Решение № 3778 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 268/2017 г.

Решение № 3778 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 268/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 2144/14.11.2016 г., постановено по административно дело № 306/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р - 16 - 140358 - 091 - 02 от 21.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 12/9.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., в частта, с която на "М. К. - 5" ООД гр. П., представлявано от управителя В. З. В. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 300 592,67 лева и са определени лихви за забава в размер на 30 935,77 лева. В касационната жалба са изложени съображения за несъответствие на оспореното съдебно решение с материалния закон - основание за касирането му по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Според приходната администрация, изискването на първата норма ревизионният акт да се издава от органи по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП не следва да се прилага, тъй като обслужва старата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, преди изменението й в сила от 1.01.2013 г. Иска се отмяна на решението, след което спорът да бъде решен по същество, като се потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. На проведеното открито съдебно заседание по делото, касационният жалбоподател и ответната страна - "М. К. - 5" ЕООД, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че Административен съд - П. е постановил решението си в нарушение на закона и без да съобрази Тълкувателно решение № 5/2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016 г. на Върховния административен съд. Върховният административен съд, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд - П. е прогласил нищожността на оспорения пред него ревизионен акт, без да разгледа спора по същество, след като е приел, че актът е издаден от некомпетентни органи. Развил е мотиви за това, че разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и на чл. 119, ал. 2 ДОПК, не са в колизия по между са, а следва да се прилагат едновременно и безусловно. Според съдебният състав, териториалният директор на съответната дирекция на НАП, издавайки заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК следва да определи като компетентни да възлагат ревизии служители, заемащи длъжности след посочените в чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, при което положение тези органи в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК, ще разполагат с материалната компетентност да издават ревизионни актове по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Тоест за да е валиден един ревизионен акт, следва да е издаден както от органът, възложил ревизията и от ръководителят й, така също и от органи по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, към който препраща чл. 118, ал. 2 ДОПК, които следва да са на експертно, а не на ръководно ниво. В конкретния случай, ревизионното производство е започнало след 1.01.2013 г., като ревизионният акт е издаден от екип в състав: И. К. К. на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП гр. П., в качеството му на орган по приходите, възложил ревизията и от П. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., в качеството му на ръководител на ревизията. Тъй като, първият орган заема ръководна длъжност сред изброените в чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, тоест не отговаря на изискванията на чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, Административен съд - П. е приел, че няма компетенцията да възлага ревизии, както и да издава ревизионни актове, поради което процесният ревизионен акт се явява издаден от некомпетентен орган и е нищожен на това основание. Правните изводи, възприети от първоинстанционния съд, не са в съответствие с приетото от Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016 г. Съгласно това решение, ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Като е достигнал до правни изводи, противоречащи на цитираното по-горе тълкувателно решение, относно компетентността на органите по приходите, издали процесния ревизионен акт, Административен съд - П. е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като, в оспореното съдебно решение не се съдържат мотиви относно законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, определящи се от формата, спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, то делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по искания на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,