Решение № 13453 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8489/2010 г.

Решение № 13453 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8489/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лиляна Божанова Димитрова от гр. Добрич против решение № 99/19.05.2010 г. на Административен съд-Добрич, постановено по адм. дело № 219/2010 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-10-07/05.03.2010 г. на началника на РДНСК Североизточен район, издадена на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ за прекратяване на образуваното пред сектор Добрич производство по жалба срещу разрешение за строеж № 6/11.01.2010 г. на гл. архитект на община Добрич за "Разширение за обект за обществено хранене-ЗП-160 кв. м. /преустройство на покрита тераса/", в УПИ VII-447026, кв. 9 по плана на гр. Добрич, ул. Ст. Стамболов № 25. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна Диян Маринов Радев оспорва жалбата. Ответниците Димитър Георгиев Димитров, община Добрич и ДНСК Североизточен район не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна-постановена по жалба на лице, което не е заинтересувано по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното разрешение за строеж касае разширение на съществуващ обект за обществено хранене, в рамките на законно построена и въведена в експлоатация покрита тераса към него, без да се променя застроената площ. Чрез предвиденото разширение не се извършва преустройство на заварен обект, нито се променя предназначението му. Касаторът като собственик в режим на СИО на съседен УПИ не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Не се касае за нов строеж /§ 5, т. 38 ДР на ЗУТ/ , нито до преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж в хипотезите на чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ. Правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби е приетата от административния орган и от съда недопустимост на жалбата срещу РС. Материалната законосъобразност на административен акт се преценява спрямо фактите, посочени като основание за издаването му - чл. 142, ал. 1 АПК. Бъдещото признаване на права върху поземления имот, в който се намира процесния обект, е ирелевантно към предмета на съдебната проверка. Спорът за собственост не подлежи на разглеждане в съдебно-административното производство, поради което правилно не са допуснати доказателства по него. Освен това висящият такъв пред гражданския съд няма преюдициално значение за законосъобразността на оспорената заповед и не е основание за спиране на производството по адм. дело. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,