Решение № 8790 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9415/2020 г.
ВАСVIII отделение11.10.2022 г.докладчик Таня Комсалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92 от 2.07.2020 г, постановено по адм. дело № 144/2020 г. по описа на Административен съд – Габрово. ОСЪЖДА "Д." ЕООД, [ЕИК], със седалище: гр. Габрово, [улица], да заплати на Националната агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер 3 911 (три хиляди деветстотин и единадесет) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8790 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9415/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от "Д." ЕООД, чрез процесуалният представител адв. Милева, против Решение № 92 от 2.07.2020 г, постановено по адм. дело № 144/2020 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № Р-04000419003240-091-001 от 9.12.2019 година, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-04000720003456-003-001 от 14.01.2020 година, издадени от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ – Велико Търново, потвърден с Решение № 34 от 12.03.2020 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Велико Търново при Централно управление /ЦУ/ на НАП, и са присъдени разноски в полза на данъчната администрация.
Подържа се касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че субективният елемент на института на отговорността по чл. 177 от ЗДДС е останал изцяло недоказан и същият не се установява от нито едно от констатираните в хода на ревизията факти и обстоятелства. Излагат се подробни съображения в тази насока. Настоява се за отмяна на съдебния акт и разрешаване на спора по същество, като се отмени РА. Претендира заплащане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мундова, в подробен писмен отговор излага аргументи, по които оспорва касационната жалба и наведените в нея съображения, като настоява за оставяне в сила на съдебното решение, като нестрадащо от релевирания касационен порок. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 911 лв.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производството пред състава на Административен съд – Габрово е била законосъобразността на РА № Р-04000419003240-091-001 от 9.12.2019 година, поправен с РА за поправка на ревизионен акт № П-04000720003456-003-001 от 14.01.2020 година, издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 34 от 12.03.2020 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 177, ал. 1 в хипотезата на ал. 2, предл. първо от ЗДДС е ангажирана солидарната отговорност на "Д." ЕООД за невнесени задължения за ДДС на "Пролигно" ООД за данъчни периоди м. 01.2015 г., м. 03.2016 г., м. 04.2016, м. 02.2017 г., от 1.04.2017 г. до 30.09.2017 г., м. 11. 2017 г., м. 12.2017 г., м. 01.2018 г. и м. 02.2018 г., общо в размер на 116 731, 09 лв., в резултат на което са установени задължения за внасяне в същия размер и съответните лихви за просрочие в размер на 21 368, 91 лв.
РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила.
Въз основа на всъщност безспорната фактическа обстановка по делото (описа подробно в оспореното решение), съдът е възприел тезата на органа по приходите за наличието на последната от кумулативните предпоставки за реализиране на солидарната отговорност на ревизираното дружество по реда на чл. 177 от ЗДДС – наличието на знание у "Д." ЕООД, че доставчикът му "Пролигно" ООД няма да внесе в бюджета дължимия ДДС по процесните доставки.
В тази връзка съдът е приел, че:
- едноличният собственик на капитала и управител на "Д." ЕООД – Н. Д. е брат на Д. Д., който е съдружник и управител на дружеството доставчик по процесните фактури – "Пролигно" ООД. Наличието на толкова близка родствена връзка между управителите на двете дружества /получател и доставчик/ обосновава с голяма степен на сигурност знанието от страна на получателя, че дължимият ДДС няма да бъде внесен.
- управителят на "Д." ЕООД – Н. Д. посредством пълномощно с нотариална заверка на подписа е упълномощил Д. Д., да представлява дружеството получател. От съдържанието на пълномощното става ясно, че пълномощникът е имал неограничена представителна власт по отношение на дружеството-жалбоподател. Д. Д., видно от събраните в ревизионното производството писмени доказателства, дейно е водил дружествените дела на "Д." ЕООД - сключвал е множество сделки от името на представляваното от него дружество, подписвал е счетоводни документи, оперирал е с банковите сметки на дружеството, подал е жалба срещу Ревизионен акт /всички тези действия са подробно описани на стр. 7-8 от Решението, с което е потвърден обжалвания ревизионен акт/. Следователно дружеството-получател, чрез пълномощника си, имащ на практика неограничена представителна власт е формирало знание, че данъкът няма да бъде внесен.
- двете дружества са обслужвани счетоводно от едно и също лице – В. П.. Същата е представлявала дружествата пред институции и трети лица, изготвяла е годишните им финансови отчети
- справките-декларации по ЗДДС са подавани от един и същ IP адрес и са подписвани с един и същ електронен подпис. Дружествата са ползвали един и същ електронен адрес за кореспонденция.
- информацията, с която е разполагало "Д." ЕООД, чрез управителя си Н. Д., за лошото финансово състояние на дружеството, негов доставчик, е поредната индиция сочеща знание за невъзможността да бъде внесен дължимия ДДС. Доказано е, че през месец декември 2016 г. "Пролигно" ООД е получило временна финансова помощ от Н. Д.. Няма съмнение, че до същото лице е достигнала информация, че срещу доставчика му публичен изпълнител е образувал изпълнително дело, тъй като книжа и информация за посоченото дело са изпратени на електронния адрес, ползван и от "Д." ЕООД.
