Решение № 76 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 980/2017 г.

Решение № 76 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 980/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба от адв. Й. Д. като пълномощник на Г. В. В. и П. И. А. - В. за отмяна на влязлото в сила решение № 215 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 1543/2014 г. на ВКС, I г. о. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърдят, че след влизане в сила на решението са се снабдили с писмени доказателства - одобрени архитектурни проекти за разделяне на четиристайните апартаменти в жил. бл. " М. конник" в [населено място], които са от значение за изхода на делото, тъй като доказват, че за разделянето на четиристайния апартамент, предмет на спора, на две самостоятелни жилища и продажбата им през 1991 г. на различни лица, е имало одобрени строителни книжа, а това налага извод, че праводателите на страните по делото са придобили в собственост реално обособени обект, а не идеални части от едно жилище. Ответницата по молбата за отмяна Е. К. Б. поддържа, че представените писмени доказателства са неотносими към спора, тъй като касаят разделянето на други апартаменти в сградата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е отменено частично решение № 735 от 11.11.2013 г. по в. гр. д. № 861/2013 г. на Русенския окръжен съд, и в отменената част е постановено ново по същество на спора, с което е признато за установено по отношение на Г. В. В. и П. И. А. - В., че Е. К. Б. е собственик на 37.49/95.56 ид. части от апартамент, находящ се в [населено място], [жк], бл. "М. конник", вх. В, ет. 8, ап. 6, с площ 95.56 кв. м, и на същите идеални части от тоалетната, попадаща условно в частта, означена като апартамент № 6А, като ответниците са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на ищцата владението върху посочените идеални части от тоалетната, а на основание чл. 109 ЗС - да възстановяват зазиданата врата на тоалетната откъм общия коридор на четиристайния апартамент, който условно го разделя на две, както и да възстановяват стената между тоалетната и бившето помещение за пералня на апартамента. Прието е, че през 1991 г. държавният четиристаен апартамент, находящ се на VIII етаж, вх. В в ДЖБ "М. конник" в [населено място], в е бил разделен на два отделни апартамента - съответно № 6А, състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня - тоалетна, перална, входно антре и две тераси, и апартамент № 6Б, състоящ се от дневна кухня, спалня, баня- тоалетна и една тераса, които са били продадени по реда на НДИ на различни лица. Наследодателят на ищцата Карамфил Д. Б. е закупил апартамент № 6Б, с площ 37.49 кв. м. Апартамент № 6А с площ 58.07 кв. е продаден на праводателите на ответниците М. М. К. и М. А. К. Твърдението на ищцата Е. Б. е било, че тоалетната, принадлежаща към апартамент № 6 Б, неправомерно е била приобщена към апартамент № 6А чрез зазиждане на вратата откъм общия коридор, поради което тя не може да я ползва. За да постанови своето решение съставът на ВКС е приел, че по делото не е установено разделянето на апартамента и обособяването на двете жилища да е извършено въз основа на одобрен архитектурен проект. В частта, от която е бил обособен апартамент № 6 Б е имало само баня, която е била преустроена в баня - тоалетна чрез полагане на хоризонтална тръба, преминаваща през съседния апартамент А, което е недопустимо както съобразно действащите към момента на преустройството строителни правила и норми, така и към действащите към настоящия момент. Преустройството на банята в баня- тоалетна е било извършено по споразумение между собствениците на апартамент А и апартамент Б от 1993 г., като собственикът на апартамент А си е запазил правото да оттегли съгласието си. Назначената съдебно - техническа експертиза е установила, че за да бъде изградена тоалетна в апартамент Б, е необходимо да се смени по-тесният вертикален щранг с ф50 с такъв с ф 100, за което обаче е необходимо съгласието на всички етажни собственици. Въз основа на така установените факти по делото е направен извод, че извършените през 1991 г. продажби на двете жилища, едното от които не отговаря на изискванията за жилище поради липсата на тоалетна и невъзможност за изграждане на такава в него, са нищожни. Поради това е прието, че собствеността върху четиристайното жилище е прехвърлена в идеални части и ищцата, като съсобственик с права 37.49/95.56 ид. части има право да ползва тоалетната. С молбата за отмяна молителите представят заверени копия от одобрени през 1991 г. инвестиционни проекти с обяснителни записки към тях относно разделяне на апартамент № 1, ет. VII, вх. "А"; апартамент № 11, ет. V, вх. "Д"; апартамент № 11, ет. VII, вх. "Д" в жил. бл. "М. конник", които са различни от процесния. Тези доказателства кореспондират с приложеното от молителите с отговора на исковата молба Разрешение за строеж № 136 от 13.03.1991 г., с което е дадено разрешение на СО "М. "- Експлоатационно поделение [населено място], за разделяне на четиристайни апартаменти в ж. бл. "М. конник", в което обаче не фигурира спорният апартамент № 6 на VIII във вх. "В". Поради това не може да се приеме, че тези писмени доказателства са от значение за делото, тъй като те не установяват наличието на одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект за разделяне на съществуващия апартамент на две самостоятелни жилища, както и на техническа възможност за изграждане на тоалетна в частта от него, условно обособена като апартамент Б. По съдържанието си те не са годни да опровергаят направеният от състава на ВКС фактически извод, че липсва одобрен архитектурен проект за разделянето на апартамента на две самостоятелни жилища, които да отговарят на действащите към 1991 г. и към настоящия момент строителни правила и норми. По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът