Решение № 3775 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 815/2022 г.

Решение № 3775 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 815/2022 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу частта от решение № 625/8.12.2021 г. по адм. дело № 718/2021 г. на Административен съд - Плевен, с която е отменена част от уведомително писмо № 02 -150 -2600/7868 от 5.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с която са извършени намаления на исканите суми и е наложена санкция за бъдещ период и е върната преписката за ново произнасяне от административния орган. Касаторът поддържа в касационната жалба жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - С. Ц., с адрес в гр. Плевен, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението си, АС е установил, че с обжалваното писмо частично е отказано финансово подпомагане на Цеков за кампания 2019 г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, поради твърдяна от ответника недопустимост за подпомагане на част от парцел № 37376 - 1343 - 1 - 1 и на парцел № 37376 - 1343 - 2 - 1, констатирана при проверка на място от месец октомври 2019 г. и състояща се в опожарени площи. По делото е установено, че двата парцела изцяло попадат в допустимия за подпомагане слой за 2019 г., одобрен със заповед № РД 09 - 228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. АС е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в изскуемата писмена форма, но при съществени нарушения на административно - процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ опожарените площи са временно неподходящи за подпомагане, но съгласно чл. 10, ал. 3 от същата Наредба те не се включват в слой "Допустими за подпомагане площи", когато заедно или поотделно заемат повече от 100 кв. м. В случая не е спорно, че твърдяната от издателя на акта недопустима за подпомагане площ от двата парцела е 7, 6 ха - значително по - голяма от 100 кв. м. Спорната площ от двата парцела не е изключено от допустимия за подпомагане слой, утвърден със заповед по чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП, издадена от министъра на замеделието, храните и горите, същата е влязла в сила по отношение на парцелите на Ц. и издателят на оспореното писмо е следвало да се съобрази с породените правни последици от влезлия в сила административен акт. Решението е правилно в обжалваната част. Спорните парцели фигурират изцяло в окончателния специализиран слой "Площи допустими за за подпомагане" за 2019 г., одобрен със заповед на министъра на земеделието, храните и горите от дата, предхождаща издаването на оспореното уведомително писмо и същият е стабилен административен акт в тази му част, породил права за Цеков. Преценката дали спорните парцели са допустими за подпомагане площи за кампания 2019 г по смисъла на чл. 16г от Наредба № 105/22.08.2006 г. на министъра на земеделието и горите е извършена от компетентния орган по чл. 33а от Закона за подпомагане на земеделските производители – министъра на земеделието, храните и горите с издаване на негова заповед № РД 09 - 228/28.02.2020 г. Издателят на оспорения административен акт е бил длъжен да се съобрази с тази преценка и като не го е направил е постановил незаконосъобразен административен акт, както правилно е приел и АС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение