Решение № 15093 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11044/2010 г.

Решение № 15093 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11044/2010 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мариана Вълкова Йорданова лично за себе си и като пълномощник на Светлин Вълков Йорданов против решение от 11.05.2010 г. по адм. дело № 734/2008 г. на административен съд - Монтана. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 463 от 22.02.2008 г. на кмета на община Монтана. Прави бланкетни доводи за неправилност на решението, поради противоречи с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В обстоятелствената част на жалбата обаче всички възражения сочат на недопустимост на решението, като постановено по процесуално недопустима жалба. Ответните и заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че в предходните заповеди се сочат адресатите им, сред които попада и жалбоподателката в административното производство. Поради това съдът правилно е приел, че тя има правен интерес от обжалване на административния акт. Отделно от това счита решението и за правилно, тъй като са констатирани нарушения при издаването на акта. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Зоя Ангелова Кузманова против заповед № 463 от 22.02.2008 г. на кмета на община Монтана. С нея на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено на наследниците на Данка Кирилова Горанова да придобият право на собственост върху новообразуван имот № 18266 с площ от 737 кв. м., находящ се в местността "Парта" в землището на Монтана. Възразила е, че заповедта е издадена без наличие на влезли в сила заповеди за признаване право на ползвателите да придобият собственост върху имота, както и за определяне на неговата оценка. От административната преписка и приложените административни дела, съдът е установил, че обжалваната заповед е издадена преди да са влезли в сила заповедите за признаване право на наследниците на ползвателката да придобият собственост върху имота и е определяне на неговата оценка. Съобразил е и влезлите в сила съдебни решения, с които двете заповеди са отменени. Разгледал е процеса за придобиване право на собственост от бившите ползватели, като многоетапна процедура, при която всеки отделен етап завършва със самостоятелен административен акт и е предпоставка провеждането на последващия. Обжалваната заповед е завършващият елемент от сложния фактически състав и е издадена без да са налице останалите актове, признаващи ползвателските права. Въз основа на това съдът е извел правен извод за незаконосъобразността й и я е отменил. Така постановеното решение е допустимо и правилно. Видно от данните по приложените дела, със заповед № 2259 от 26.05.2006 г., кметът на общината, на основание § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 г. е признал на наследниците на ползвателката Данка Кирилова Горанова право да придобият собствеността върху имот № 1425 с площ от 737 кв. м. в местността "Парта" и е възложил неговата оценка. Имотът е отразен на кадастралния план на местността именно с този номер, видно от скица от 14.10.2008 г. по адм. дело № 605/2008 г. Заповедта е оспорена от Зоя Ангелова Кузманова, като наследничка на Мария Генчева Георгиева. На нейните наследници е отказано признаване право на възстановяване с решение № 26Й от 8.04.1997 г. на нива от 6.500 декара в "Сулимагина ливада", като попадаща в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В това производство наследниците на бившата ползвателка - Данка Кирилова Горанова - касатори по настоящото дело са оспорили легитимацията на жалбоподателката, тъй като тя не установявала, че спорният имот попада в наследствената маса на праводателката й. Съдът е преценил доводът за неоснователен, като се е позовал на таблицата с изчисления на дължимото обезщетение с вписан бивш собственик Мария Генчева Георгиева. Приемайки жалбата за подадена от лице с правен интерес, съдът я е разгледал по същество. Приел я е за основателна и е отменил, като незаконосъобразна постановената заповед за признаване права на наследниците на бившата ползвателка. Решил е спора по същество и е отказал на същите наследници право да придобият собственост върху имот № 1425 с площ от 737 кв. м. Решението е обжалвано с касационна жалба от Мариана Вълкова Йорданова с доводи за липса на правен интерес за Зоя Ангелова Кузманова да обжалва административния акт и за неправилност на съдебното решение. Жалбата й е разгледана по същество с решение № 593 от 14.01.2010 г. по адм-дело № 7259/2009 г. на Върховния административен съд, с което е приета за неоснователна и е оставено в сила решението на административния съд. Отделно от това със заповед № № 1875 от 22.08.2007 г. на кмета на общината е одобрена и оценката на имота, като в нея вече е вписано да се съобщи на наследниците на Мария Генчева Георгиева. Тази заповед също е отменена, като незаконосъобразна с решение от 2.12.2008 г. по адм. дело № 614/2008 г. на същия съд, оставено в сила с решение № 12553 от 26.10.2009 г. по адм-дело № 4405/2009 г. на ВАС. С оглед на така приложените дела, правилно административният съд е приел, че заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е незаконосъобразна и я е отменил. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на решението, като постановено по недопустима жалба - подадена от лице без доказан правен интерес и извън срока за обжалване. Въпросът с активната легитимация на жалбоподателката вече е бил предмет на обсъждане във връзка със спора за законосъобразност на предходните две заповеди, които са и отменени. Поради това и административният орган е бил задължен да съобщи настоящата заповед и на наследниците на Мария Генчева Георгиева. Неизпълнението на това задължение от страна на администрацията не може да се тълкува във вреда на заинтересованите лица. Поради това подадената жалба в 14-дневен срок от узнаването не е просрочена. Постановеното по нея решение е допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение