотчетен приход в посочения размер по отношение на учредяването на правото на строеж, неправилни възприети и от първоинстанционния съд, то не следва начисляване и на ДДС, като неправилно с ревизионния акт е установено задължение за внасяне на ДДС в размер на 37 984, 57 лв. по отношение на сделката с учредителите на правото на строеж Р. О. и Б. О.. В тази част решението на първоинстанционния съд е неправилно, като в тази част следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт в частта му на установените задължения за ДДС в размер на 37 984, 57 лв. При съобразяване на обстоятелството на неправилност на решението на първоинстанционния в частта му с която е определен като законосъобразен ревизионния акт по отношение на неотчетени приходи от продажби, решението на първоинстанционния съд е неправилно, и по отношение на начисления ДДС в размер на 28 113, 55 лв. по отношение приетия като неотчетен приход от продажба на А. Й.. Във връзка с направените изводи в частта за корпоративен данък, решението на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт е неправилно и в частта му по отношение на начисления ДДС в размер на 17 472, 41 лв. по отношение продажбата на Т. Е. Т. и Л. Т.. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта му по отношение непризнаването на издаденото на Т. К. К. кредитно известие 32 от 01.09.2020 г. с данъчна основа минус 60 000 лв. и ДДС минус 12 000 лв. Не са представени доказателства за възникнало обстоятелство по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, поради което следва да се счита, че кредитното известие е издадено без основание. След корекцията резултатът за м.09.2020 г. от ДДС за внасяне в размер на 23 903, 31 лв. правилно е определен като ДДС за внасяне в размер на 12 000 лв. Решението на първоинстанционния съд е правилно и в частта му, с която е определен като законосъобразен ревизионния акт, с който са начислени лихви в размер на 3292, 78 лв. за неотчетения приход в размер на 68 109, 51 лв. във връзка с продажбата на ателие на Д. С. М. е установено, че дружеството е издало фактура на 05.04.2023 г. При съобразяване на обстоятелството, че данъкът е начислен със закъснение, за периода от 15.01.2021 г. до 15.02.2023 г., правилно органите по приходите са определили лиха в размер на 3292, 78 лв. Решението на първоинстанционния съд е правилно и в частта му, с която е определен като законосъобразен ревизионния акт, с който са начислени лихви в размер на 3258, 07 лв. за неотчетения приход в размер на 67 391, 67 лв. във връзка с продажбата на апартамент на И. Ц. Ц. и Б. М. е установено, че дружеството е издало фактура на 05.04.2023 г. и е начислило ДДС в размер на 13 478, 33 лв. във връзка със забавата, правилно органите по приходите за периода от 15.01.20211 г. до 15.05.2023 г. са определили лихва в размер на 3258, 07 лв. Решението на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт е правилно в частта му начислената лихва за забава в размер на 5781, 02 лв. Дружеството е издало фактура на И. Г. във връзка с продажбата на апартамент по силата на нотариален акт от 01.12.2020 г. Като фактурата е била издадена на 10.08.2022 г. във връзка с късното издаване на фактурата, правилно е определена лихва в размер на 5781, 02 лв. за периода от 15.01.2021 г. до 14.09.2022 г. Правилно е решението на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта му, с която не е признато извършено намаление на начисления ДДС по кредитно известие от 01.04.2021 г. с данъчна основа минус 1945 лв. и ДДС минус 389 лв., издадено на В. Т., както и по кредитно известие от 01.04.2021 г. с данъчна основа минус 14 099, 17 лв. и ДДС минус 2819, 83 лв., издадено на Г. К. М.. Кредитните известия са издадени неправомерно, тъй като не са налице доказателства за наличие на обстоятелства по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС. Ревизионният акт следва да бъде отменен в частта на установените задължения за 37 984, 57 лв. за ДДС във връзка направените изводи за неустановяване на неотчетени приходи в размер на 189 922, 86 лв. При съобразяване на направените изводи решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно в частта му в която ревизионният акт е определен като законосъобразен в частта му на установените задължения по ДДС за данъчен период м.12.2020 г., като вместо него се постанови друго, което да се отмени ревизионния акт в частта му на установените задължения за ДДС, с което установените задължения за ДДС се определят при съобразяване на направените по-горе правни изводи и при съобразяване на обстоятелството, че с решението на директора на дирекция обжалване и данъчно-осигурителна практика ревизионния акт е изменен в частта му на установения резултат по ЗДДС за м.септември 2020 г., като от ДДС за внасяне в размер на 23 909, 311 лв. е определен на ДДС за внасяне в размер на 12 000 лв. и при съобразяване на обстоятелството, че установения с ревизионния акт резултат по ЗДДС за м.12.2020 г. ДДС за внасяне в размер на 47 163, 12 лв. е определен на ДДС за внасяне в размер на 29 614, 80 лв. От страна на касационния жалбоподател директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София е направено искане за присъждане на разноски в размер на 6537, 86 лв., за двете съдебни инстанции. От страна на касационния жалбоподател Тобо Триадица 2 ЕООД е направено искане за присъждане на разноски в размер на 16 150 лв. за производството пред първата съдебна инстанция и за разноски в производството пред касационната инстанция в размер на 14 700 лв. претендират се и 1500 лв. за ползване на правна помощ по отговора на касационната жалба Разноските следва да бъдат присъдени съответно на уважените части от жалбите. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение