Решение № 10713 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6203/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София ("ОДОП") при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител против Решение № 17006/04.05.2026г., постановено по адм. дело № 12646/2025г. на Административен съд София - град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221923002813-091-001/04.12.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, потвърден с Решение № 254/23.02.2024г., издаден от директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с който на „МИК Експрес“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2021г. до м. 02.2023г. в общ размер на 69 874лв. и лихви за забава в размер на 11 257лв. Касационния жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че административния съд не е извършил коментар на всички събрани в хода на производството доказателства и не ги е обвързал с конкретна фактическа обстановка. Съдът не е анализирал вида на доставките, не е изследвал съдържанието на договорите, както и останалите доказателства, които са от значение за формиране на обоснован правен извод относно правомерността на ползваното право на ДК. Според касатора наличието на фактури, договори и приемо-предавателни протоколи не са достатъчно доказателство за признаване правото на ДК, тъй като изпълняват само формалните предпоставки за упражняването му. Тези доказателства не индивидуализират в достатъчна степен престацията за да се приеме, че е налице реално изпълнение по фактурите. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу процесния РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платената държавна такса за касационното обжалване. Ответникът по касация – "МИК Експрес" ЕООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по доводи залегнали в писмен отговор. Моли за оставяне в сила на решението на АССГ и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата, събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред ВАС е второ касационно, след като с решение № 11894/25.11.2025г., постановено по адм. дело № 10761/2024г. ВАС е отменил решение № 18196/27.09.2024г., постановено по адм. дело № 3927/2024г. на АССГ, с което процесния РА е бил обявен за нищожен и делото е върнато за ново разглеждане за постановяване на решение по съществото на спора. С Решение № 17006/04.05.2026г., поставено по адм. дело № 12646/2025г. на АССГ е отменен РА № Р-22221923002813-091-001/04.12.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 254/23.02.2024г., издаден от директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с който на „МИК Експрес“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2021г. до м. 02.2023г. в общ размер на 69 874лв. и лихви за забава в размер на 11 257лв. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на РА първоинстанционния съд е приел, че същия е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание и без да са допуснати съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон. Този извод е обоснован, след като решаващият съд подробно е възпроизвел фактическата обстановка, изложена в РА, както и правните основания на органите по приходите да откажат правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице поради липса на доказани реални доставки на стоката по фактурата, издадени от „Каковски консулт“ ЕООД, „Ан Проект“ ЕООД, „Ел Кам Инженеринг 2020“ ЕООД, „вал Стой Инвест 63“ ЕООД и „Рен Стор Строй“ ЕООД, макар и да са представени фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, хронологични и аналитични регистри на сметка 703 и 4532, главна книга, оборотни ведомости, касова книга, ЕКАФП, писмени обяснения на управителя и др. Мотивите на приходните органи се свеждат до липса на кадрова и материална обезпеченост на дружествата – доставчици, както и поради непълнота на представените документи относно договореностите и начина на изпълнение на услугите. АССГ е приел, че РЛ извършва куриерска дейност по безсрочен договор за мобилно търговско представителство с „Еконт Експрес“ ООД. Посочено е, че по отношение доставчика „Каковски консулт“ ЕООД се касае за фактури с предмет услуги – реклама и изграждане на WEBкампания, маркетинг в мрежата на GOOGLE, администриране в групи във Facebook и Instagram с рекламна цел и др. подобни. Според съда представените документи – фактури, договор и приемо-предавателни протоколи, както и счетоводна документация не са били оспорени, не е установено, че услугите са невъзможни или че не са приети от получателя. Факта, че услугата не води до материален резултат, не означава че не е извършен. По отношение доставчикът „Ан Проект“ ЕООД е посочено, че се касае за фактури с предмет товаро-разтоварни работи и транспортни услуги. Според съда липсата на допълнителни оказателства като пътни листи, маршрути, данни за МПС и водачи биха били относими доказателства, но тяхната липса не е основание за отказ от ДК. По отношение доставчикът „Ел Кам Инженеринг 2020“ ЕООД се касае за отказ на ДК по фактури с предмет – реклама и дейности свързани с ползването на различни интернет платформи. Представени са приемо-предавателни протоколи за извършените услуги, приети от РЛ, като според съда органа по приходите не е доказал привидността на представените частни документи, нито че доставчикът е знаел за нередност при доставчика. Липсата на допълнителни доказателства не води до заличаване на доказателствената стойност на представените частни документи, ако не са били оборени. Доставчикът „Вал Стой Инвест 63“ ЕООД е издал фактури с предмет товаро-разтоварни дейности и транспортни услуги. Представените към тях договор и приемо-предавателни протоколи не са оспорени а липсата на представени пътни листи не води до извод не нереалност на услугите, като такива факти не са установени. По отношение на доставчикът „Рен Стор Строй“ ЕООД се установява издаване на 4бр. фактури с предмет товаро-разтоварни работи и почистващи услуги, като отказа е свързан с липса на установяване на доказана връзка с независимата икономическа дейност на РЛ. Според АССГ дейността на РЛ се осъществява като мобилен франчайз без стационарен офис. Липсата на собствен склад или нает такъв не е достатъчен да изключи използването на почистващи услуги, тъй като почиственото има функционална връзка с използваните в дейността материални средства вкл. и превозните средства или оборудването. АССГ е отрекъл и посоченото в РА отказ за ползване право на ДК свързано с рисковия профил на доставчиците и липсата на доказателства, че плащанията са действително постъпили. Според съда рисковия профил на доставчика, дерегистрацията по ЗДДС не са самостоятелно основание за отказ от право на ДК, а следва да се свърже с обективни данни, че РЛ е знаело или е трябвало да знае че се касае за измама, но такива данни липсват. Съдът е посочил, че приходните органи не са установили положителни факти, несъвместими с отразеното в документите изпълнение. Констатациите относно липса на собствен ресурс при доставчиците, липса на отделни съпътстващи документи, рисков профил или публични задължения са косвени индиции, но не обезсилват сами по себе си представените преки документи за възлагане, изпълнение и приемане на услугите. По така изложените мотиви процесния РА е бил отменен. Така поставеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на Върховен административен съд. Правилно съдът е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Правилно съдът е приел, че които данъчно - задълженото лице е доказало твърденията си за изпълнение на всички предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Действителното осъществяване на облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС и използването на стоките и услугите за последващи облагаеми доставки са основните предпоставки за възникване на правото на приспадане по чл. 68 и сл. от ЗДДС. По силата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква когато ДДС е станал изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие по облагаеми доставки на стоки настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост върху стоките или на правото на разпореждане със стоките като собственик по смисъла на чл. 14 от Директива 2006/112, а по облагаемите доставки на услуги - към момента на извършването им. Това са и релевантните факти, които подлежат на доказване от ревизираното лице, което носи доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. На първо място следва да се посочи, че изводите на първоинстанционния съд за реално осъществена доставка на услуги по фактури издадени от „Каковски консулт“ ЕООД, „Ан Проект“ ЕООД, „Ел Кам Инженеринг 2020“ ЕООД, „вал Стой Инвест 63“ ЕООД и „Рен Стор Строй“ ЕООД, се подкрепят, както от представените от ревизиращото лице писмени доказателства, в това число приложените към съответната фактура съпровождащи документи – договори, приемо-предавателни протоколи и счетоводна документация. Съдът е обсъдил и анализирал посочените доказателствата и е установил от фактическа страна взаимовръзката между тях. Правилно са възприети всички данни по делото, при което обосновано е прието, че услугите, предмет на процесните фактури, са индивидуализирани в договорите и са изпълнени съгласно двустранно подписаните приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи тяхното приемане от РЛ. Правилно първоинстанционният съд, при формиране на преценката си за действителност на осъществената доставката на стоки е обсъдил и кредитирал приетите по делото доказателства, които не са оспорени от ответника. От изложеното по-горе става ясно, че са налице достатъчни доказателства относно договаряне, получаване и приемане на услугите, обосноваващи тяхната реалност. Както правилно е приел първостепенният съд, дължимата преценка за реалност на спорните доставки не може да е обусловена единствено от неустановеността на материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. Това разбиране е в унисон с тълкувателно приложимото поради сходство на фактическия състав Решение по дело C-324/11, с което СЕС разяснява, че "Директива 2006/112 не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". Определяща е установеността на материалноправните предпоставки по член 168, буква а) от Директива 2006/112, според който, за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице" – Решение по дело С-18/13. Със същият акт СЕС разяснява, че националният съдия дължи служебна проверка дали предоставените от органите по приходите обективни данни установяват, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. Тази преценка е правна и е дължима от националната юрисдикция въз основа на установените от органа по приходите факти и обстоятелства, При така очертаните тълкувателно приложими разяснения на СЕС, изтъкнатите от касатора нередности при доставчика не могат да се противопоставят на получателя и сами по себе си не опровергават верността на представените още в хода на ревизията договори между страните и приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи реалното получаване на фактурираните услуги от РЛ. В допълнение следва да се посочи, че както в оспорения РА, така и в решението на горестоящия орган, липсват конкретни твърдения и доводи за недобросъвестност на ревизирания, а преценката на събраните обективни данни не сочи към наличието на измама или злоупотреба, за която получателят е знаел. Именно неговата добросъвестност изключва правомерността на отказа да се признае претендираното от ревизирания данъчно предимство, с оглед на което оспореният РА се явява незаконосъобразен. Правилно съдът е приел за необосновани и направените изводи на ревизиращия орган за рисков профил на доставчиците и на безспорни доказателства за реалното плащане на суми по издадените фактури, тъй като това са само индиции обосноваващи отказ от право на ДК, но трябва да се обвържат с такива данни от фактическата действителност, водещи до невъзможност на изпълнение на услугите, а в настоящия случай такива не се установяват. Въз основа на всичко изложено и достигайки до извода, че са налице предпоставките на чл. 68 от ЗДДС, АССГ е постановил правилно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на "МИК Експрес" ЕООД следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение