Решение № 16909 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6449/2019 г.

Решение № 16909 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6449/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Младенова Станкова, В. Кирилова Василева, Б. Младенова Иванова, Х. Николова Христова и Н. Николова Христова против решение № 61 от 13.03.2019 г., постановено по адм. д. № 443/2018 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Срещу решението е подадена и касационна жалба от главния архитект на Община Кюстендил с доводи за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила с твърдения, че по делото не са конституирани всички заинтересувани лица. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Ц. Петров Пчелински оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Кюстендил отменя отказ на главния архитект на Община Кюстендил, обективиран в писмо от 20.09.2018 г., за издаване на виза за проектиране за строеж "Жилищна сграда-ниско застрояване" в УПИ ХІ-4517, кв. 283 по ПУП - ПРЗ на гр. Кюстендил, одобрен със заповед от 2.06.1993 г. на кмета на Община Кюстендил. За да постанови този резултат съдът приема, че в случая е приложима нормата на чл. 134, ал. 6, както и че е налице хипотезата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ и не е необходимо съгласието на останалите съсобственици на имота, поради което прави извод за незаконосъобразност на оспорения отказ. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не изяснява делото от фактическа страна. На първо място предложението за издаване на виза за проектиране е направено върху копие на кадастралната карта, с нанесени предвиждания на плана за застрояване и не отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Съгласно изискванията на цитираната норма, когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Следователно и предложението за издаване на виза следва да отговаря на цитираното изискване. В оспорения административен акт е посочено, че съгласно действащия ПУП, одобрен със заповед № 925/2.06.1993 г. за УПИ ХІ-4517, кв. 283 се предвижда нова сграда на мястото на съществуващата паянтова сграда с площ от 90 кв.м., долепена на югозападната фасада на сграда с идентификатор 41112.503.1215. 2 по КККР на гр. Кюстендил, като последната се запазва, без да е означена възможност за надстрояване и пристрояване. Видно от приложената скица-предложение за издаване на виза е, че предвиденото ново застрояване е свободно, което е в съответствие със заповед № 882/15.05.1992 г., но е в противоречие с последващата промяна на ПУП със заповед 925/2.06.1993 г. Същевременно с решение, постановено по адм. д. № 89/1992 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, влязло в сила на 3.09.1992 г., е изменен начина на застрояване на парцел VІІ-3924, кв. 283 по плана на гр. Кюстендил в частта за съществуваща масивна жилищна сграда, като се предвижда пристройка към нея на два етажа на 8 м. от дъното на парцела и 3 от страничната регулационна линия с парцел ІХ-3926 по заключението и скицата на вещото лице, която приподписана от съда е неразделна част от решението. Скицата не е приложена по делото, не са приложени и доказателства за идентичност на парцел VІІ-3924, кв. 283 и УПИ ХІ-4517, кв. 283. При тези данни изводът на съда за наличие на хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, както и тази на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, е незаконосъобразен и необоснован. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са основания за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства за идентичност на парцел VІІ-3924, кв. 283 с УПИ ХІ-4517, кв. 283 по плана на гр. Кюстендил, да изиска извадка от действащия регулационен и застроителен план за процесното УПИ и съседните му имоти, да укаже на страните да приложат скицата към решението, постановено по адм. д. № 89/1992 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, която е неразделна част от него; да назначи съдебно техническо-експертиза, която да изготви комбинирана скица от кадастралната карта и действащия подробен устройствен план и да даде отговор на въпроса съответства ли предложението за издаване на виза за проектиране с предвижданията на ПУП относно характера и начина на застрояване, както и да даде втори вариант на този отговор като съобрази и скицата към решението постановено по адм. д. № 89/1992 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд и да даде отговор на въпроса съответства ли предложението за издаване на виза за проектиране с предвижданията на ПУП, съобразен с влязлото в сила решение или е налице промяна в начина и характера на застрояването. В зависимост от събраните по делото доказателства съдът следва да направи извод за законосъобразност или не на оспорения отказ. Относно твърдението в жалбата на главният архитект, че част от имота е прехвърлен на лице, което не е конституирано като страна по делото, то съдът следва да задължи същия да представи по делото заверен препис от съдебното решение, на което същия се позовава с отбелязване, че е влязло в законна сила. С оглед изхода на делото и съобразно правилото на чл. 226, ал. 3 АПК разноските за водене на делото в настоящата инстанция следва да се присъдят от първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,