Решение № 2724 от 15.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Медицински център репродуктивно здраве ООД , чрез процесуален представител адв. М. Ел-Тал против решение 3190/11.05.2022 г., постановено по адм. д. 1243/2022 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Медицински център репродуктивно здраве ООД против Решение ППН-02-281/2019 г. от 13.01.2022 г., постановено от Комисията за защита на личните данни /КЗЛД, Комисията/, в частта, с която на оспорващото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева и в полза на Комисията са присъдени разноски. Касационният жалбоподател оспорва решението като неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение съдопроизводствените правила, за което излага конкретни съображения, сочещи на всички отменителни основания по чл. 209 от АПК. Поддържа тезата, че съдът неправилно е приел и кредитирал като писмено доказателство съдебно-графологичната експертиза, изготвена в хода на досъдебно производство за престъпление по чл. 309 от Наказателния кодекс, от която се установява липса на положен подпис на Р. Никова на амбулаторен лист от 05.02.2019 г. Административният съд незаконосъобразно е основал изводите си за извършено нарушение от администратора на личните данни единствено на това доказателство. По развити съображения оспорва по вид и размер наложената имуществена санкция. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразно Решение ППН-02-281/2019 г. от 13.01.2022 г. на КЗЛД. В условията на евентуалност моли да се приеме, че е налице маловажен случай, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания или имуществената санкция да бъде наложена в минимално установения в закона размер. Претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса. Ответната страна КЗЛД, представлявана от юрисконсулт Гергов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Ответните страни Националната здравноосигурителна каса и Р. Никова, редовно призовани, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени посочените в касационната жалба основания за отмяна, данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е Решение ППН-02-281/2019 г. от 13.01.2022 г., постановено от КЗЛД, в частта, с която на основание чл. 58, § 2, б. и , във вр. чл. 83, § 5, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД, Регламент (ЕС) 2016/679) на Медицински център репродуктивно здраве ООД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на принципите, посочени в чл. 5, § 1, б. а и б. б , във вр. с чл. 6, § 1 и чл. 9, § 1 от ОРЗД. От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства е установена следната фактическа обстановка: Административното производство пред КЗЛД е образувано по повод на жалба (именувана сигнал ), с рег. ППН-02-281/ 20.05.2019 г., подадена от Р. Никова относно неправомерно използване на личните й данни от страна на д-р Р. Билчев и д-р И. Николова-Билчева. Установено е, че на 05.02.2019 г. Никова е била на преглед в болничното заведение Медицински център Репродуктивно здраве ООД при д-р Р. Билчев, който по силата на трудов договор 00000121/31/03/2015 г. изпълнява задълженията си към работодателя - Медицински център репродуктивно здраве ООД като лекар специалист по Акушерство и гинекология . Установява се също, че е налице сключен договор 225156/10.05.2018 г. между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Медицински център репродуктивно здраве ООД с предмет оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ със здравноосигурените лица при наличието на определени условия. Според лицето, подало жалбата, след направения преглед се стигнало до заключението, че здравословното й състояние е добро и няма нужда да се провежда лечение или консултация с друг специалист. В информационната система на НЗОК обаче е отразен издаден Амбулаторен лист (АЛ) с 41/05.02.2019 г. в 09:20 часа, в който била поставена основна диагноза [заличен текст], като в графа Тестове е записано Консултация с гастроентеролог . Отбелязано е и издадено направление за специалист бл. МЗ-НЗОК 3 код специалност 03 за гастроентеролог. Прегледът е отчетен като консултативен, амбулаторен, първичен и заплатен от НЗОК, респективно СЗОК. В хода на административното производство е представен Протокол 26 от 31.01.2020 г. за извършена графическа експертиза по образувано Досъдебно производство 15271/2017 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. 23616/2019 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП), в което заключение по т. 9.1. е отразено: Подписите в Амбулаторен лист в 05.02.2019 г. в графи Пациент не са положени от Р. Билчев и Р. Никова по т. 9.2.: Подписите в Амбулаторен лист в 05.02.2019 г. в графи Лекар са положени от Р. Билчев . При тези фактически установявания, решаващият съд е приел от правна страна, че решението на КЗЛД, в оспорената му част, е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Административният съд е приел, че макар първоначално да са били налице основанията по чл. 6, § 1, б. а , б. в и б. г от Регламент (ЕС) 2016/679 при посещението на здравноосигуреното лице, то наличието на положен подпис от лице, различно от Р. Никова, в АЛ 000041/05.02.2019 г. води до извода, че за посочените анамнеза и изследвания в амбулаторния лист физическото лице не е надлежно уведомено, поради което липсва информирано съгласие за конкретното обработване на личните му данни. Съдът е приел, че обработваната информация за Никова, в т. ч. за здравословното й състояние, което не отговаря на действителното такова, е предоставена на НЗОК в АЛ 41/05.02.2019 г. за отчитане на медицинската пътеката. Последвало е и неправомерно предоставяне на данни за лицето на Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по гастроентерология - д-р И.Николова-Билчева , което е послужило за съставянето на АЛ 191/07.02.2019 г. от последната. По отношение на приетото като доказателство в административното производство заключение на графичната експертиза, изготвена по ДП 15271/2017 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. 23616/2019 г. по описа на СРП, решаващият съд е посочил, че цени същото не като експертно заключение, а като писмено доказателство. В заключение АССГ е приел за правилен извода на Комисията за наличие на нарушение на принципите, посочени в чл. 5, § 1, б. а , във вр. с чл. 6, § 1 и чл. 9, § 1 от ОРЗД, което е довършено от Медицински център репродуктивно здраве ООД с акта на съставянето на АЛ 41/05.02.2019 г. и предоставянето на информация на трети лица без съгласието на здравноосигурения пациент, част от която информация е обвързана със здравословното му състояние и не отговаря на действителното положение. Съдът е счел, че в конкретния случай имуществената санкция се явява най-подходящата, като размерът й е определен правилно от административния орган при спазване на разпоредбата на чл. 58, § 2, б. и от Регламент (ЕС) 2016/679 и при отчитане на относимите факти и обстоятелства. Решението е правилно. Делото е изяснено от фактическа страна. Събрани и обсъдени в хода на съдебното дирене са всички относими към спора доказателства, въз основа на които са направени верни фактически установявания, довели до правилни изводи на съда относно съответствието на процесния акт, в обжалваната му част, с материалния закон. На първо място съдът от първата инстанция не е допуснал твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК АССГ правилно се е позовал на събраните в хода на административното производство доказателства, вкл. съдебно - графологичната експертиза. Експертизата е назначена в хода на образувано досъдебно производство 15271/17 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. 23616/2019 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 309, ал. 1 от Наказателния кодекс и е изготвена по правилата на Наказателно-процесуалния кодекс. Приобщаването на същата към доказателствения материал, събран от КЗДЛ в развилото се пред нея производство, е допустимо предвид общата норма на чл. 39, ал. 1 от АПК, която предвижда, че фактите и обстоятелствата се установяват с всички средства, които не са забранени със закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или специалните закони и е станало по искане на главния секретар на КЗЛД до началника на 03 РУ-СДВР. АССГ правилно е ценил заключението на графологичната експертиза, присъединена по надлежния ред към административното и съдебното производство, като писмен документ, чиято доказателствена стойност следва да се прецени самостоятелно и в съвкупност с всички доказателства, събрани по делото. Неоснователно е възражението, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, приемайки експертизата като част от доказателствения материал, тъй като касационният жалбоподател не е имал процесуално качество в наказателното производство, респективно възможност да оспорва същата. Медицински център репродуктивно здраве ООД не е препятствано да упражни правото си на защита срещу констатациите в графическата експертиза, които е оспорило в жалбата до АССГ. Административният съд е обсъдил в мотивите си изложените възражения на дружеството в този смисъл, но е кредитирал данните от заключението на вещото лице поради липса на доказателства от страна на оспорващото болнично заведение, които могат да ги опровергаят и като кореспондиращи с данните на подадения пред КЗЛД сигнал. Съдът от първата инстанция правилно е разпределил доказателствената тежест с разпореждане 1672 от 01.03.2022 г., и предвид императивното правило на чл. 7, § 1 от Регламента, че когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни, правилно е приел, че оспорващото административния акт лице не се е справило с възложената му тежест на доказване поради липса на ангажирани от касатора доказателства за правомерно обработване на личните данни на пациентката Никова. Твърденията, че дружеството е действало добросъвестно и че правомерно е обработило личните данни на лицето са останали недоказани. Отделно от това в хода на съдебното производство, а и на административното, от страна на дружеството - касационен жалбоподател не е поискано назначаването на нова експертиза, което съдът не дължи служебно, противно на твърдението в касационната жалба. На следващо място оспореното решение 3190/11.05.2022 г. е постановено в съответствие с материалния закон. Медицински център репродуктивно здраве ООД притежава качеството администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, който доказано е осъществил обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 и 2 от същия регламент в обем три имена, ЕГН и адрес на Никова, с анамнеза за състоянието й и информация от проведен лекарски преглед. За да е допустимо обработването на личните данни на едно физическо лице, е необходимо изрично съгласие за това или да са налице специфични хипотези, които са лимитативно изброени в чл. 6, § 1, т. 1 и чл. 9, § 1, т. 2 (чрез дерогация на т. 1 по отношение на специалната категория данни за здравословното състояние на субекта) от ОРЗД. Съдът правилно е установил наличието на изрично и информирано съгласие за обработване на данни при постъпване в лечебното заведение, което е видно от декларация от 12.06.2018 г. на Р. Никова. Споделя се изводът на първостепенния съд, че доколкото в АЛ 41/05.02.2019 г. фигурира подписа на друго лице, различно от Никова, и последната оспорва запознаване с поставената диагноза и даденото мнение за консултация с гастроентеролог, следва да се приеме за отпаднало съгласието на субекта на данни за конкретното последващо обработване на личните му данни от д-р Билчев, служител на администратора на личните данни. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че нерегламентираното обработване на данни на пациентката (имена, ЕГН, адрес, анамнеза за състоянието и информация от проведен лекарски преглед) е продължило чрез предаването им на НЗОК и на Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по гастроентерология - д-р И. Николова-Билчева . В системата на НЗОК са регистрирани АЛ 0000411/05.02.2021 г., направление 4 от 05.02.2019 г. за консултация лекар специалист гастроентеролог и АЛ 000191/07.02.2019 г., издаден от д-р Николова-Билчева, като същевременно от писмо на РЗОК - Софийска област, изх. 33001 от 26.08.2020 г., се установява, че от практиката на д-р Николова-Билчева е издаден документ за преглед, който не е извършен. В прието от КЗЛД становище на д-р Николова-Билчева същата заявява, че не е виждала и не е преглеждала Никова, а е провела разговор по телефона с д-р Билчев, в който са обсъдили конкретно случая на пациентката и е дала препоръка за лекарства и извършване на допълнителни изследвания. Тези факти сочат на извод, че предаването/разпространяването на личните данни на Никова към практиката на д-р Николова-Билчева е извършено от д-р Билчев по телефона и по реда, предвиден в чл. 13, във вр. с чл. 11, ал. 1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ чрез изпращане на копие от медицинската документация. Правилни са изводите на съда, че данните на лицето са легитимно събрани от лечебното заведение за целта на провеждането на първичен преглед при лекар специалист, но последващото им обработване е нерегламентирано и несъвместимо с първоначалните цели и не удовлетворява критериите за допустимост, законосъобразност, добросъвестност и прозрачност на обработването, предвидени в чл. 5, §. 1, б. а и б. б , вр. с чл. 6, § 1, във вр. чл. 9, § 1 от ОРЗД. Служител на Медицински център репродуктивно здраве ООД е извършил това обработване, което обуславя извод, че касаторът не е предприел всички организационни и технически действия за защита на личните данни, до които е имал достъп. Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на нарушения на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679. При констатираната липса на съгласие от страна на Никова за процесното последващо обработване на личните й данни и липсата на реално извършен преглед при гастроентеролог, се потвърждава твърдението на жалбоподателката до КЗЛД за незнанието й за издадения амбулаторен лист от д-р Билчев с конкретните данни, фигуриращи в системата на НЗОК, за издаденото от същия направление и за АЛ 000191/07.02.2019 г.. Обработването в случая съдът преценява като несъвместимо с етичните норми и ценности, които се предполагат за присъщи на лекарската професия и като злоупотреба с доверието на пациента. Неоснователно е също така конкретно наведеното оплакване за необоснованост на съдебния акт, обусловена от факта, че като единствен мотив на първоинстанционния съд за потвърждаване на решението на Комисията е послужила установената с графическата експертиза липса на положен подпис на Никова в амбулатория лист от 05.02.2019 г. Настоящият състав намира изводите на съдебния състав за кореспондиращи със събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и за формирани след тяхната правилна преценка. Съдът е изложил просторни мотиви по отношение на законосъобразността на оспорения пред него акт, в оспорената му част, като е обсъдил относимите към спора възражения на жалбоподателя. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Настоящият касационен състав счита за правилни изводите на съда, свързани с определяне на вида и размера на наложената корективна мярка. Нарушението в процесния случай се изразява в недопустимо обработване на лични данни, вкл. чрез разпространението им на трети лица (част от които чувствителни данни за здравословното състояние на лицето обект на специална защита), без съгласието на лицето и в нарушение на основни принципи, свързани с обработването на лични данни. АССГ обосновано е приел, че имуществената санкция е правилно определена от административния орган в съответствие със законовите изисквания, при обсъждане на всички елементи за нарушението и нарушителя, визирани в чл. 83, § 2 ОРЗД и при съобразяване на размера с предвидения в чл. 83, § 2, т. 5, б. а от Регламента. В допълнение, пълна информация за финансовото състояние на дружеството за предхождащата нарушението година, а именно 2018 г., е публично достъпна в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, по партида на дружеството, в рубрика Обявени актове . Не е извършено нарушение при определяне на административното наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лв. При правилно установена фактическа обстановка и въз основа на всички събрани по делото доказателства решаващият съд е обосновал правилни правни изводи в съответствие с приложимото материално право. Не се доказват сочените в касационната жалба основания за отмяна на решението на АССГ. Решенето като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответниците по касация, поради което с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение