Решение № 14978 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10993/2014 г.

Решение № 14978 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10993/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от община Благоевград, представлявана от кмета на общината, против Решение № 1237/09.07.2014 г. по адм. дело № 158/2014 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началника на Службата по геодезия картография и кадастър /СГКК/ - гр. Благоевград, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Георги Стоянов Илиев, чрез процесуалния му представител - адв. Теодосиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на община Благоевград, против Заповед № 18-968/10.02.2014 г. на началника на СГКК - Благоевград и Заповед № 18-1376/19.02.2014 г. на началника на СГКК - Благоевград, като неоснователна. С първата от тези заповеди, издадена на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 и чл. 53, ал. 2 от ЗКИР /в ред. преди изм. с Д. в. бр. 49/2014 г./, вр. с чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, е одобрено изменението на КККР на гр. Благоевград, състоящо се в нанасяне на нови обекти, а именно: поземлен имот с идентификатор 04279.615.377, с площ от 960 кв. м., собственост на Георги Стоянов Илиев, на основание нот. акт № 82/2004 г. на СВ при РС - Благоевград и съдебно решение № 148/17.06.2003 г. по адм. д. № 567/2002 г. на Окръжен съд - Благоевград и поземлен имот с идентификатор 04279.615.378, с площ от 202 кв. м., собственост на община Благоевград, на основание АОбС № 62/9.04.2013 г. на СВ при РС -Благоевград; промяна в границите на други три поземлени имота с идентификатори № 04279.615.25, № 04279.615.26 и № 04279.615.28, собственост на община-Благоевград. С втората заповед, на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е допусната поправка на явна фактическа грешка в първата заповед, относно записаното основание за собственост на физическото лице Георги Стоянов Илиев. Съдът, след анализ на правнорелевантните факти, е направил изводи за законосъобразност на оспорените заповеди, поради съответствието им с материалния закон. Установил е, че първата заповед за изменение на КККР на гр. Благоевград, е издадена на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР / в ред. преди изм. с Д. в. бр. 49/2014 г./, поради непълнота и грешка, в която хипотеза органът е съставил акт за непълноти и грешки, който обаче правилно не е предявен за подпис на заинтересованото лице - община Благоевград, на основание чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г., поради наличието на влезли в сила съдебни решения, с които спора за собственост относно новообразувания имот № 04279.615.377, между заявителя и общината, е разрешен в полза на заявителя. По отношение на първата заповед е направил извод, че действително е налице явна фактическа грешка, чието отстраняване правилно е извършено, с издаване на втората заповед, по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Така постановеното решение е правилно. Правилни са изводите на съда, че одобреното от органа изменение на КККР на гр. Благоевград по заявление на ответника Георги Стоянов Илиев, е на основание непълноти и грешки по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /в ред. преди изм. с Д. в. бр. 49/2014 г./. Това е така, тъй като собствеността на последния върху недвижимият имот - предмет на изменението, предхожда одобряването на КККР на гр. Благоевград от 2006 г. Видно от копието на влязлото в сила съдебно решение № 148/17.06.2003 г. по адм. д. № 567/2002 г. на ОС - Благоевград, оставено в сила с решение № 12196/2003 г. по адм. д. № 8665/2003 г. на Върховен административен съд, в производството по чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ /Д. в. бр. 107/1997 г./, съдът е признал правото на реално възстановяване на собствеността върху част от недвижимият имот, отнет от наследодателя на ответника Георги Илиев Дамянов, която част възлиза на 960 кв. м. от бивш имот с пл. № 9016 в кв. 122 по плана на гр. Благоевград, обозначена с червен контур на втората скица на в. л. Илия Ангелов към заключението му от 06.03.2003 г., представляваща неразделна част от това съдебно решение. Обезщетението по ЗОСОИ с реална собственост - предмет на съдебното решение, е по отношение наследниците на Георги Илиев Дамянов, един от които е настоящия ответник-Георги Стоянов Илиев. Същият, по силата на нот. акт № 82, т. 3 д. № 600/2004 г. на СВ при РС - Благоевград, е придобил изцяло собствеността върху този възстановен имот, поради което е имал основание да заяви изменението на КККР от свое име. В производството пред съда по чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ, община-Благоевград е участвала като заинтересована страна, от което следва, че СПН на това решение я обвързва, т. е конститутивният му ефект и правни последици на реално възстановената собственост са задължителни за общината. Поради това и оплакванията на общината, че ответника Илиев не е реален собственик на тези 960 кв. м. от имота-предмет на цитираното съдебно производство по ЗОСОИ, са неоснователни и правилно са отхвърлени от решаващия съд. Именно, поради задължителната сила на това съдебно решение спрямо община Благоевград, с влязло в сила решение № 372/20.04.2010 г. по вгр. д. № 844/2008 г. на Апелативен съд - София, е обезсилено като постановено по недопустим иск, решение по гр. д. № 190/2005 г. на ОС - Благоевград, образувано по иск на община Благоевград срещу ответника Илиев и другите реални собственици за признаване на съсобственост върху 515/1475 кв. м. ид. части от недвижим имот, целият от 1475 кв. м., в който влиза и процесния новообразуван имот от 960 кв. м. От изложеното следва извода, който е направил и първоинстанционния съд, а именно, че между касатора и ответника Илиев, няма неразрешен спор за материално право относно нанесения в кадастъра нов имот № 04279.615.377. Спорът е бил разрешен с постановяване на реституционното решение по адм. д. № 567/2002 г. на ОС - Благоевград, което с влизането си в сила е задължително за общината, като страна, участник в съдебното производство - чл. 298, ал. 1 ГПК. Този спор, по аргумент от чл. 299, ал. 1 ГПК, не може да бъде пререшаван, видно и от прекратителното решение на Апелативен съд -София, по в гр. д. № 844/2008 г. Съобразно изложеното обжалваното решение, с което е прието, че оспорените заповеди на началника на СГКК - Благоевград, са законосъобразни, е правилно. Налице са всички предпоставки на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /в пос. по-горе редакция/ вр. с чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за одобряване на процесното изменение - при допустимо отсъствие на подпис върху АНГ от община Благоевград, както и за поправка на допуснатата в първата заповед явна фактическа грешка. Ето защо касационната жалба и наведените с нея оплаквания за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Като валидно, допустимо и правилно същото следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, основателно е искането на ответника Илиев за присъждане на направените от него съдебни разноски пред касационната инстанция, възлизащи на 600 лева платено адвокатско възнаграждение, за сметка на касатора, видно от договора за правна защита и списък на разноските на стр. 21 и 25. В тази връзка неоснователно е възражението на пълномощника на касатора за прекомерност, предвид на това, че уговореното и платено адв. възнаграждение е минималното такова по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,