Решение № 1857 от 20.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

К. Стоева обжалва Решение 400/15.07.2021 г. на Административен съд Хасково по адм. дело 322/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Мотивирано решение с рег. индекс ОК-01-95#7 от 05.03.2020 г. на главния архитект на община Димитровград, отказващо издаването на удостоверение за търпимост по § 16 ПР ЗУТ на обект Стопанска сграда, находяща се в имот с идентификатор 21052.1017.97 по КК на гр. Димитровград.

От ответниците главният архитект на община Димитровград не изразява становище по жалбата, М. Велев, И. Минчева и Б. Станилов я оспорват.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Атакуваното решение не е засегнато от релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

1. Фактическото установяване на първостепенния съд, което не поражда спор, е за реализирането на постройката на допълващо застрояване през 1992 г. При него строежът попада под действието на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Според разпоредбата критерий за квалификацията на строежа като търпим арг. ал. 1, изр. 1 на текста, е допустимостта му по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Мотивите на съда по съществото на отказа относно осъществяването на предпоставките, обуславящи допустимостта на строежа, са обосновани от фактическа страна с констатациите на съдебно-техническите (еднолична и тройна) експертизи и почиват на съобразено с елементите от фактическия състав по § 16, ал. 2 ПР ЗУТ тълкуване на закона. Те се споделят и от касационната инстанция, препратката към тях е допустима (чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК), а повторното им обсъждане ненужно.

1. Дори обаче обектът да е допустим по ПУП и по правилата и нормативите към някой от релевантните моменти, т.е. при евентуална неправилност на преценката на съда в тази насока, строежът отново не би бил търпим като основание за позитивно волеизявление по § 16, ал. 1, изр. 2 ПР ЗУТ вр. чл. 21, ал. 3 АПК.

Кумулативно с изискването за допустимост, § 16, ал. 2 ПР ЗУТ предвижда и допълнително условие строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи до края на 1998 г. По делото няма данни, а и не се твърди от заинтересованата страна, то да е изпълнено. За да бъде удостоверен строежът като търпим е необходимо наличието на една от алтернативните предпоставки за неговата допустимост заедно с посоченото специално условие. Отсъствието му е достатъчно основание да се откаже правомерно издаването на заявеното удостоверение.

1. С оглед предмета на удостоверяване при административната услуга, обект на съдебната проверка на отказа тя да бъде извършена са всички възможни изисквания, относими към т.нар. търпимост на строежа. Съдът не е обвързан от обхвата на анализа на административния орган, довел до нейното отричане арг. чл. 168, ал. 1 АПК. С изследването на основанията за търпимост потвърденото решение за отказ е подложено на цялостен съдебен контрол за материална законосъобразност, а не е допуснато да се дописва, както се поддържа в касационната жалба.

1. Противно на довода на касаторката, административният акт е проверен и за нищожност и резултата от проверката е намерил израз в мотивите към съдебното решение.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение