Решение № 13011 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7617/2024 г.
ВАССедмо отделение02.12.2024 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 2321 от 05.06.2024 год., постановено по адм.д. 84/2024 год. по описа на Административен съд - Хасково, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение РД-02-14-7/03.01.2024 г. на ръководителя на Националния орган на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция - България 2014-2020.
ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, [улица], да заплати на "Дрийм Тийм Вижън ЕООД, гр. Хасково, [улица][номер] направените по делото разноски в размер на 4952,88 лв. (четири хиляди деветстотин петдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки).
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дрийм Тийм Вижън ЕООД, подадена чрез пълномощник, против решение 2321 от 05.06.2024 г. по адм.д. 84/2024 г. на Административен съд - Хасково, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение РД-02-14-7/03.01.2024 г. на ръководителя на Националния орган (НО) на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция - България 2014-2020 за определяне на финансова корекция. Според касатора решението е неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че не е установен конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, тъй като изплатените разходи за възнаграждение представляват преки допустими разходи за заплати на екипа, управляващ проекта. Сочи, че средствата не са разпределени на трето лице, свързано по незаконосъобразен начин с дружеството, а са получени от управителя на дружеството за изпълнение на проекта като разход за персонал. По подробно изложени възражения иска отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски по приложен списък. Ответникът ръководителят на Националния орган на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция - България 2014-2020 оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Съдът е установил, че по Програма за сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция - България 2014-2020 между Управляващия орган на Оперативните програми по цел "Европейско териториално сътрудничество на Министерството на развитието и инвестициите на Република Гърция и "Дрийм Тийм Вижън ЕООД като водещ бенефициер по проект "Д. - Г." е сключен договор за субсидия от 03.12.2020 г. Съгласно т.1.1 от договора на водещия бенефициер се предоставя субсидия за изпълнение на проекта, одобрен съгласно решението, взето от Комитета за наблюдение на Програмата за сътрудничество. Според т.1.2 водещият бенефициер поема задължението да изпълни проекта в сътрудничество с още един бенефициер - Р. Д. Г.. На основание договора за субсидия между водещия бенефициер и бенефициера е сключено споразумение за партньорство. Видно от справка в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, дружеството "Дрийм Тийм Вижън ЕООД, е регистрирано с предмет на дейност: творческа дейност в областта на литературата и изкуствата, в това число дейности на индивидуални творци като скулптори, художници, художник - аниматори, гравьори, офортисти и други; реставрация на произведения на изкуството като картини и други; както и всички други дейности, разрешени от закона и съгласно изискванията на действащото законодателство. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е Б. Ж. Д.. Съгласно договор за търговско управление 001/01.10.2022 г. и договор за търговско управление 002/01.01.2023 г. лицето Б. Д., в качеството му на управител и представляващ "Дрийм Тийм Вижън ЕООД, сам се е назначил да управлява дружеството и да го представлява срещу възнаграждение в съответствие с действащата нормативна уредба, учредителния акт на дружеството и решенията на едноличния собственик на капитала. Съгласно чл. 3 от договорите дружеството упълномощава управителя от негово име и за негова сметка да извършва всички действия и сделки, свързани с управлението на предприятието. Договорено е брутно месечно възнаграждение в размер на 5 000 лв. за управителя, което е за сметка на дружеството за договор 001/01.10.2022 г., както и З 400 лв. за договор 002/01.01.2023 г. за същия, които разходи са за сметка на дружеството. Договорите не са ограничени със срок. По регистриран сигнал за нередност ръководителят на НО е извършил проверка, изложил е констатациите си в изгогвен доклад на помощния орган, с който е запознал бенефициера. Последният е подал възражение срещу направените констатации. С оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-14-7/03.01.2024 г. ръководителят на НО е приел, че при провеждане на процедурата бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 1 Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), вр. с чл. 61 от Регламент 2018/1046. Посочил е, че е налице допуснат от бенефициера конфликт на интереси, доколкото се установявало наличие на връзка между дружеството-бенефициел и изпълнителя по двата договора за управление. Според органа бенефициерът Дрийм Тийм Вижън ЕООД, представлявано от Б. Ж. Д., възложил сам на себе си управлението на дружеството и отчитал получаваните по двата договора за търговско управление разходи като разходи по договора за субсидия. Органът е посочил, че едно и също лице - Б. Ж. Д., възлага и приема работата, като само си определя и изплаща възнаграждение за дейността по управление на дружеството. Установяването на факта, че едно лице изпълнява едновременно функциите на възлагащ и изпълнител, обосновало изводът на органа, че възложителят е допуснал конфликт на интереси с изпълнителя, като в случая бенефициерът е бил длъжен да преустанови всяка дейност, която може да опорочи обективното и безпристрастно вземане на решение. Според административният орган в случая е доказан икономически и личен интерес на бенефициера чрез неговия управител. Констатираното нарушения на националния закон органът е посочил като нередност по т. 1 от Приложение 2 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год.) (Наредбата), за която е определил финансова корекция от 100% върху стойността на допустимите разходи по договор за управление 001/01.10.2022 г. и договор за управление 002/01.01.2023 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. В отсъствие на спор за факти съдът е обосновал извод, че е изпълнен съставът на нередност по т. 1 от Приложение 2 към Наредбата, за която законосъобразно органът е определил финансова корекция, поради което е отхвърлил подадената от Дрийм Тийм Вижън ЕООД като неоснователна. Според административния съд установената връзка между едноличния собственик на капитала и управителя на дружеството обуславяло наличието на интерес, който опорочава безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник в изпълнението на бюджета на Съюза, като частният интерес, който възниква, води до облага от материален характер (доход в пари и имущество) за свързаното с бенефициера лице. Възложителят и изпълнителят били едно и също лице, което влияело, както по отношение възлагането на услугата по договора за управление и контрол, така и по нейното изпълнение. В конкретния случай жалбоподателят като партньор по проекта с едноличния собственик на капитала Б. Ж. Д. е сключил договори със свързано с дружеството лице, а именно с Б. Ж. Д. като управител, и тези договори били опорочени както по причини, свързани с икономически интерес, така поради друг пряк или косвен личен интерес. Съдът е обосновал, че частният интерес на бенефициера, който възниква в следствие на облага от материален характер за свързаното с него лице, съставлява достатъчно основание за наличието на конфликт на интереси. С тези мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Правилни са изводите на съда за компетентността на органа, формата на издадения акт и спазената от органа процедура по издаването му. Според касационния съдебен състав неправилен е изводът на съда за съответствие на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона. Понятието "конфликт на интереси" по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е свързано с принципите на добро финансово управление, прозрачност и равно третиране. Когато в такива норми е предвидено задължение за добро финансово управление, прозрачност и равно третиране, това включва целенасочени действия за справяне с конфликти на интереси, т.е. със случаи, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета, са в една от ситуациите, посочени в член 61 от Регламента, а именно когато способността на лицето да изпълнява ролята си безпристрастно и обективно е "опорочена по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес". В т. 3.2.3 от Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01) се съдържа понятието "обективно". Съществуването на ситуация, която обективно се възприема като конфликт на интереси, се оценява независимо от намерението на заинтересованото лице. Предполагаемият конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в безпристрастността, и включва проверка на фактически данни единствено за наличие на връзки между функциите и съответния интерес. Разпоредбата на чл. 61, т.3 от Регламента включва няколко хипотези на конфликт на интереси. Хипотезата при опорочаване на принципа за безпристрастност и обективност "по всякакъв друг пряк или косвен личен интерес" е по-широка и в този случай органът би бил задължен да изследва съдържанието на такава твърдяна връзка. Възприетият от органа факт, че едно лице изпълнява едновременно функциите на възлагащ и изпълнител по договора, като достатъчен да обоснове конфликт на интереси при сключването му във връзка с изпълнението на проекта в случая е неправилен. Безспорно е установено, че Дрийм Тийм Вижън е регистрирано в Търговския регистър, като еднолично дружество с ограничена отговорност. Според чл. 147, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) едноличния собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. В случая не е спорно, че дружеството има назначен и надлежно вписан управител - Б. Д.. Съгласно чл. 135, ал. 1, т. 2 ТЗ управителят е орган на дружеството, който организира и ръководи дейността му съобразно закона и решенията на общото събрание. При назначен и вписан управител на Дрийм Тийм Вижън ЕООД той е законен представител на дружеството. Целта на вписването на управител е да се гарантира управлението и представителството на дружеството пред трети лица. Когато в дружество с правна форма ЕООД едноличния собственик на капитала е назначил управител, който да управлява и представлява дружеството, той сам се е лишил от правото да управлява и представлява това дружество, съответно само и единствено назначеният управител има представителни права по отношение на трети лица и само неговите действия обвързват дружеството, като то и едноличния собственик на капитала му не трябва да се отъждествяват, тъй като са два различни правни субекта. Съгласно чл. 147, ал. 3 ТЗ договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма, като няма изрична забрана едноличния собственик и управител да са едно и също лице, т.е. както в случая лицето Б. Д.. С оглед на правомощията си Д. в качеството му на управител и представляващ дружеството е сключил договори за управление и контрол, въз основа на които договори е предвидено управителя да управлява дружеството и да го представлява срещу възнаграждение. В случая управителят не е извършил незаконосъобразни действия, сключвайки сам със себе си договори за управление срещу съответно възнаграждение. Друг въпрос е дали получаването на това възнаграждение би било в съответствие с условията на финансиращата програма. Предвид член 6 от Регламент 1303/2013 бенефициерът трябва да разходва получените средства от ЕСИФ законосъобразно, а това значи средствата, платени по договорите, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с чл. 61 от Регламент 2018/1046. В случая твърденията на органа не са във връзка с допустимостта и основателността на направени по проекта разходи. Установените с акта безспорни факти не изпълват хипотезата на нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, следователно не е допусната нередност по т. 1 от Приложение 2 към Наредбата за посочване на нередности, за която да бъде определена финансова корекция. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Вместо него, по същество, следва да бъде постановено друго, с което оспореният административен акт на ръководителя на НО бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на правния спор своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за разноските, направени пред двете съдебни инстанции, е основателно. Същото е доказано по размер, предвид приложените към представения списък за разноски документи за реализирането им. В полза на "Дрийм Тийм Вижън ЕООД следва да бъдат присъдени съдебни разноски в общ размер от 4952,88 лв., от които по 176,44лв. платена държавна такса за всяка съдебна инстанция, както и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по 2300 лв. за всяка инстанция. Направеното от ръководителя на Националния орган на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция - България 2014-2020 в писменото становище по делото възражение за прекомерност на претендираните от другата страна съдебни разноски е бланкетно, немотивирано и по същество неоснователно предвид фактическа и правна сложност, както и проявената процесуална активност на пълномощника на страната в двете фази на съдебното производство. Воден от горното, Върховният административен съд