Решение № 14928 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 598/2019 г.

Решение № 14928 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 598/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Б. срещу Решение № 2133 от 21.11.2018 г. на Административен съд - Б. по адм. д. № 2814/2018 г., с което е отменена негова Заповед № 769 з-50/19.06.2018 г. за изземване от С. С. на българско СУМПС №[номер], кат. В, АМ, В1, издадено на 13.10.2017 г. от ОД на МВР гр. Б.. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Моли да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът – С. С., чрез процесуалния си представител адв. Крумов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема касационната жалба за процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 769 з-50/19.06.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Б., с която на основание чл. 19 от Наредба І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба І-157/01.10.2002 г.) е разпоредено изземване на българско СУМПС №[номер], кат. В, АМ, В1, издадено на 13.10.2017 г. от ОД на МВР гр. Б. на С. С.. В мотивите на заповедта е прието, че в изпълнение на чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба І-157/01.10.2002 г., при подаване на заявлението Стефанов е представил свидетелство за завършено основно образование, издадено от ОУ "Х. Б." с. Р., община С., от което е видно, че е завършил 7-ми клас през учебната 2016/2017 г. Това свидетелство е издадено по реда на сега действащия Закон за предучилищното и училищното образование и не може да послужи за издаване на свидетелство за управление на МПС, съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗДвП и § 16 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП, тъй като е необходимо лицето да има завършен 10-ти клас. О. правна страна съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради противоречие на материалния закон. На основание чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. не следва да се прилага, тъй като противоречи на нормативен акт от по-висок ранг. Установяването на ПАМ в наредба, а не в закон, представлява нарушение на чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), поради което административният орган е бил длъжен да не прилага чл. 19 от посочената наредба. Като е сторил това, той е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Съдът е посочил, че в този смисъл е съдебната практика по аналогични случаи - Решение № 736/25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2015 г. и Решение № 8301/28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13947/2016 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в закон. Това изискване е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата. В случая принудителната мярка не е установена в закон, а в наредба. Установяването на принудителната административна мярка в наредба, а не в закон, е нарушение на чл. 23 ЗАНН. С оглед на това съдът е обосновал правилен извод, че органът е бил длъжен на основание чл. 5, ал. 1 АПК да не прилага разпоредбата на наредбата. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2133 от 21.11.2018 г. на Административен съд - Б. по адм. д. № 2814/2018 г. Решението е окончателно.