Решение № 4995 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 406/2016 г.

Решение № 4995 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 406/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. М. М., чрез процесуален представител адв. Н. К., против решение № 188/25.11.2015 г. по адм. дело № 251/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - С.. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № 343з-1232/23.09.2015 г. на началника на отдел "Охранителна полиция" в Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - С., с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено и претендира направените по делото съдебни разноски за две инстанции. Ответната страна по касационната жалба - началникът на отдел "Охранителна полиция" в ОДМВР - С., не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - С., след като е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, обсъдил е наведените от жалбоподателя оплаквания и събраните по делото относими доказателства, е приел от правна страна, че не са налице основанията за отмяна на обжалваната заповед съгласно чл. 146 АПК и е отхвърлил оспорването. Настоящата касационна инстанция намира така постановеното решение за правилно. Постановяването му е извършено в съответствие с приложимия материален закон. Правилно съдът приема, че заповед № 343з-1232/23.09.2015 г. на началника на отдел "Охранителна полиция" в ОДМВР - С. е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 ЗМВР административен орган и в изискуемата от закона форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа установените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Наложеното на Д. М. М. наказание е определено с оглед характера на констатираното нарушение, тежестта на формата на вина и при съобразяване с нормата на чл. 210, ал. 1, т. 11 предл. второ ЗМВР, съгласно която за неизпълнението на служебни заповеди е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Текстът на оспорената заповед не оставя съмнение относно конкретното правно основание за налагане на дисциплинарното наказание на служителя - нарушението е квалифицирано като "неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи..." (чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ ЗМВР), което съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ ЗМВР ("неизпълнение на заповеди") във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР се санкционира с налагане на дисциплинарно наказание "порицание". С това изискването на закона за посочване на правното основание в заповедта е изпълнено, а действително допуснатата техническа грешка в цитирането - "чл. 2014, т. 3 ЗМВР", правилно е преценена от административния съд като неопорочаваща съществено заповедта и незасягаща правото на защита на касационния жалбоподател. Заявените от последния доводи в противоположен смисъл са неоснователни. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, регламентирана в Г. осма на ЗМВР и Инструкция № 8121з- 470 от 27.04.2015 г. на Министерството на вътрешните работи. За изясняване на постъпилите в ОДМВР - С. данни за извършено дисциплинарно нарушение от служителя Д. М. е била извършена проверка, приключила с писмена справка и становище. В хода на образуваното дисциплинарно производство са приети писмените обяснения на служителя, същият е запознат с резултатите от проверката и му е предоставена възможност да даде допълнителни разяснения и възражения. Наказанието е наложено в законоустановените срокове (чл. 195, ал. 1 ЗМВР във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР) и след преценка на всички събрани доказателства съгласно чл. 206, ал. 4 ЗМВР. В съответствие със закона е и заключението на Административния съд - С., че оспорената заповед е издадена при наличие на изискуемите материалноправни предпоставки и съобразно целта на закона. Правилно съдът приема за доказано извършването от страна на Д. М. М. на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ ЗМВР - "неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи...". Като е допуснал върху камерата, монтирана на арматурното табло на служебния автомобил, да бъде поставен предмет и по този начин да бъде закрита видимостта в купето, служителят Манев е нарушил изискванията на чл. 10 и чл. 7 от Раздел II на "Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа" (Указанията), утвърдени със заповед № 8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, които изисквания предвиждат да не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло и да не се поставят каквито и да е прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила. За да е налице нарушение на тези забрани, е достатъчно да се установи поставянето на предмети върху арматурното табло на автомобила, съответно закриването на камерата с такива. Ирелевантен към преценката за извършено нарушение е въпросът какъв точно е използваният предмет - лист харния, найлонов плик, шапка или друго. Безспорно установено по делото е, че на посочените в заповедта дата и време, при изпълнение на служебните си задължения като назначен в наряд със служебен автомобил рег. № СН 1633 ВВ, Д. М. М. е закрил вътрешната камера в автомобила с предмет, който по-късно премахва. Това обстоятелство се признава и от самия касационен жалбоподател в дадените от него обяснения пред административния орган. При тези факти правилно е преценено, че служителят Манев не се е съобразил със задължителните правила на чл. 10 и чл. 7, Раздел II от Указанията, поради което е допуснал дисциплинарно нарушение - неизпълнение на заповед по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ ЗМВР. За така установеното нарушение на служебната дисциплина правилно му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ ЗМВР. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че констатираното различие в посочването на вида предмет, поставен пред камерата в автомобила, от една страна в материалите по извършената проверка (бял лист хартия) и от друга в заповедта (найлонов плик и шапка), не представлява съществено нарушение и не се отразява на преценката за осъществяване фактическия състав на конкретното дисциплинарно нарушение. По гореизложените съображения неоснователни са възраженията на касатора, свързани с недоказаност на нарушението и нарушаване правото му на защита. Касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението също са неоснователни. В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът е извършил контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, обсъдени са възраженията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства. Правните изводи на съда за липса на основания за отмяна на административния акт са мотивирани с конкретни съображения, развити в съответствие с доказателствения материал. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответната страна по касационната жалба не е претендирала разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По тези съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК