Решение № 3162 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11583/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Димитровград, представляван от председателя Г. К., подадена чрез пълномощника адв. Колев, срещу Решение 4180/17.10.2024 г., постановено по адм. дело 37/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което по жалба на П. Т. З. и Т. И. Д. е отменено Решение 128/21.12.2023 г. на Общински съвет Димитровград в частта на раздел II, т. 1 и т. 2, подт. 2.1, с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за населението на гр. Димитровград и с. Бодрово, община Димитровград за 2024 година. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че общинският съвет има задължението да посочи поотделно за всяко едно населено място разходите за дейностите по чл. 62 ЗМДТ. Поддържа становище, че не е налице двойно облагане за дейностите събиране и транспортиране на битовите отпадъци. По подробни съображения моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена депозираната жалба. Претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответниците П. Т. З. и Т. И. Д., оспорват чрез пълномощника си адв. Бойчев в писмен отговор основателността на касационната жалба и молят за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Правят възражение за недължимост на разноски в полза на касатора и в условията на евентуалност за прекомерност на разноските. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е било Решение 128/21.12.2023 г. на Общински съвет Димитровград в частта на раздел II, т. 1 и т. 2, подт. 2.1, с които е определен размера на таксата за битови отпадъци за населението на гр. Димитровград и с. Бодрово, община Димитровград за 2024 г. Съдът е приел, че общинският съвет е задължен да определи размера на ТБО, като изчисли преди това разходите за всяка една от трите дейностите по чл. 62, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ поотделно за всяко едно населено място, като в случая това не било направено. Според решаващата инстанция е налице е двойно заплащане на ТБО за част от съдовете тип Бобър и тип Кофа от една страна от заявителите по чл. 20 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград (в размер на определената такса) и от друга от всички останали субекти (в размер на дължимата от тях ТБО, съобразно определените промили). Съдът е достигнал до извод, че увеличението на общата сума за дейностите по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ с 389 714.19 лева за периода от м. август до м. декември 2024 г. се явява необосновано, съответно не е доказана необходимостта от увеличение на разходите. При тези мотиви е отменил решението на общинския съвет като незаконосъобразно в частта на раздел II, т. 1 и т. 2, подт. 2.1. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен съдебен състав констатира, че липсват доказателства за оповестяване на формите на участие на заинтересованите страни в производството. От доказателствата по делото се установява единствено публикуването на докладната записка на Кмета на Общината на сайта на последната. Публикуването на докладната записка на кмета не изменя задължението на органа, издател на общия административен акт, да спази изискванията на чл.66 и чл.69 от АПК в тяхната пълнота. В унисон с изложеното е приетото в Решение 10133 от 23.07.2020 г., постановено по адм. дело 13698/2019 г. по описа на ВАС, Първо отделение. След като уведомяването за предстоящото издаване на общия административен акт не е извършено по предвидения в АПК ред, тъй като липсват доказателства да са определени формите на участие на заинтересованите лица в производството, при което същите са лишени от правото им участие, то са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на решението на Общински съвет Димитровград, вкл. и в оспорената му част. На следващо място с оглед изчерпателност следва да се посочи и, че правилно съдът е приел наличие на двойно заплащане на ТБО за част от съдовете тип Бобър и тип Кофа от една страна от заявителите по чл. 20 от Наредбата (в размер на определената такса) и от друга от всички останали субекти (в размер на дължимата от тях ТБО, съобразно определените промили). Обоснован е изводът на първостепенния съд за недължимо включване в разходите за предоставяне на услугите на тези за събиране на битови отпадъци и за тяхното транспортиране с включване в предвижданията за дейностите на всички съдове от типа Бобър и Кофа без да се вземе предвид обстоятелството, че има заявления за определяне на размера на таксата по количеството отпадъци, при което се заплаща обикновена такса в определен годишен размер. В този смисъл е приетото с Решение 3319 от 19.03.2024 г. по адм. дело 11070/2023 г. по описа на ВАС, Първо отделение. С оглед гореизложеното решението е правилно при посочените коригиращи мотиви, поради което трябва да се остави в сила. При този резултат по спора в полза на ответниците по касация следва да се присъдят сторените разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение по 2 000 лева на всеки от тях. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото отговаря на фактическата и правна сложност на спора и извършената работа от пълномощника на П. Т. З. и Т. И. Д.. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение