Решение № 9096 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14224/2011 г.

Решение № 9096 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14224/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 4, ал. 5 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Фасади Стоа" ЕООД - гр. София, срещу решение № 256 от 14.06.2011 г., постановено по адм. дело № 546/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "б" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 1797/09.11.2004 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. София, ДП "Лозенец", в частта, потвърдена от Директора на РДД- София. Релевират се следните оплаквания за неправилност на решението: съдът неправилно не е изключил от доказателствата по делото съобщението за връчване на данъчен акт за дерегистрация по ЗДДС на "Аста трейд" ЕООД поради непредставяне на протоколите, които надлежно удостоверяват връчването на това съобщение, както и необосновано не е възприел заключението на съдебно- счетоводната експертиза по тази част от спора; неправилно съдът не се е съобразил с представените два РА за извършена ревизия на ревизираното лице по ЗКПО (отм.). Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на РА. Иска се присъждане и на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба- директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Тончева, оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на обжалване пред Софийски градски съд е бил ДРА № 1797/09.11.2004 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. София, ДП "Лозенец", в частта, потвърдена от Директора на РДД- София, в частта на определените данъчни задължения за по ЗДДС за внасяне в размер на 120 767.84 лв. за данъчни периоди м. 08, 09, 10 и 12. 2003 г., м. 01 и м. 03.2004 г. относно доставчиците "Софбел" ЕООД, "Ваджо комерс" ЕООД, "Викс 2002" ЕООД, "Сатурн 07" ЕООД, "Аста трейд" ЕООД, ЕТ "Дивен- Тодор Цветанов". В мотивите на оспореното решение съдът е приел, че в съдебното производство не е оборена констатацията на данъчните органи за липса на доказателства за начисляване по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС на данъка и липса на доказателства за осъществена реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, в която връзка е приел, че при липса на доставка е неприложимо благоприятното за жалбоподател правило на чл. 65, ал. 8 ЗДДС. Първостепенният съд, след като последователно е проследил възраженията на жалбоподателя по отношение на всеки един от доставчиците, съобразил е нормата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) и това, че пред СГС не са представени каквито и да са доказателства за реалност на доставките е приел, че констатациите в РД, представляващи мотиви на РА са подкрепени от събраните в хода на двете ревизии писмени доказателства по отношение на доставчиците "Софбел" ЕООД, "Викс 2002" ЕООД, "Сатурн 07" ЕООД и ЕТ "Дивен- Тодор Цветанов", т. е. тези констатации не са опровергани от жалбоподателя, в чиято тежест е било това. По отношение отказа на ревизиращите органи да признаят право на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставчиците "Софбел" ЕООД и "Аста трейд" ЕООД, мотивиран с неначисляване на ДДС, съдът е приел следното: по отношение на доставките от "Софбел" ЕООД съдът е счел, че ненамирането на посочените дружества е довело до невъзможност да бъде извършена проверка в счетоводствата им и установяване на редовно начисляване на ДДС, а тези констатации от ревизионното производство не са опровергани в съдебната фаза. Относно "Аста трейд" ЕООД съдът е изложил и самостоятелни мотиви, че не следва да кредитира заключението на ССчЕ, тъй като същата е изградила заключението си без извършване на проверка в счетоводството на този доставчик. Посочил е още, че доколкото спорната фактура, издадена от "Аста трейд" ЕООД е за м. 12.2003 г., то и на още едно основание отказът на ревизиращите органи се явява законосъобразен, след като данъчният субект е дерегистриран, считано от 19.11.2003 г. - обстоятелство, което се установявало от приобщените доказателства. Относно доставчика "Ваджо комерс" ЕООД първостепенният съд е потвърдил ДРА досежно предприетия отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от това лице поради недоказване на изискването на чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.). Решението е правилно. Първото оплакване на касатора в касационната му жалба е срещу приетото от съда досежно действителността на извършената дерегистрация на доставчика "Аста трейд" ЕООД. Оплакването е неоснователно. Обстоятелството, че дружеството е било надлежно дерегистрирано, считано от 19.11.2003 г., се установява както от представения по делото Данъчен акт за дерегистрация по ЗДДС № 2308/05.11.2003 г., така и от извлечението на регистрите на ответника, приложено по делото. Както правилно е посочено в мотивите на оспореното решение, макар връчването на акта за дерегистрация да е било оспорено в съдебната фаза на спора, оспорването е недоказано, тъй като връчването на съобщението за дерегистрация е при надлежно поставяне и сваляне на обявлението по чл. 50 ДПК и е отразено в надлежни протоколи. Съдът споделя и оспорения с касационната жалба извод на първоинстанционния съд, че не следва да бъде кредитирано заключението на съдебно- счетоводната експертиза, според което ДДС по фактурите, издадени от "Аста трейд" е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Това е така, тъй като направеният от експерта извод е в противоречие с изложените по- горе обстоятелства по дерегистрацията на дружеството, както и с оглед факта, че при обосноваването на становище в цитираната насока, вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на визирания доставчик. Другото поддържано оплакване от касатора е, че решението на СГС не е съобразено с представените два ревизионни акта за извършена ревизия на жалбоподателя по ЗКПО (отм.). Това оплакване също е неоснователно. Преди всичко следва да се посочи, че касаторът не цитира с номера и дата на издаване посочените РА, а настоящият състав, при извършената служебна проверка констатира, че по делото се намира само един РА № 1435 от 18.08.2006 г., с който на ревизираното лице са определени задължения за ДДС за периода 01.08.2004 г. до 31.10.2004 г., както и по ЗКПО (отм.) за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г. Противно на твърденията в касационната жалба, от посочения РА не се установява извършването на констатации и изводи от органите по приходите за наличие на реално извършени доставки по фактурите, издадени от "Ваджо комерс" ЕООД и "Аста трейд" ЕООД, както и признаването на сумите по тези фактури за разход на "Фасади Стоа" ЕООД. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява изводите на СГС, направени в обжалваното решение като обосновани, логични и верни. Въз основа на тези изводи съдът е приложил правилно материалния закон. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника следва да бъде присъдено претендираното от процесуалния му представител юрисконсултско възнаграждение, което възлиза на 2 865.36 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, осмо отделение,