Решение № 9207 от 19.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Агрострой" ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Йончева, срещу решение 28/11.03.2022 г. постановено по адм. дело 361/2021 г. по описа на Административен съд Шумен /АС-Шумен/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-2600/3659 от 08.07.2021 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие. Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 от АПК. Изложени са доводи за неправилност на извода на съда, че е подадена заявка в срока на договора, но без да се прилагат документи удостоверение за въвеждане в експлоатация. Развива подробни съображения в тази насока. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесният АУПДВ. Претендира се присъждане на разноските по делото по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че предвид установеното неизпълнение на задължението съгласно чл.14, ал.1 ,т.3 и т.9 от договорът от 25.03.2016г., правилно на дружеството жалбоподател е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 28 933,62лв., представляващо плащане съгласно Заявка за окончателно плащане и е определено с акта подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 109 369,51лв., представляващо вземане на 100% от изплатената финансова помощ по заявка за междинно плащане от 12.05.2017г. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ 01-2600/3659 от 08.07.2021 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, с който акт е отказано на основание чл. 49, ал. 1, т. 3, предложение последно, и чл. 49, ал. 1, т. 5, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 45, ал. 2 вр. чл. 43, ал. 1 и чл. 43, ал. 4 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., и на основание чл. 9, ал. 1, т. 2, предложение последно, чл. 9, ал. 2, т. 4, вр. вр. чл. 6, ал. 4 вр. чл. 14, ал. 1, т. 2 от договор 27/04/1/0/03135 от 25.03.2016 г. вр. чл. 45 от Наредба 9/21.03.2015 година, връзка с чл. 14, ал. 1, т. 3 вр. чл. 13, ал. 1 и чл. 6, ал. 3, т. 3 от договор 27/04/1/0/03135 от 25.03.2016 г. на оспорващия изплащането на финансова помощ в размер на 28933,62лв., представляващо плащане съгласно Заявка за окончателно плащане 27/04/1/0/03135/3/01, подадена на 24.04.2019г. за следните инвестиционни разходи I- Подобект 1 - Саниране на склад за съхранение, почистване и пакетиране на семена от резене в УПИ II-769, кв. 1а, гр. Плиска, община Каспичан, в размер на 19519,72лв.; Бизнес план 6913,90лв.; Извършване на обследване на енергийната ефективност на стопанството - 2500лв.; На основание чл. 49, ал. 1, т. 3, предложение последно, и чл. 49, ал. 1, т. 5, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 45, ал. 2 вр. чл. 43. ал. 1 и чл. 43. ал. 4 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., и на основание чл. 9 ал. 1. т. 2. предложение последно, чл. 9, ал. 2, т. 4. вр. вр. чл. 6, ал. 4 вр. чл. 14. ал. 1. т. 2 от договор 27/04/1/0/03135 от 25.03.2016 г. вр. чл. 45 от Наредба 9/21.03.2015 година, връзка с чл. 14. ал. 1, т. 3 вр. чл.13, ал. 1 и чл. 6. ал. 3, т. 3 от договор 27/04/1/0/03135 от 25.03.2016 г. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 109 369.51 лева,представляващо вземане на 100% от изплатената финансова помощ по заявка за междинно плащане 27/04/1/0/03135/2/01 на 12.05.2017 г. Административният орган е приел, че не е представено удостоверение за въвеждане в експлоатация за строително- монтажните работи, попадащи изцяло в разпоредбите на чл. 147, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ЗУТ, за които е издадено и влязло в сила Разрешение за строеж 29 от 07.05.2015 г., описани в Приложение 1а към договора и анекс 3/31.05.2019 г., които заедно със заявените за финансиране елементи, непопадащи в разпоредбите на чл. 151, ат. 1, т. 2 и 4 от ЗУТ и за които не се изисква разрешение за строеж, представляват в цялост изграждането на обекта на инвестицията: Подобект 1 - Саниране на склад за съхранение, почистване и пакетиране на семена от резене в УПИ 11-769, кв.1а, гр. Плиска, общ. Каспичан, с което не е изпълнено задължението съгласно чл. 14, ал. 1, т.З и т.9 ог Договор 27/04/1/0/03135 от 25.03.2016 г. С обжалваното решение АС-Шумен е отхвърлил жалбата на Агрострой" ЕООД против процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е установил фактическата обстановка по делото. Административният съд е изложил, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Агрострой" ЕООД е подал заявка за окончателно плащане в срока по договора, но без прилагане на документа удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и в условията на незавършена инвестиция съобразно приетия проект. По повод заявка за окончателно плащане е извършена проверката на място в хода на която е констатирано, че ползвателят не е изпълнил и въвел в експлоатация в определения с договора срок инвестициите, които не са предмет на договора, но са необходими за изпълнението на одобрения проект и са посочени в Приложение 1а. Заключението от проверката на място е, че са изпълнени частично позициите заложени в Приложение 1а към Анекс III към Договор 27/04/1/0/03135 от 25.03.2016г. и които представляват такива по своята същност, че изграждат в цялост обекта- Склад за съхранение, почистване и пакетиране на семена от резене в УПИ II-769, кв.1а, гр. Плиска, общ. Каспичан и без завършването на които обектът на инвестицията не може да функционира. Правилно съдът е приел за достоверни констатациите, обективирани в Доклад за проверка на място /стр.363 и сл./, доколкото същият представлява официален документ, установяванията в който се ползват с материална доказателствена сила, като в допълнение следва да се отбележи, че оспорващият е положил подписа си без възражения. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение