Решение № 2535 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13598/2013 г.

Решение № 2535 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13598/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Майя Иванова Димитрова, от гр. Варна, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 2126/29.07.2013 г. по адм. д. № 907/2013 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски. Ответниците по касационната жалба- началникът на службата по геодезия, картография и кадастър-Варна и Руска Желязкова Маркова не вземат становище. Ответницата по касационната жалба- Илина Илиянова Попова в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № РД-20-03-1/4.01.2013 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър- Варна, с която на основание чл. 156, ал. 1 АПК е оттеглил своя заповед № КД-14-03-3346/12.12.2012 г. за изменение на кадастралния регистър относно обекти с идентификатори 10135.2560.251.1.1 и 10135.2560.251.1.3. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Настоящият казус попада в хипотезата на чл. 91 АПК. Седмодневният срок по тази разпоредба е инструктивен, т. е. административният орган може да оттегли акта си, докато не е изтекъл срокът на обжалване. Така постановеното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон: По принцип текстът на чл. 91 АПК дава възможност на административния орган, издател на акта, да коригира решението си чрез собствен самоконтрол. В резултат на преразглеждането може да оттегли оспорения акт, да отмени, измени или да издаде съответния акт или документ. Самата формулировка на законовата норма е "оспорения акт". Това сочи на изискването пред административния орган да е подадена редовна жалба или протест, които пораждат своя деволутивен и суспензивен ефект. В 7-дневен срок от подаването на редовна, сезираща по-горестоящия административен орган или съда жалба, авторът на административния акт може да преразгледа невлезлия в сила акт в 7-дневен срок от подаване на жалбата. Ако не намери основание за преразглеждане, е длъжен да изпрати жалбата или протеста на компетентния по-горестоящия административен орган или съда. Има се предвид жалба, в случая, отправена до съда, която може да бъде разгледана от административния орган като издател на акта. В случая не е налице редовна жалба срещу постановения административен акт, годна да предизвика преразглеждането му- с деволутивен ефект /годна да сезира съда/, поради което за административния орган не е налице една от визираните в чл. 91 АПК предпоставки за произнасянето му. Липсата на такава жалба е достатъчно основание за отмяната на заповедта за оттегляне на постановения административен акт. Другата предпоставка е административният орган да се произнесе в 7-дневен срок. Срокът е преклузивен, а не инструктивен и изтичането му погасява правото на преразглеждане. В случая този срок към момента на постановяване на оспорения административен акт е изтекъл, поради което актът е материално незаконосъобразен. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото в спора в смисъл на отмяна на постановения административен акт. С оглед изхода на делото на касатора ще следва да се присъдят поисканите и направени разноски в размер на 1000 /хиляда/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение