Решение № 5883 от 5.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр.София, чрез юрк. Кирова, срещу решение 1751 от 27.10.2022 г. по адм. дело 296/2022 г. на Административен съд Благоевград. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за наличие на реално изпълнени доставки на стоки от Исаев-ИС ЕООД и Турлакова-82 ЕООД. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът - А.И.Г. Спринт ЕООД, чрез адв. Димитров в проведеното о.с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отменил Ревизионен акт Р-22000121001544-091-001 от 30.11.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 286 от 21.02.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр.София, с който на А.И.Г. Спринт ЕООД за данъчни периоди от м.01.2020 г. до м.06.2020 г. включително са установени задължения за по ЗДДС в общ размер на 26 002,20 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 4 163,07 лв., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Исаев-ИС ЕООД и Турлакова-82 ЕООД. За да постанови този резултат съдът е събрал и анализирал всички относими доказателства, въз основа на които е установил предмета на процесните доставки на стоки, техния вид и количество, надлежното осчетоводяване на спорните фактури, транспортирането на стоките, наличието на плащане и не на последно място влагането на получените материали в икономическата дейност на А.И.Г. Спринт ЕООД. Позовавайки се на практиката на СЕС административният съд е извел извод за незаконосъобразност на оспорения РА, като е изложил мотиви, че наличието на рискови профили на доставчиците, респ. непредставяне на изисканите им документи не е част от пораждащия правото на приспадане фактически състав, както и че в тежест на приходния орган е да докаже наличието на знание у получателя на доставките за данъчна измама. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и без да са налице твърдените в жалбата касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. От приложените към администативната преписка доказателства се установява по категоричен начин, че процесните стоки /крепежни елементи, опаковъчни материали, метални профили и тръби/ са реално доставени и вложени в последващи облагаеми доставки. Ответната страна е представила към спорните фактури множество съпътстващи документи, в т.ч. приемо-предавателни протоколи в които стоките са индивидуализирани по вид и количество, описи на стоките към всяка фактура, доказателства за извършено плащане, данни за осъществен транспорт и счетоводни документи, в т.ч. справка за стоковия поток на всички видове стоки, предмет на доставките, съдържаща информация за придобиване, реализация и наличност в края на периода. От изброените доказателства ясно се установява механизмът на спорните доставки. В подкрепа на изводите на съда за реалност на извършените доставки е и заключението на изготвената и приета по делото ССЕ, където вещото лице е установило, че процесните фактури са включени в съответните дневници за продажби по ДДС, а след заприходяване на стоките, предмет на доставките, А.И.Г. Спринт ЕООД е реализирало последващи продажби на обща стойност без ДДС от 175 676,05лв., като стойността на начисления и внесен ДДС от дружеството е в размер на 35 135,01 лв. Това заключение кореспондира и с останалите налични по делото доказателства. Както правилно е посочил в мотивите си административният съд, органите по приходите не са ангажирали доказателства, които да опровергаят представените от жалбоподателя документи. Още повече самият административен орган не оспорва последващата реализация на стоките от ревизираното лице, а основните му аргументи се изразяват в рисковия профил на доставчиците, неоткриването им при извършените насрещни проверки, както и липсата на кадрова и материална обезпеченост. Правилни са и изводите на съда, че доказателствената тежест на субективния елемент за знанието за данъчна измама, пада върху данъчната администрация, а кадровата и ресурсна обезпеченост не е част от пораждащия правото на приспадане фактически състав. В тази връзка следва да се посочи, че Директива 112/2006/ЕО се тълкува в смисъл, че добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради недоказването на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, също както и че задълженото лице не може да бъде държано отговорно за действия на своя доставчик. Абсолютна предпоставка съгласно Директивата и националния закон е наличието на действително осъществена облагаема доставка, която по отношение на стоките предполага прехвърляне правото на разпореждане с тях като собственик от доставчика към получателя, а при доставка на услуги реалното им извършване и наличието на резултата от тях при получателя. От изложеното става ясно, че приоритет е даден на пряката доставка и именно нейното действително изпълнение следва да бъде доказано с всички допустими от националния закон доказателства, което в случая е сторено, а именно налице са доказателства за предаване и получаване на доставките по фактурите, стоките са индивидуализирани по вид и количество, фактурите отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, издадени са от регистрирани по ЗДДС лица, включени са в дневниците за покупки и продажби, ответното дружество разполага с необходимата кадрова и материална обезпеченост да транспортира и съхранява стоките до последващата им реализация наело е складово помещение и лекотоварен автомобил. Наред с това всички доставки са надлежно документирани в счетоводството на А.И.Г. Спринт ЕООД и стоките са заприходени и реализирани чрез последващи облагаеми доставки. С оглед всичко гореизложено настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че са налице доказателства за реалност на доставките на процесните стоки, извършени от Исаев-ИС ЕООД и Турлакова-82 ЕООД, поради което незаконосъобразно с РА са установени задължения по ЗДДС в размер на 26 002,20 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 4 163,07 лв. за данъчни периоди от м.01.2020 г. до м.06.2020 г. включително. Съобразно изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски, а на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1680 лева за настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Oсмо отделение,