Решение № 481 от 29.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5965/2007 г.

Решение № 481 от 29.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5965/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Образувано е по касационна жалба от Т. Б. П. ч. процесуален представител адвокат В против въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, IV "А" въззивно отделение от 7.06.2007 г., постановено по гр. д. № 2896/2002 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 31 състав от 26.04.2001 г. по гр. д. № 4396/97 г., с което е отхвърлен предявеният от Т. Б. П. срещу "Н" О., гр. С. иск за обявяване по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД за окончателен сключен между Т. Б. П. и "Н" О., София договор за апартамент № 7, с площ около 75 кв. м., на 3-ия етаж от сградата на ул. "Б" № 58, гр. С. С жалбата за изложени съображения за неправилност на въззивното решение, поради противоречие със събраните по делото доказателства, нарушение на материалния закон и липса на собствени мотиви - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "б" ГПК. Конкретните оплаквания са срещу извода на съда, че сключеният между страните договор не е предварителен договор за покупко-продажба, а договор за строителство на процесния апартамент. За ответника по касация "Н" О., София жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмена защита от процесуален представител адвокат Л. За третите лица-помагачи М. Б. П. и Й. И. Р. жалбата е оспорена с писмено възражение от процесуален представител адвокат Д писмена защита от М. Б. П. След подаване на касационната жалба третото лице-помагач Й. И. Р. е починал и с протоколно определение на Върховния касационен съд, III г. о. от 25.05.2009 г. същият е заличен от списъка на лицата за призоваване. Касационната жалба е подадена от заинтересувана страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема следното: За да отхвърли иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е приел за установено, че през 1994 г. ищцата /възложител/ е подписала с представител на строителната фирма /изпълнител/ договор за строителство за построяване на апартамент с приблизителна площ 90 кв. м. първоначално, а по допълнително споразумение 75 кв. м. Страните са уговорили с договора вида на обекта /достатъчно индивидуализиран към този момент/, срока за изпълнение, възнаграждението, което възложителят следва да заплати на изпълнителя. С т. 4.5, раздел IV от договора изпълнителят се е задължил след приемане на обекта от надлежния държавен орган да извърши необходимото за снабдяване на възложителя с нотариален акт за собственост върху жилището, предмет на сключения договор. От правна страна съдът е счел, че се касае за сключен между страните договор за строителство и че не е сключен предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който строителят да е обвързан със задължение да прехвърли на възложителя правото на собственост върху жилището. В подкрепа на този извод е посочено и че към датата на сключване на договора дружеството-строител не е било собственик на дворното място, че не е имало одобрен архитектурен проект за строителството на сградата и че същата не е съществувала, а в договора процесният апартамент не е индивидуализиран и не е посочената цялата му продажна цена. Касационната жалба е основателна. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Неправилен е правният извод на въззивния съд, че след като договорът е назован "договор за строителство", а страните по договора - възложител и изпълнител страните не са сключили предварителен договор за покупко- продажба на обекта на договора за строителство по смисъла на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. При правилно установени фактически обстоятелства в нарушение на чл. 188, ал. 2 ГПК е преценката на съда, че със сключването на процесния договор страните по договора са обвързани с облигационни отношения със смесен характер. От една страна между тях са създадени отношения по договор за изработка /строителство/ на уговорения с договора обект /процесния апартамент/ от страна на строителната фирма срещу задължение на възложителя да заплати на изпълнителя определеното в договора възнаграждение. От друга страна между страните по договора са възникнали отношения, които по естеството си представляват сключен предварителен договор за покупко- продажба на апартамента след изграждането му, в т. ч. е посоченото с договора задължение на изпълнителя след изграждането на апартамента до степен да е годен обект на правна сделка с транслативен характер да му прехвърли правото на собственост върху построения апартамент, като го снабди с нотариален акт за собственост. Обстоятелството, че в сключения между страните договор е определена цена на обекта 1 380 000 неденоминирани лева не означава, че възнаграждението по договора за строителство не може да бъде коригирано впоследствие, след като при изпълнението на договора е настъпила промяна в цените на материалите или на труда. Това е станало и в конкретния случай видно от писмото на управителя на "Н" О., гр. С. до Т. Б. П., получено от последната на 13.03.1997 г., с което П. е уведомена, че във връзка със сключения договор за строителство на апартамента тя трябва да внесе в касата на фирмата допълнително сумата 3 688.90 щ.д. Към тази дата вече е бил налице одобрени архитектурен и работни проекти за строителството, на строителя е било учредено правото на строеж върху дворното място, както и правото да продаде определени обекти в сградата, вкл. и процесния апартамент /нот. акт № 69/20.12.1995 г./. Към датата на подаване на процесната искова молба в съда - 11.06.1997 г., вписана надлежно на 13.06.1997 г., не е била осъществена от строителната фирма-ответник по делото покупко-продажба на процесния апартамент на третите лица-помагачи по делото М. Р. и Й. Р. видно от нот. акт № 37/29.12.1997 г., поради което извършената в хода на делото пред първоинстанционния съд покупко-продажба на жилището, предмет на сключения между страните поделото договор не може да бъде противопоставена на ищцата. Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав на съда, при което ч. назначаване на съдебно-техническа експертиза въззивният съд следва да изясни действителната стойност на апартамента в завършен вид и с оглед авансово внесената от ищцата сума /уговорена с договора между страните/ да прецени дали от страна на ищцата е изпълнено задължението по договора да заплати изцяло дължимото на ответника възнаграждение, след което да прецени установени ли са по делото изискванията на чл. 19, ал. 3 ЗЗД за уважаване на предявения иск. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г. о.