Решение № 6434 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6961/2020 г.

Решение № 6434 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6961/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. С., гражданин на Ирак, подадена чрез особен представител адв. И. В., против решение № 135/11.03.2020 г., постановено от Административния съд - Хасково по адм. д. № 1253/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение № 6422/25.10.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалба се твърди, че при постановяване на решението са взети предвид единствено справките, предоставени от Държавна агенция за бежанците, което противоречи на методологията за Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия. Твърди се, че съда е изложил формални мотиви, заимствани от административния акт. Бил направен извод от съда, че е налице възможност за вътрешно разселване и свободно пътуване в страната по произход на чужденеца без същият да е обоснован, както и не е направена преценка за възможността за вътрешна закрила в страната му. Първоинстанционният съд анализирал само формалистично ситуацията в страната по произход, въпреки изнесените от самия административен орган данни за насилие и военни действия в Ирак. Иска се отмяната на оспорения съдебен акт. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрисконсулт, оспорва касационната жалба. Твърди, че същата е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Х. С., гражданин на Ирак, срещу решение № 6422/25.10.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното пред настоящата инстанция решение жалбата на лицето е отхвърлена. За да достигне до това решение решаващия състав на Административен съд - Хасково е приел, че не са събрани доказателства за наличието на изискуемите по закон предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на Х. С.. При постановяване на решението от административния орган, били спазени изискванията за форма, при съобразяване с приложимите административнопроизводствени правила. Правилно бил приложен и материалния закон, в съответствие с неговата цел. Съдът не е установил нарушение на процедурните изисквания на Закона за закрила на детето - при провеждане на интервюто с чужденеца е взел участие определен от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Харманли социален работник, а в административната фаза на производството е бил представен и административен доклад. Изводът на административния орган, че изложените от жалбоподателя причини не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ е приет за правилен и обоснован. Липсвали данни за преследване на лицето в страната му по произход по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и на основание предвидените в този текст причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Заявеното в проведеното с чужденеца интервю и изложената бежанска история навеждали на извод за наличието на подбуди и мотивировка, различни от предвидените в ЗУБ, даващи възможност за определянето му като бежанец, а от там и за възможността за предоставянето му на закрила на това основание. Липсвали данни и за наличието на причини, които да дадат възможност за предоставяне на хуманитарен статут, както правилно преценил административния орган. По отношение на Х. С. липсвала реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. При тези съображения жалбата срещу оспореното Решение е определена като неоснователна и е оставена без уважение. Жалбата е подадена от страна в първоинстанционното производство, имаща интерес от оспорване на неблагоприятен за нея съдебен акт и в сроковете по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. При произнасянето си първоинстанционният съд е съобразил всички относими към производството факти и обстоятелства, имащи значение за постановяване на правилен и обоснован съдебен акт. Както по време на производството пред административния орган, така и в хода на съдебното дирене, търсещия закрила не е доказал наличието на фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Настоящия съдебен състав споделя застъпеното в жалбата становище относно възможността за приемане на твърденията на лицето, търсещо закрила въпреки липсата на неопровержими доказателства, но това би могло да стане единствено и само тогава, когато изнесената от лицето история се характеризира с достоверност и логичност, като съдържа данни за обстоятелства, относими към основанията, въведени с разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ, а такива в конкретния случай липсват. Твърдените от Х. С. причини за напускане на страната му по произход имат личен характер, като целта им е постигане на по-добър стандарт на живот и не обосновават наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. От събраните доказателства и най – вече от изнесената от търсещия закрила информация се установява, че крайната му цел е да достигне Германия, а единствената причина да подаде молба за закрила в Република България е временния проблем със здравословното му състояние. В проведеното с чужденеца интервю, същият е категоричен, че след като оздравее кракът му, ще опита да достигне до Германия. Следва да се отбележи, че в МБАЛ Хасково е била изготвена експертиза с предмет определяне на възрастта на Х. С.. От нея става ясно, че с оглед признаците и външния му вид, лицето е на действителна възраст около 25-30 години, от което възникват основателни съмнения относно твърденията му, че е непълнолетен, както и разколебава достоверността на бежанската му история. Молителят е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, както и не са установени дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, поради което правилно е преценено, че предпоставките за предоставяне на бежански статут на са налице. Обосновани са изводите за правилна преценка на административния орган относно липсата на материалните предпоставки за уважаване молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, съдът правилно е приел, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е разгледал подробно данните от последните официални справки и на база тези данни обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Съдът точно е съобразил, че макар Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО да е отменена, текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От последните данни за ситуацията в Ирак не може да се направи извод за наличие на значим за настоящото производство вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. В приложената в касационното производство справка за общото положение в Ирак е посочено, че в страната действат множество вътрешни сили за сигурност, както и че след 2019 г. условията за религиозна свобода в Ирак постепенно се подобряват. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в страната сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящата инстанция също намира, че поведението на търсещото закрила лице, свързано с липсата на действия по търсене на закрила незабавно след напускането на Ирак, а и след незаконното му навлизане на територията на Р България е показателно за липсата на основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. В хода на проведеното с лицето интервю, същия е заявил, че е напуснал легално Ирак със самолет, след което е пребивавал в Турция около месец, а причината да остане в България била, че прескачайки оградата при нелегалното преминаване на държавната ни граница е счупил крака си. Желанието да премине транзитно през територията на страната и изричното му заявление в интервюто, че иска да имигрира в конкретна държава в Европа – Германия, показват истинските намерения на чужденеца. Те не целят избягване на действия, свързани с преследване от властите в страната му по произход или насочени към опазване на живота и здравето си поради наличието на заплаха, вписваща се в критериите, заложени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като липсват данни за допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,