Решение № 7333 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3675/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез гл. юрисконсулт М. Панчева. Жалбата е срещу решение № 511 от 16.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2335/2025 г. от Административен съд – Благоевград. С него по жалба на Община Банско е отменено решение за пълен отказ за съгласуване на обществена поръчка и налагане на финансова корекция № 03-РД-4030 от 09.10.2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлено оспорването на решението на изпълнителния директор на ДФЗ. Ответникът – Община Банско, чрез процесуалния си представител адвокат П. Христова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Благоевград е било образувано по жалба на Община Банско против решение за налагане на финансова корекция № 03-РД-4030 от 09.10.2025 г., издадено от изпълнителен директор на ДФЗ. С него на Община Банско е определена финансова корекция (ФК) в размер на 8 150 лева без ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по договор № BG06RDNP001-7.017-0058-C01 от 10.02.2025 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7. 2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони – сума, равняваща се на 100% от стойността на договора за възлагане на обществената поръчка № Д-ОП-68 от 20.06.2025 г. с изпълнител ДЗЗД „Нови селищни образувания – Банско 2014“ с предмет: „Упражняване на авторски надзор по всички части на обект: „Реконструкция и обновяване на ул. “Гарата“ в частта до ул. “Н. Парапунов“, ул. “Незнаен воин“, в частта до ул. “Г. С. Раковски“, гр. Добринище, в изпълнение на Проект № BG06RDNP001-7.017.-0058-C01 „Рехабилитация на уличната мрежа в гр. Банско и гр. Добринище“. Актът е издаден на основание чл. 20а, ал.1, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, чл.1 във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентни показатели за определяне на финансовите корекции по ЗУСЕФСУ. За да наложи финансовата корекция, административният орган е твърдял допуснато нарушение на чл. 21, ал. 15 във вр. с чл.162, ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) с оглед на обстоятелството, че възложителят е трябвало да включи стойността на авторския надзор в прогнозната стойност на основната поръчка за избор на изпълнител за изработване на технически проект, а не да възлага дейността самостоятелно. Освен това административният орган приема, че стойността на договора за авторски надзор и стойността за изработване на технически проект надхвърлят прага на директното възлагане съгласно чл.20, ал.4, т.3 от ЗОП. С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е отменил оспорения пред него акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът обаче е приел, че при установяване на нередността не е приложен правилно материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че са сключени два договора между Община Банско и ДЗЗД „Нови селищни образувания – Банско 2014“: Първият от тях- договор с № Д-ОП-61/03.08.2022 г., е с предмет „Преработка на проект: „Реконструкция и обновяване на ул. „Гарата в частта от ул. „Парапунов“ и ул. „Незнаен воин“, гр. Добринище“, като общата стойност на договора е в размер на 27 000,00 лв. без ДДС, или 32 400,00 лв. с ДДС. Вторият е договор № Д-ОП-68/20.06.2025 г. с предмет: „Упражняване на авторски надзор по всички части на обект: „Реконструкция и обновяване на ул. „Гарата в частта от ул. „Парапунов“, ул. „Незнаен воин“, в частта до ул. “Г. С. Раковски“, в гр. Добринище, финансиран от ПРСР“ с договорен стойност в размер на 8150,00 лв. без ДДС, или 9780,00 лв. с ДДС. Съдът е приел, че ДФЗ не е взел предвид действащата разпоредба в нейната редакция, към момента на провеждането на процедурата за сключване на втория договор с ДЗЗД „Нови селищни образувания – Банско 2014“, поради което е приложил неправилно материалния закон в старата му редакция, приложима до 01.01.2024 г. и е счел, че същото е достатъчно основание за отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, налагащи неговата отмяна. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че двете поръчки са с идентичен предмет. Административният орган не е обосновал извода си за незаконосъобразно разделяне на поръчката като не е извършил анализ на договорите и конкретните им дейности и неправилно е извел сходство само от наименованията им. Обстоятелството, че наименованията на дейностите по договорите са близки по формулировка, не може само по себе си да свидетелства за действително сходство на предмета, респективно да сочи на допуснато нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП. Съгласно чл. 21, ал. 15 от ЗОП, не се допуска разделяне на обществена поръчка на части, с което се прилага ред за възлагане за по-ниски стойности, освен в случаите по ал. 6. По силата на чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки с идентичен или сходен предмет, които не са били известни на възложителя към момента, в който са стартирали действия по възлагането на предходна обществена поръчка с такъв