Решение № 8592 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4027/2010 г.

Решение № 8592 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4027/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Юлия Георгиева Начева и Цветан Димитров Начев, двамата от гр. София, ж. к."Суха река", бл. 214А, ап. 65, подадена от надлежно упълномощен от тях процесуален представител, адв. Димитров, срещу решение с дата 29.06.09 г. по адм. д. № 2621/06 г. на Софийския градски съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Илия Пламенов Бауренски в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците "Форма Лукс сити" ООД и началника на Столична РДНСК не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страни за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването по жалбата на касаторите Начева и Начев срещу Заповед № ДК-04-77/23.06.05 г. на началника на Столична РДНСК, издадена на основание чл. 216, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ решение, Софийският градски съд е приел, че заповедта е законосъобразна, издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. В мотивите си съдът е приел, че като собственици на УПИ ХVIII-863, кв. 1а по плана на гр. София, м. "Дианабад" оспорващите не разполагат с гарантирано от специалния закон право да оспорят издаденото на Илия Пламенов Бауренски, собственик на съседен УПИ ХVII-864, кв. 1а Разрешение за строеж № 817/12.10.04 г. за "Жилищна сграда /Г+5+ жилища в подпокривното пространство". Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК е неоснователна. При липсата на спор относно факта, че разрешението е за нов строеж в съседен на притежавания от касаторите урегулиран поземлен имот, касационният довод във връзка с приложението на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, релевиран и в първоинстанционното производство е неоснователен. Разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ЗУТ визира изчерпателно кръга на заинтересуваните лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техни изменения и е неприложима при преценката за допустимост на оспорването срещу разрешение за строеж в производство по чл. 216 ЗУТ. В това производство е меродавна специалната разпоредба на чл. 149 ЗУТ, в светлината на която административният орган е преценил допустимостта на жалбата на касаторите срещу процесното разрешение за строеж и с оглед безспорните установявания, че оспорващите са собственици на поземлен имот, съседен на имота, в който е разрешено строителството е приел, че те са извън кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ в приложимата редакция ДВ, бр. 65/03 г. Решението, с което оспорването по жалбата, подадена срещу заповедта по чл. 216, ал. 5 ЗУТ е отхвърлено се явява правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение.