Решение № 201 от 21.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 641/2014 г.

Решение № 201 от 21.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 641/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения П. Н. К. за възобновяване на нохд № 166/2013 г. по описа на Районен съд - Попово.

В искането се сочи, че решението на въззивната инстанция в осъдителната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения, а в рамките на приетата съставомерност е наложено явно несправедливо наказание.

С тези оплаквания се отправя искане за отмяна на второинстанционния съдебен акт по реда на възобновяването и оправдаване на подсъдимия.

Пред настоящата инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения.

Прокурорът пледира за отхвърляне на претенцията на искателя.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното:

Районният съд в гр. Попово с присъда № 9 от 15.01.2014 г. по нохд № 166/2013 г. признал подсъдимия П. Н. К. за виновен в това, че през м. март 2012 г. в землището на [населено място], област Т., в горскостопански отдел 58ж, с редовно писмено позволително, но извън указаните в него места и дървета, извършил сеч на 486 броя габър, келяв габър, клен, цер, благун, бряст и други в общ размер 46.83 плътни кубически метра, равняващи се на 93,66 пространствени кубически метра дърва за огрев на стойност 2 528,82 лева, поради което и на основание чл. 235, ал. 1, чл. 36 и чл. 54 от НК му наложил наказания лишаване от свобода за една година и глоба от 2000 лева. Съгласно чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 235, ал. 7 от НК подсъдимият бил осъден да заплати на държавата 2 528,82 лева, представляващи равностойността на предмета на престъплението.

П. К. бил признат за невинен и оправдан по обвинението за незаконна сеч на 26,51 плътни кубически метра дървесина.

Окръжният съд в гр. Търговище с решение № 22 от 06.03.2014 г. изменил първоинстанционната присъда, като:

1. приложил чл. 55, ал. 2, б. "б" от НК и заменил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от шест месеца, 2.отменил наложеното наказание глоба в размер на 2 000 лева и 3. отменил задължението на подсъдимия да заплати на държавата сумата 2 528,82 лева, представляваща равностойността на предмета на престъплението.

В останалата част присъдата била потвърдена.

Искането за възобновяване на делото е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения:

1.Атакуваното решение не разкрива неправилно приложение на материалния закон, даващо основание за неговата отмяна съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Искателят не оспорва установената по делото фактическа обстановка / с изключение на стойността на предмета на престъплението/. Според двете предходни инстанции тя е следната:

П. К., в качеството на лицензиран лесовъд, имал правото да изработва горскостопански програми, да маркира предвидени за изсичане насаждения, както и да издава съпътстващи тази дейност документи - позволителни за сеч и превозни билети.

В началото на 2012 г. той постигнал уговорка с три физически лица да извърши сеч в имоти, тяхна собственост. За целта изготвил горскостопански програми, които, след съответна проверка от експерт при Регионална дирекция на горите /РДГ/ в гр. Шумен, били одобрени от нейния директор. В обяснителните записки към трите програми подсъдимият посочил, че се предлага гола сеч на насаждението акация върху имоти, индивидуализирани с кадастрални номера и с посочване на отдел 58е съгласно лесоустройствения проект. Въз основа на одобрените програми подсъдимият издал на себе си позволителни за гола сеч на акация, намираща се в имотите с цитираните в програмите кадастрални номера, всички в отдел 58, подотдел "е" от лесоустройствения проект на ДДС "Ч. Лом" от 2010 г. /само за имот пл. № 167009 за акация и атласки кедър/. След това подсъдимият чрез наетата фирма на свидетеля Т. извършил гола сеч, но не само на акациевите насаждения в подотдел 58е, но и на други дървесни видове /габър, клен, келяв габър/, намиращи се в подотдел 58ж, част от който попадал като синор и в трите имота.

На 21.04.2012 г. била извършена проверка на сечищата от специалисти от РДГ- гр. Шумен. В присъствието на подсъдимия било установено, че са изсечени насаждения, които не са вписани в позволителното и се намират в подотдел 58ж, който също не фигурира в него.

При тези данни двете предходни инстанции законосъобразно заключили, че подсъдимият е извършил сеч извън указаните в позволителните места и дървета .

