Решение № 5546 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6712/2017 г.

Решение № 5546 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6712/2017 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/, чрез процесуалния му представител ст. юрк. К. Н. - Гърова, против решение № 149 от 27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 719/2016 г. на Административен съд П., с което е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо № 01-5100/16 от 3.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Фондация "Р.", гр. Р., обл. П., чрез процесуалния си представител адв. Калинчев, в писмено становище и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд П. е образувано по жалбата на Фондация "Р.", срещу уведомително писмо № 01-5100/16 от 3.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., в частта с която е отказано финансово подпомагане по подаденото общо заявление за подпомагане с УИН 13/180613/72168 и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2013 г. по отношение на АЕП с кодове АП10 и код АП08 и е наложена санкция за бъдещ период - по АЕП код АП08 2951,36 лв. По делото безспорно е установено, че административното производство е образувано по подадено от Фондация "Р." заявление за подпомагане с УИН 13/180613/72168 и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2013 г. Към заявлението е приложена таблица за използваните парцели, като е посочен номерът на всеки блок на земеделското стопанство /БЗС/ и землището, в което се намират недвижимите имоти. Представени са карти на БЗС. С обжалваното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 "Агроекологични плащания" по програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. по код АП02 е оторизирана субсидия в размер на 2 261,67 лв., а по код АП10 и код АП08 е отказано финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за площи, посочени в табличен вид. Констатирано е, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, за разликата между декларираната и установената площ при проверка на място. На основание чл. 16 от Регламент 65/2011 г. по АЕП код АП08 е наложена и санкция за бъдещ период в размер на 2951,36 лева. За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, е възприето от съда като компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че на подаденото от жалбоподателя заявление за единно плащане на площи, са извършени необходимите административни проверки с цел да се установи дали са изпълнени условията за допустимост за подпомагане. Посочено е, че кръстосана проверка за 2013 г. не е извършена, тъй като процесните парцели са били обект на проверка на място от РТИ по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП. В резултат на това е установена като недопустима за подпомагане площ от 8,31 ха. Установени са неподдържани площи, неподходящи за подпомагане. Констатирано е, че от отглежданите култури - лавандула и касис, заявени по код АП08 и АП10, има липсващи и изсъхнали растения. По код АП08 е наложена и санкция за бъдещ период поради това, че недопустимата площ към установената площ е над 50%, на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 г. В заключението е посочено, че от заявената за подпомагане площ от 38,04 ха е установена като недопустима за подпомагане площ от 8,31 ха. Процентното съотношение на наддекларираната площ от 6,24 ха към установената площ в размер на 23,86 ха е 26,15 %. По делото са допуснати две съдебно-агрономически експертизи, чиито заключения като неоспорени от страните, съдът е възприел като компетентно изготвени. В отговор на поставените въпроси вещото лице Грозданова е констатирало, че лавандулата според ботаническите си особености формира листа два пъти годишно - през пролетта и през есента. Поради това тя е вечнозелено растение, което в периода на проверката може да бъде разграничено от изсъхналото растение. Живите растения са зелени, а сухите са със светлокафяв цвят, лесно чупливи листа и разклонения по тях. При касиса в периода на проверката - от 30.10.2014 г. до 05.11.2014 г. също може да се направи разлика между живо и изсъхнало растение. Вещото лице е посочило, че с GPS устройство не може да се определи броят на живите и на изсъхналите растения, но с него могат да се маркират определени участъци от даден БЗС или от даден масив, след което да се преброят живите и изсъхналите растения в един декар. В табличен вид вещото лице е посочило, че са заявени 8 бр. БЗС с обща площ 32.17 ха, от които недопустима е 8,077 ха, а допустимата площ за подпомагане, определена при извършена проверка от РТИ - РА при ДФЗ, която възлиза на 23,86 ха. В заключението на инж. Божилова са потвърдени констатациите на вещото лице Грозданова за това, че с GPS устройство не може да се определи броят на живите и на изсъхналите растения. Вещото лице е посочило, че доказателствата по делото не дават информация относно проведени химични обработки, внесени торове, извършено попълване на празните места в редовете, извършени междуредови и вътрередови обработки на почвата, резитби и т. н., от които да се направи извод, че процесните БЗС-та са стопанисвани през 2013 г. По делото е приета и съдебно-техническа експертиза от вещото лице Р. К., който след запознаване с данните от извършените измервания при проверка на място от ДФ "Земеделие" и РТИ в табличен вид е посочил размерът на измерената допустима площ, недопустима площ и направените констатации за всяко БЗС поотделно. Въз основа на така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е издал оспореното решение. С него, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, но без задължителни реквизити от съдържанието си и при съществено нарушение на административно производствените правила, а именно нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК - не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са събрани и служебно доказателства. Посочил е, че нито в оспорения административен акт, нито в протокола от извършената проверка на място не е отразено дали по-малко от 70% от растенията, включени в процесните БЗС са живи /съгл. чл. 11 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. (отм.), което е условие за добро земеделско състояние на трайните насаждения. Според съда, установяването на процентното съотношение на броя на живите растения спрямо изсъхналите или допустимата площ се определя по броя на живите растения във всеки един парцел, а такова преброяване не е направено и не е отразено в представените по делото доказателства. Съдът е приел, че в провелото се съдебно производство недопустимата за подпомагане площ е определена в размер от 8.31 ха както е посочено и в таблицата на стр. 4 от УП, но не това е отбелязано на стр. 2 от УП, където в таблицата колона 9 като недопустим е определен целият размер на заявените площи от 32.17 ха. Според съда посоченото несъответствие не дава възможност да бъде установена точната воля на административния орган при определяне на недопустимата за подпомагане площ, както и препятства съдът да извърши проверка за законосъобразност. Предвид изложеното първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно дали площите са поддържани в добро земеделско състояние, поради което е стигнал до извод за незаконосъобразно отказано финансово подпомагане по АЕП и налагане на санкции за бъдещ период и е отменил уведомителното писмо в оспорената част. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, ведно с заключенията по изготвените експертизи, както и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Наведеният в касационната жалба довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. Противно на твърдяното от касатора, съдът правилно е съобразил относимите правни норми. При постановяване на оспореното уведомително писмо е нарушена императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че фактически основания в оспореното уведомително писмо на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" не са изложени. Безспорна е съдебната практика, че мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване, още по-малко чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното му обжалване. В случая дори и след изслушване на заключенията по допуснатите експертизи отново не става ясно каква част в приетите за недопустими площи са живи растенията и каква част от тях са изсъхнали. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 5/10.03.2010 г. (отм.) трайните насаждения са в добро земеделско състояние, когато: 1. най-малко 70 % от растенията, включени в масива, са живи (неизсъхнали); 2. почвената повърхност се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване). В случая правилно първоинстанционният съд е установил, че нито в протоколите, нито в уведомителното писмо не е посочен процента на живите/изсъхналите растения. Заключенията на допуснатите и изслушани по делото СТЕ потвърждават, че с GPS устройство не може да се определи броя на живите растения и на изсъхналите, но с него могат да се маркират определени участъци от даден БЗС или даден масив и да се преброят в 1 дка живи и изсъхнали растения. Това преброяване в няколко участъка в масива или парцела може да даде представа за плътността на насажденията в 1 дка, но по делото е останало недоказано, че такова преброяване е извършено от административния орган. В тази връзка следва да се отбележи, че в касационната жалба процесуалният представител на административния орган от една страна твърди, че заявените за отглеждане лавандул и касис не позволяват преброяване на растения, а от друга страна твърди, че експертите от РТИ при РА прецизно са направили съответните замервания и са установили процента на площите, в които попадат изсъхналите и пропадналите култури, но не посочва какъв процент е измерен в конкретния случай по заявените от Фондация "Р." БЗС-та. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че земеделският стопанин не е подавал възражение срещу констатациите от проверките на място. Видно от приложените по делото доказателства Фондация "Р." е подала възражение с вх. № 01-092-5100/657 от 12.12.2013 г. в отговор на което земеделският стопанин е получил писмо от ДФ "Земеделие" от 24.01.2014 г. Във възражението изрично е посочено, че не са съгласни с констатациите относно процента на живите /неизсъхнали/ растения. В отговора е посочено, че е извършена допълнителна административна проверка, която е потвърдила констатациите на експертите от РТИ при РА са коректни, но отново не посочен какъв процент от растенията са живи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в оспореното уведомително писмо има и противоречия по отношение на приетите за недопустими площи. На стр. 2 от УП е посочено, че общата недопустима площ е 32,17 ха, като в колона 7 е посочено, че цялата заявена площ е недопустима поради неспазени от земеделския стопанин базови и други изисквания, което обаче във таблицата на стр. 4 не е отразено. В нея е посочено, че недопустимата площ по АП10 е 6,24 ха, а по АП08 - 2,07 ха, което общо е 8,31. Следва да се отбележи и това, че в таблицата от стр. 4 за АЕП код АП10 е посочено, че заявената от участника площ е 30,1 ха, установената площ е 0 ха, а за наддекларирана са приети само 6,24 ха. Предвид тези несъответствия правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо не дава възможност да бъде установена точната воля на административния орган при определяне на недопустимата за подпомагане площ което препятства както земеделския стопанин да се защити, така и съдът да извърши проверка за законосъобразност. С оглед изложеното се налага изводът, че в оспореното уведомително писмо няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на приетата за недопустима площ, заявена от земеделския стопанин. Както бе посочено по-горе, константна е практиката на Върховния административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви и фактически основания е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Предвид изложеното настоящият състав приема, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалноправните норми и е формирал обосновани правни изводи. Посочените по-горе относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд П. е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно. Искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е своевременно заявено и основателно, поради което касационният жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати възнаграждение в размер на 1500 лева за защита пред настоящата инстанция, представляващо адвокатско възнаграждение. Възражение за прекомерност не е направено от касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,