Решение № 853 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4597/2013 г.

Решение № 853 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4597/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Звездомир Василев Чалгаджиев от гр. Разград против решение № 9 от 28.02.2013 г. по адм. д. № 202/2012 г. на Административен съд - Разград, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно и поради това следва да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - община Разград, чрез пълномощник юрк. К. Приставова, с писмено становище оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Звездомир Василев Чалгаджиев против заповед № 1293/07.11.2012 г. на кмета на община Разград за прекратяване на наемното му правоотношение. От доказателствата по делото административният съд установил, че със заповед № 759/02.04.2008 г. касационният жалбоподател е настанен в жилищен имот - частна общинска собственост, находящ се в град Разград, ул. "Кирил и Методий", ЖБ Б, вх. Б, ап. 12 за срок от три години. На 07.04.2008 г. между община Разград и Чалгаджиев е сключен договор за наем на описаното жилище със срок до 07.04.2011 г., като по-късно със заповед № 951/13.05.2011 г. срока на настаняване е продължен с три години - до 07.04.2014 г. Въз основа на множество сигнали за нарушаване на добрите нрави от страна на съседите на Звездомир Василев Чалгаджиев и след извършена проверка от страна на служители на общината, от която е установена липса на предмети от общинското жилище, наемателят бил уведомен с писмо изх. № 94-00-2472/18.10.2012 г., че общината открива производство по издаване на индивидуален административен акт за прекратяване на наемните отношения на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОбС. След извършените процесуални действия със заповед № 1293 от 07.11.2012 г. Кметът на община Разград прекратил наемните правоотношения със Звездомир Василев Чалгаджиев поради нарушаване на добрите нрави. От правна страна съдът приел, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е издадена от оправомощен за това орган - кмета на общината, в писмена форма, при излагане на фактически и правни основания за издаването й и при спазване на процесуалните правила. Жалбоподателят е бил уведомен за започналото административно производство и е упражнил правото си на защита, като е подал възражение. В рамките на производството административният орган е бил подпомогнат от комисия, назначена съобразно чл. 3 от Наредба № 17 за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища. Прието е, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като основание за прекратяване на наемното правоотношение е посочено нарушаването на добрите нрави от страна на Чалгаджиев, а това основание за прекратяване на наемното правоотношение е изрично предвидено в чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОбС и чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредба № 17 на Общински съвет - Разград за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища. Въз основа на разпитаните свидетели и на база събраните по делото доказателства съдът е приел, че жалбата на Чалгаджиев против заповед № 1293/07.11.2012 г. на кмета на община Разград за прекратяване на наемното му правоотношение е неоснователна, тъй като по отношение на заповедта не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото безспорно е установено нарушаване на добрите нрави от страна на касационния жалбоподател, а както правилно е посочено в обжалваното решение с т. 3 на чл. 46, ал. 1 от Закона за общинската собственост нарушаването на добрите нрави е въздигнато от законодателя в самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение и в този смисъл правните последици от нарушаването им са приравнени с правните последици от нарушаването на закона. По делото са събрани достатъчни писмени и гласни доказателства от които по категоричен начин е установено, че Звездомир Василев Чалгаджиев е нарушавал многократно добрите нрави. Той е използвал ток и вода от общите части на сградата (мазето), без да ги заплати, а също така е извършил кражба на архивни нотариални документи от избено помещение, собственост на нотариус Б. Костов. Многократно касационният жалбоподател е бил виждан да изнася различни вещи от избените помещения на другите жители на блока в които живее. Също така не е и без значение, че при извършване на проверка в жилището, в което е бил настанен Чалгаджиев служителите на общината установили, че същото е в изключително лошо състояние, а от него липсват вещи - радиатори, водомер, смесителна батерия. На основание казаното до тук решението, с което е отхвърлено оспорването, е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Основателно се явява заявеното от процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение само за настоящата инстанция, с оглед факта, че за първата инстанция такова не е направено въобще, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, следва Чалгаджиев да бъде осъден да заплати такова в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,