Решение № 12042 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5940/2020 г.

Решение № 12042 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5940/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 65 от 7.05.2020 г., постановено по адм. д. № 67/20 г. Административен съд – Ямбол, трети състав, е отхвърлил жалбата на П. Карамфилов от [населено място], против Акт за установяване на публично държавно вземане № 12/10.04.2019 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Ямбол, като неоснователна и е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ "Земеделие" - София разноски по делото в размер на 200 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от П. Карамфилов от [населено място], [община], [област] чрез пълномощника му адв. Х. Кожухарова. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Ямбол и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции по списък. Ответният по касационната жалба директор на Областна дирекция Ямбол на ДФ"Земеделие", чрез неговия процесуален представител юрк. Д. Рункова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Ямбол е отхвърлил жалбата на П. Карамфилов от [населено място], против Акт за установяване на публично държавно вземане № 12/10.04.2019 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Ямбол, с който е отказано частично изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779, 00 лв., представляващи второ плащане по Договор № 28/06/3/0.0.0753 от 3.04.2017 г. и на П. Карамфилов е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558, 00 лв. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение № 138 от 14.06.2019 г. на Административен съд – гр. Ямбол по адм. д. № 150/2019 г. с решение № 3026 от 26.02.2020 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение, постановено по адм. д. № 9041/2019 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Съдът е описал подробно в решението фактическата обстановка по сключването на Договор № 28/06/3/0.0.0753 от 3.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от Мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, съответно тази за издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на оспорения акт. Решаващият съд е приел, че същият е правилен и законосъобразен. Систематизирани, мотивите на административният съд в тази насока се свеждат до следното: 1. На първо място на отделен ред е направен извод, че актът е издаден от компетентен административен орган. На основание анализ на нормата на чл. 20а, ал. 1 и 2 ЗПЗП е изграден извод, че директорът на Областна дирекция Ямбол на ДФ "Земеделие" е оправомощен да издаде такъв акт. В тази насока решаващият съд е съобразил дадените му указания в отменителното решение на ВАС. 2. Изложени са мотиви, че при издаване на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. 3. Посочено е още, че актът е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка, свързана с това, че при подаване на първоначалното заявление по сключване на договора заявителят не е декларирал всичката притежавана от него земеделска земя. Отбелязано е, че правното основание за издаването на акта са разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 6 и 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., респективно чл. 9, ал. 1, т. 6 и 11 от договора, според които ползвателя на помощта няма право да получи второ плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото първо плащане по договора ведно със законната лихва, когато е създал изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярката и е представил декларация и/или документи с невярно съдържание, неистински или подправени такива, включително когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му за подпомагане по подмярката. На стр. 7 и 8 от решението административният съд е изложил своите мотиви защо споделя становището на административния орган за наличието на материалното основание за издаването на акта. Посочено е, че съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 от цитираната Наредба № 10 за кандидатстване за подпомагане по мярката могат да участват физически лица, които към датата на подаване на заявлението имат икономически размер на стопанството, измерен в СПО в границите между 2 000 и 7 999 евро включително, като според ал. 11 на същия член при изчисляване на общия икономически размер на стопанството се взема предвид цялата налична в земеделското стопанство земя. Съдът е посочил, че в бизнес плана към заявлението за подпомагане стопанството на жалбоподателя има начален икономически размер от 7 996, 67 евро при декларирани в таблица 1 земеделски земи с площ от ЗЗ, 219 дка. Посочено е още, че по делото е установено, че при подаване на заявлението жалбоподателят е декларирал три свои имота в землищата на селата Ханово и Кабиле, но не е декларирал шест броя имоти посочени по номера в оспорения акт. На база на това е обоснован извод, че недекларирането на цялата налична земя при подаване на заявлението за подпомагане съставлява създаване на изкуствени условия с оглед получаване на предимство от заявителя Карамфилов, като в противен случай, при добросъвестно декларирано цялостно количество на притежавана земя изчисления първоначално СПО би нарастнал над максимално допустимия размер по Наредба № 10 от 7 999 евро и проектът не би получил съответното одобрение по мярката. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Ямбол е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните оплаквания на касатора са за допуснато нарушение на материалния закон, обосновани с това, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице изкуствено създадени условия с оглед осигуряване на предимство при получаване помощта по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Наредбата. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Между страните няма спор за факти. Установено е, че между ДФ "Земеделие" и жалбоподателя П. Карамфилов от [населено място] има сключен Договор № 28/06/3/0.0.0753 от 3.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от Мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В хода на административното производство е установено, че за 2018 г. П. Карамфилов има регистрирани 12 имота, като при кандидатстването за помощта са декларирани три от тях, които са включени в бизнес плана и са послужили за определяне на началния икономически размер на стопанството. Установено е още, че два от имотите са придобити през 2018 г., т. е. след подаване на заявлението и сключване на договора, но други шест от имотите не са декларирани в таблица 1 а към бизнес плана. Не декларирането на същите съставлява хипотези по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., съответно чл. 9, ал. 1, т. 6 и 11 от сключения договор, поради което административният орган е отказал пълно плащане на финансова помощ по договора в размер на 9 779 лв., както и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558, 00 лв., представляващо първо плащане по договора. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така издаденият АУПДВ е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. В случая спорът не се свежда до това, дали жалбоподателят е изпълнил задълженията си по бизнес плана, доколкото определянето на задължения с акта не е свързано с неизпълнение на бизнес плана. В този смисъл оплакванията в жалбата, обосновани с изпълнение на бизнес плана не следва да бъдат обсъждани. Важното и решаващото е, че при подаване на заявлението за подпомагане заявителят не е декларирал цялата притежава от него земеделска земя. Това обстоятелство е нормативно установено, доколкото обемът на стопанството се определя на база на цялата налична в стопанството земеделска земя – чл. 5, ал. 11 от Наредба № 10. Не декларирането на цялото количество земя съставлява хипотеза по чл. 37, ал. 1, т. 12 от Наредбата – представяне на документи и/или декларация с невярно съдържание, включително при или по повод кандидатстването по мярката, имаща за последици загубване на правото на второ плащане и пораждаща задължение за връщане на първото плащане. Наличието на тази хипотеза само по себе си е достатъчно основание за издаване на АУПДВ. Извършеното съставлява покрива и хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 6 от Наредбата – създаване изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярката. Наведените в жалбата доводи за отсъствие на тази хипотеза не могат да бъдат споделени. От данните по делото е видно, че СПО на стопанството на база на декларираните три имота е определен в размер на 7 996, 67 евро и включването на другите имоти би довело по определяне на по-голям размер СПО на стопанството. Без значение за спора е обстоятелството поради какви причини въпросните имоти не са били декларирани от жалбоподателя, съответно не са били могли да бъдат ползвани от него и както и че той е предприел действия по прекратяване на сключени договори за ползване по отношение на тези имоти. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПД и е потвърдил същия, Административен съд – Ямбол е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФ "Земеделие" юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв., определено при условията на чл. чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,