- все до същия извод /за наличие на знание/ се стига, и посредством логичния анализ, извършен от органите на приходите, на данните съдържащи се в годишните финансови отчети на доставчика "Пролигно" ООД. В ревизирания период, те сочат: 1) постоянно увеличаващи се задължения; 2) увеличаващи се загуби; и 3)намаляващи приходи от продажби.
- в настоящия случай една част от фактурите са платени "в брой", а останалата – посредством прихващане на насрещни задължения. Първите /в брой/ са отразени единствено като движение по сметка 4011 без да има съставени първични счетоводни документи, които да послужат за основание за движението по посочената сметка следователно е твърде вероятно в действителност да липсва каквото и да било разплащане. При вторите /чрез прихващане/ е ясно, че фактическо движение на парични потоци не е осъществено. При описаната липса на действително заплащане по процесните фактури, получателят на доставките, не е имал основателна причина да очаква, че неговият доставчик ще заплати дължимия данък.
На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ревизионния акт.
Решението на Административен съд – Габрово е правилно.
По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:
Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Включването на тази разпоредба в глава ХХV от ЗДДС определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на тази отговорност е за плащане от регистрираното лице – получател по облагаема доставка за дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Нормата на ал. 2 от същия чл. 177 определя, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от ДОПК.
Поддържа се от приходната администрация наличието на знание по смисъла на чл. 177, ал. 2,предл. първо от ЗДДС, като не се твърдят факти, които да обосноват отговорността в хипотезата на чл. 177, ал. 2, предл. второ от ЗДДС – задължение за знание.
В конкретния случай между страните не се спори по отношение на следните обстоятелства, както правилно е приел първоинстанционният съд:
Доставчикът "Пролигно" ООД е извършил описаните в РД облагаеми доставки, начислен е дължимия ДДС. "Д." ЕООД е ползвало данъчен кредит по получените 68 бр. фактури, като "Пролигно" ООД е декларирало ДДС за внасяне, който данък не е внесен. Както и административният съд е приел, спорът в случая при така установените факти е относно това следва ли да се приеме, че при ревизираното дружество е налице знание за невнасяне на дължимия данък по смисъла на чл. 177, ал. 2, предл. първо от ЗДДС и доказано ли е това от приходния орган при условията на чл. 117 – 120 ДОПК.
В нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС са дадени две възможни хипотези по отношение на знанието – регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Наличието на втората хипотеза не се твърди в казуса.
В тази връзка могат да бъдат споделени изводите на административния съд, че с оглед на доказателствата по делото следва да бъде прието, че при ревизираното дружество е налице "знание", че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика. В съдебната практика /виж например Решение № 15579 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6068/2020 г., Решение № 16130 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8964/2019 г., I о. и цитираното в същите Решение № 6322 от 24.04.2019 г., на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 13411/2018 г. / се приема, че за обосноваване на наличие на "знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение между доставчик и получател на доставката. Изложеното по-горе обстоятелство – относно това, че една част от фактурите са платени "в брой", като са отразени единствено като движение по сметка 4011 без да има съставени първични счетоводни документи, а останалата – посредством прихващане на насрещни задължения, безспорно е обективно обстоятелство, което сочи наличието на знание у РЛ, че дължимият ДДС няма да бъде внесен. В хода на ревизията също така е установено, че управителят на "Д." ЕООД – Н. Д. посредством пълномощно с нотариална заверка на подписа е упълномощил Д. Д., да представлява дружеството получател на доставките. Д. Д. е участвал пряко и активно в представителството на ревизираното дружество. Наличието на едно и също лице като представител на дружествата получател и доставчик е факт, който налага извод за свързаност между доставчика и получателя по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че двете дружества са използвали един и същ IP адрес за подаване на СД по ЗДДС и имат един и същ електронен адрес за кореспонденция. Информацията, с която е разполагало "Д." ЕООД, чрез управителя си Н. Д., за лошото финансово състояние на дружеството, негов доставчик, е поредната индиция сочеща знание за невъзможността да бъде внесен дължимия ДДС. Доказано е, че през месец декември 2016 г. "Пролигно" ООД е получило временна финансова помощ от Н. Д..
Така съпоставени тези обстоятелства, също така наличието на близки родствени връзки, обосновават по несъмнен начин извод, че между двете дружества съществуват уговорки, даващи основание да се приеме, че получателят "Д." ЕООД е имал знание, че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика "Пролигно" ООД.
Правилно с РА е вменена отговорност и за лихвите за несвоевременно внасяне на дължимия данък. На 10.05.2022 г. е постановено тълкувателно решение № 4 на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2020 г., с което е прието, че обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице.
Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
По въпросът за разноските.
Съобразно изхода на делото и материалния интерес на правния спор на НАП се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 3 911 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,