Въззивният съд подробно / стр. 7 и 8 от мотивите на решението/ обсъдил възраженията на защитата относно обхвата на надлежно разрешения добив на дървесина. Настоящият състав споделя изразеното разбиране, че съгласно чл. 52, ал. 5 от Наредба № 8/2011 г. от 5.08.2011 г. за сечите в горите /издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 64 от 19.08.2011 г., изм. и доп., бр. 63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013 г./ издаденото позволително на подсъдимия К. не допуска сеч на насаждения в подотдел 58е, както и на дървесен вид извън акация / и атласки кедър/. Съгласно посочения текст позволително се издава за поотделно за всяко насаждение или за имот и насаждение . Обединението на имот и насаждение в разпоредбата показва, че разрешението за добив се определя не само от кадастралния план, но и от лесоустройствения проект/план и посочените в него отдели и подотдели, тъй като съгласно § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 8/2011 г. . "насаждение" е основна пространствена единица при разделянето на гората, основаваща се на топографските особености на релефа и с обща цел на стопанисване, а по силата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 6 от 5.02.2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България / издадена от министъра на земеделието и горите, обн. ДВ бр. 27 от 1.04.2004 г./ подотделите са най-малката териториална единица на горите и земите от горския фонд и се отличават с относително постоянство, като служат за основа на инвентаризирането и стопанисването им. Становището на осъденото лице, че позволителното му давало право на добив в подотдел 58ж, тъй като последният включвал по-малко от 10% от общата дървесина, не кореспондира с посочените нормативни разпоредби, а не намира подкрепа и в установената практика, видно от показанията на свидетелите М., И. и Б. Всички те изтъкват, че площта на имота, посочен в позволителното, зависи от посочения отдел, респ. подотдел и последният има основно значение за параметрите на разрешената сеч.

Лишени от основание са и възраженията на искателя за субективна несъставомерност на деянието.

Въззивният съдебен състав е изложил убедителни аргументи в противната насока, като акцентирал върху високата квалификация и дългогодишната практика на подсъдимия като лесоинженер, изключващи незнание или грешка относно обхвата на позволителното за дърводобив. П. К. подготвил цял набор от документи, в които вписал само подотдел 58е и насаждения от акация / атласки кедър, но разпоредил гола сеч и върху подотдел 58ж, залесен с други видове. Не водят до изводи в противната насока и фактите за проверката и одобрението на горскостопанските програми, изготвени за трите имота от искателя. От тяхното съдържание и от показанията на св. М. става ясно, че вниманието на администрацията е било насочено върху подотдел 58е и акациевите дървета в него, тъй като само те били упоменати в предоставените им от подсъдимия книжа.

Обобщено, установената от въззивният съд фактическа обстановка правилно е субсумирана под текста на чл. 235, ал. 1 от НК и не подлежи на ревизия по пътя на възобновяването.

2.. Проверяваното в настоящето производство въззивно решение не е опорочено от съществени процесуални нарушения, които биха могли да изпълнят съдържанието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Според защитата на осъдения съдът безкритично се е доверил на заключенията, депозирани от изслушаните вещи лица, и неправилно отказал да допусне повторни лесотехническа и съдебно-оценителна експертизи .

Оплакване със същото съдържание е стояло на вниманието и на предходния съдебен състав. Той проверил процесуалната обосновка на мотивите на първостепенната инстанция, с които тя отхвърлила възраженията на защитата на подсъдимия относно обосноваността и правилността на депозираните експертни мнения, при което не намерил основание да формира различно становище. Лесотехническата експертиза правилно не била възприета като хипотетична и произволна. Видно от разпита на вещото лице инж. Й. Б. в съдебното заседание от 15.01.2014 г. той посетил на място изследвания горски участък, открил и преброил намерените пънове, след което изчислил количеството добита дървесина чрез сравнение с останалите дървета в съхранената част от подотдел 58ж. С разумни доводи е отхвърлено оспорването на експертните изводи с позоваване на снимков материал от изсечения участък /доколкото вещото лице е използвало за сравнение запазената част от същата гора/, както и на данните от таксационната характеристика, пред които е предпочетена информацията от непосредствено измерване.

Въззивното решение не търпи укор и в частта, с която се обосновава законосъобразност на приложената методика за оценка на добитата дървесина. Вещото лице инж. Д. П. използвало стандарта "нова възстановителна стойност", който представлява по същество стойността, която собственикът би заплатил за възстановяване на щетите в обем и качество към датата на деянието. Този подход настоящият състав намира за правилен при оценка на настъпилите вреди от инкриминираната дейност.

3.Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание пробация. Въззивният съд е коригирал санкционната част на първоинстанционната присъда, като приел, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, правещи и най-лекото, предвидено от закона наказание несъразмерно тежко. На това основание той определил на подсъдимия наказание пробация във възможния легален минимум като времетраене и пробационни мерки. Настоящият съдебен състав не намира основание за последващо смекчаване на тази санкция.

В искането за възобновяване явната несправедливост на наказанието се поддържа и в релация с претендирана несъставомерност на деянието, поради което, предвид изложеното по-горе относно правилното приложение на закона при квалифициране на престъплението, така поддържаното оплакване също следва да се отхвърли.

Водим от горното и след като не установи наличие на предпоставки за възобновяване на делото, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение