Решение № 9266 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 805/2019 г.

Решение № 9266 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 805/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Василева против решение № 756 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 664/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1487/5.07.2018 г. на секретаря на община Пазарджик, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "дървен навес" към жилище, разположено на първия етаж в пететажна жилищна сграда с идентификатор 55155.501.1258. 1 по КККР на гр. Пазарджик, разположена в имот с идентификатор 55155.501.1258 по КККР на гр. Пазарджик, съставляващ УПИ IV-1258, в кв. 265 по плана на гр. Пазарджик. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде отменена, като й се присъдят разноските по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът-секретарят на община Пазарджик оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пазарджик е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган (заповед № 1436/2.07.2018 г. на кмета на община Пазарджик) и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан строежа и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 149/15.06.2018 г., с който е установен строеж от шеста категория, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на жалбоподателката Василева като извършител на строежа, като й е осигурена възможност да подаде възражения и да представи доказателства. Такива са представени в указания срок (възражение от 26.06.2018 г.) и са взети предвид при постановяване на акта. По този начин, както административният съд правилно приема, правото на защита на жалбоподателката не е накърнено. Ето защо законосъобразно е преценено, че допуснатите при съобщаване на констативния акт на адресата нарушения, в конкретния случай не опорочават процедурата по издаване на заповедта за премахване на строежа, а доводите в касационната жалба в обратния смисъл, са неоснователни. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е незаконен строеж, представляващ "дървен навес" с площ от 2. 5 кв. м., изграден към южната страна на западната тераса на жилище, находящо се на първия етаж на пететажна жилищна сграда с идентификатор 55155.501.1258. 1 по КККР на гр. Пазарджик. Навесът е с дървена конструкция, която представлява едноскатен покрив, покрит с битумни керемиди, изграден върху три дървени колони, стъпващи върху общата гаражна плоча на партерния етаж на жилищната сграда. От вътрешната страна навесът е с дървена обшивка. Строежът е от шеста категория, изграден е през 2017 г. без разрешение за строеж от жалбоподателката Василева към жилище, нейна собственост. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект "дървен навес" изграден към южната страна на западната тераса на жилище, находящо се на първия етаж на пететажна жилищна сграда с идентификатор 55155.501.1258. 1 по КККР на гр. Пазарджик, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от шеста категория (чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ) и представлява постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. чл. 147, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 46, ал. 1 ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж (арг. чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ). В случая такова не е издадено, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден през 2017 г. строежът не попада в обхвата на разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Доводът на жалбоподателката, че описаният в заповедта обект не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, е неоснователен. Характеристиките на постройката – дървена конструкция с плътен покрив, както и предназначението й (същата е функционално свързана с жилището на жалбоподателката) квалифицират обекта като строеж по смисъла § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Всъщност в този смисъл е и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза. Възражението на касационната жалбоподателка, че категорията на строежа е определена в противоречие със заключението на вещото лице, също е неоснователно. Въпросът за категорията на строежите е правен, поради което именно съдът е компетентен да я определи като се съобрази с представените доказателства и изложи самостоятелни мотиви в подкрепа на направения извод. Действително, първоинстанционният съд неправилно квалифицира строежа като такъв по чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, вместо по чл. 147, ал. 1, т. 1 вр. чл. 46, ал. 1 ЗУТ, но допусната неточност не опорочава съдебния акт, тъй като не засяга правилността на изводите относно категорията на строежа и обстоятелството, че за такъв строеж е необходимо строително разрешение. Известните разминавания в описанието на строежа в констативния акт и заповедта и фактическите характеристики на обекта, установени от вещото лице, в случая са несъществени и не пораждат съмнения относно идентификацията на строежа, предмет на заповедта за премахване. Ето защо доводите на касационната жалбоподателка в обратния смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл и им е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на направените доводи и възражения. Представените по делото доказателства, включително заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза са анализирани в съвкупност, а изводите на съда по приетите за установени факти са мотивирани със самостоятелни съображения. Направените от жалбоподателката доводи и възражения също са обсъдени от съдебния състав, като са изложени аргументи за тяхната неоснователност. Изводите на съдебния състав по съществото на правния спор също са мотивирани. Допуснатите неточности при обосноваване на заключението за материална законосъобразност на заповедта, не опорочават постановеното решение, тъй като не засягат правилността на крайните изводи на съда относно липсата на основания за отмяна на оспорената заповед. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на решението на Административен съд – Пазарджик не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което решението на съда следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт, който представя писмен отговор на касационната жалба и молба - становище с доводи по същество, но не се явява в съдебно заседание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателката Д. Василева следва да бъде осъдена да заплати на община Пазарджик сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,