предмет. По делото е безспорно установено, че Община Банско и ДЗЗД „Нови селищни образувания – Банско 2014“ са сключили договор № Д-ОП-61/03.08.2022 г. за преработка на обект "Реконструкция и обновяване на ул. „Гарата в частта от ул. „Парапунов“ и ул. „Незнаен воин“, гр. Добринище, а договорът за възлагане на авторски надзор е сключен на 20.06.2025 г. чрез директно възлагане. Независимо, че разпоредбата на чл.162, ал.2 от ЗУТ предвижда авторския надзор да се осъществява от проектанта, същата не изисква договора за авторския надзор да се сключи при проектирането. Разделянето на процедурите е допустимо тогава, когато потребности възникват в различни моменти и не могат да бъдат предвидени към датата на възлагането на проектирането. При съобразяване доказателствата по делото, на 03.08.2022 г. (датата на сключване на договора за обществена поръчка с предмет „Преработка на проект: „Реконструкция и обновяване на ул. „Гарата в частта от ул. „Парапунов“ и ул. „Незнаен воин“, гр. Добринище“), Община Банско не е разполагала с гарантирано финансиране за строителство и не е била наясно с възможността за извършване на строителство, при което следва да се осъществи и авторски надзор по смисъла на чл.162, ал.2 от ЗУТ, респ. от възлагането на тази дейност по реда на ЗОП. Поради това в конкретния случай необходимостта от провеждането на процедура с предмет упражняване на авторски надзор не е била известна на възложителя към момента, в който е възложена обществената поръчка за преработване на проекта. Следователно е налице изключението по чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП, поради което не е нарушена и забраната по чл. 21, ал. 15 ЗОП. Към 03.08.2022г. необходимостта от осъществяване на авторски надзор е била само хипотетична с оглед на обстоятелството, че не е било осигурено и финансиране на строителството. Освен това при липсата на определена прогнозна стойност на строителството не би могла да бъде определена и прогнозна стойност на дейността по упражняване на авторски надзор. Поради това не е налице твърдяното от касационния жалбоподател неправилно приложение на чл. 21, ал. 15 и ал. 16 ЗОП. Правилен извода на съда, че административният орган не е приложил действащата нормативна разпоредба на чл.20, ал.4 ЗОП. Съгласно чл.20, ал.4, т.1 - т.3 от ЗОП ( изм. – ДВ, бр.88/2023 г., в сила от 01.01.2024 г.), възложителите могат да възлагат директно обществени поръчки с прогнозна стойност, по-малка от: 80 000 лв. – при строителство; 100 000 лв. – при услуги по приложение № 2; 50 000 лв. – при доставки и услуги извън тези по т. 2. Видно от доказателствата по делото, възлагането на обществената поръчка по договора от 20.06.2025г. е стартирало на 28.05.2026г., което е след влизане в сила на измененията на чл.20, ал.4 от ЗОП. Общата стойност на двата договора към момента на откриване на обществената поръчка по договора за авторския надзор не достига прага за възлагане по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП, тъй като е под 50 000 лева. Решаващият съдебен състав правилно е преценил, че не е налице незаконосъобразно разделяне на обществените поръчки. Нормата на чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП не изисква доказване на категорично знание за конкретен бъдещ договор, а оценка дали при нормално и добросъвестно планиране поръчките със сходен или идентичен предмет са били обективно предвидими в рамките на 12 месеца. Предпоставките на чл. 21, ал. 15, ал. 16, т. 2 ЗОП са кумулативни, като липсата на която и да е от тях е достатъчно основание да се приеме, че не е налице твърдяната от административния орган нередност, която да бъде отнесена към категорията нарушения, посочени в т. 2, б. "а" - незаконосъобразно разделяне на поръчки за строителство/услуги/доставки на части." на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. По изложените съображения касационната инстанция приема за правилни изводите на административният съд за материална незаконосъобразност на решението за налагане на финансова корекция, тъй като бенефициерът Община Банско не е допуснал нарушение на чл. 21, ал. 15, във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП и не е установен елемент от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, за която е определена финансова корекция. Горното обосновава материалната незаконосъобразност на административния акт, поради което обжалваното решение, с което той е отменен, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Искането на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно. Направеното възражение за прекомерност от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважено, тъй като уговореният и заплатен от ответника размер на адвокатското възнаграждение за производството пред касационната инстанция е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, и обема на предоставената процесуална защита. При това ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на Община Банско сумата от 684 евро, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,