Решение № 530 от 13.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1729/2013 г.

Решение № 530 от 13.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1729/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е по чл. 419 и сл. от НПК и е образувано по искане на осъдения С. А. К. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 1361/12 г. на Старозагорския окръжен съд. Осъденият сочи, че решението на въззивния съд е постановено при допуснати нарушения на закона и процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено по реда на възобновяването, а делото върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 146/25.10.2012 г. по нохд № 1329/2011 г. Казанлъшкият районен съд признал подсъдимия К. за виновен в това, че на 24.07.2010 г. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива на орган на властта и се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим. С решение № 39/11.03.2013 г. по внохд № 1361/2012 г. Старозагорският окръжен съд изменил присъдата, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. Потвърдил я в останалата част. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено от оправомощена страна в законния шестмесечен срок от влизане в сила на въззивното решение, но по същество е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Доводите на осъдения са израз на неговото несъгласие с оценката, която съдът е направил на събраните доказателства и изведените въз основа на тях факти и обстоятелства. По своята същност това са доводи за необоснованост на съдебния акт, която не е касационно основание. Върховният касационен съд няма правомощия да приема факти, различни от установените от решаващите съдебни инстанции, а следи дали вътрешното съдийско убеждение е формирано при спазване на изискванията по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Старозагорският окръжен съд е извършил дължимата проверка на присъдата, анализирал е събраните по делото доказателства и убедително е мотивирал становище за безспорна установеност на правно релевантните факти. Показанията на свидетелите Д. М. и Д. М. съдът е оценил като последователни и убедителни, подкрепени от протокола за оглед на автомобила на подсъдимия, в който е открит и приобщен като веществено доказателство по делото сгъваем нож. Въз основа на обективния анализ на посочени доказателствени източници е изяснено поведението на К. в началото на конфликта- отправените от него заплахи, възприети от семейство М. като сериозни поради това, че държал в ръцете си и нож, както и упоритото му нежелание да освободи пътя и неколкократните маневри с джипа, пречещи на движението на лекия автомобил на свидетелите. Обективният анализ на показанията на полицаите, отзовали се на подадения сигнал от М., е дал основание на съда да възприеме като безспорно установени и останалите факти, значими за правилното решаване на делото- отказът на осъдения да изпълни разпорежданията на св. И. и П. да изгаси двигателя, да предостави за проверка документите си за самоличност и тези на автомобила, опитът му да потегли срещу патрулния автомобил и последвалите заплахи и цинични реплики към тях, продължили и в сградата на РПУ. Съдът е анализирал обясненията на К. и показанията на св. Ю., като е изложил подробни съображения защо не ги кредитира с доверие. Правилен е изводът, че по отношение на вербалната агресия на осъдения, свидетелят не излага факти в показанията си, а по отношение на развитието на конфликта след намесата на полицията сочи обстоятелства, които са в противоречие с останалите събрани доказателства, в това число и с обясненията на К.. Затова настоящият касационен състав прие, че въззивният съд е изградил фактическите си изводи при спазване на процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствените източници, поради което те не подлежат на преоценка. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. По оплакването за нарушение на материалния закон. Осъденият излага съображения за отсъствие на признаците на състава по чл. 325, ал. 1 от НК, защото нарушаването на правилата за движение по пътищата представлява административно нарушение, а заплахата, отправена към семейство М. е престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, каквото обвинение не му е повдигнато. Възраженията са неоснователни. Старозагорският окръжен съд правилно е квалифицирал фактите по делото като хулиганство, съпроводено със съпротива на орган на властта и отличаващо се с изключителна дързост и цинизъм. Разгледани в тяхната цялост, действията на осъдения по време на инцидента са демонстрация на явното му нежелание да се съобразява с общоприетите норми на поведение в обществото и с принципите, върху които е изградено нормалното му функциониране. Предизвиканата от К. конфликтна пътна ситуация сама по себе си може да бъде разглеждана на плоскостта на административното нарушение, но в случая предмет на правна оценка са последващите му действия. Предприетите от него маневри с джипа, целящи блокиране движението на другия автомобил, отправените заплахи със саморазправа и насочването на оръжие към семейство М. са израз на неговото усещане за превъзходство, на нежеланието му за диалог и цивилизовано разрешаване на възникналия проблем. Действията му грубо нарушават обществения ред, засягат общоприетата представа за дължимото съобразяване с другите членове на обществото и обективират явното неуважение на осъдения към общоприетите норми на поведение, както правилно е посочено в решението. Законосъобразни са изводите на съда относно наличието на квалифициращите признаци по чл. 325, ал. 2 от НК. Когато деецът не изпълнява законосъобразните разпореждания на полицейските служители, ангажирани с опазване на обществения ред и отправя обиди, ругатни и закани към тях е налице хулиганство, съпроводено със съпротива на орган на властта. Съдържанието на публично отправените обиди и цинични квалификации към полицаите, възприети от намиращите се наоколо граждани, бруталната демонстрация на неуважение към институцията, която те представляват, упоритостта на осъдения, който не е престанал да буйства и отправя закани и в сградата на полицейското управление очертават деянието като извършено с изключителна дързост и цинизъм. Липсват основания за оправдаване на искателя. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение