Решение № 16280 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13783/2012 г.

Решение № 16280 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13783/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е образувано по молба, подадена от Маринка Христова Марева и Марко Събев Марев, двамата с адрес гр. Габрово, ул. "Хаджи Димитър" № 43, ет. 2, за отмяна на определение № 130/23.05.2012 г. по адм. д. № 134/2012 г. по описа на Административен съд - Габрово и оставилото го в сила определение № 11627/24.09.2012 г. по адм. д. № 9053/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Иска се посочените определения да бъдат отменени и ОСЗ-Севлиево да бъде осъдена да изпълни всички техни искания в основния иск. Претендират се направените разноски. Ответникът Общинска служба по земеделие - Севлиево не взема становище. Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима, като подадена в законния преклузивен срок, но разгледана по същество е неоснователна. От наведените в молбата доводи за отмяна на влезлите в сила определения, свързани с допуснати лъжа, измама и престъпление по служба от страна на съда и ОСЗ-Севлиево, настоящият петчленен състав приема, че е сезиран с молба на основание чл. 239, т. 2 АПК. Съгласно нормата на чл. 232, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. От горната норма е видно, че законодателят е предвидил различни хипотези, които не са в кумулативна даденост и доказването на която и да е от тях е основание за отмяна на влязлото в сила решение. В конкретния случай молителят не е ангажирал доказателства, установяващи наличието на нито една от предвидените с разпоредбата на чл. 239, т. 2 АПК хипотези. В молбата се съдържат касационни отменителни основания - твърдения за незаконосъобразност и нищожност, които не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство, което е извън институционален способ за контрол на законосъобразността на съдебния акт, с лимитативно установени основания. Предвид горното, при тези мотиви и възприета фактическа обстановка, Върховният административен съд, петчленен състав, намира че молбата за отмяна с правно основание чл. 239, т. 2 АПК е неоснователна и недоказана и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав,