Решение № 88 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7200/2024 г.

Решение № 88 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7200/2024 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Пловдив и на "Агропек" ЕООД, срещу решение № 4154 от 09.05.2024 г., постановено по адм. дело № 1827 по описа на Административен съд – Пловдив за 2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионен акт (РА) № Р-16001620004357-091-001/02.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 301/02.06.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която на "Агропек" ЕООД е отказан данъчен кредит в размер на 15 360. 20 лв. и лихви в размер на 1 786. 95 лв. по фактурите, издадени от "Алма - 54" ЕООД и "Сими - 2019" ЕООД и е отхвърлена е жалбата на "Агропек" ЕООД, срещу същия ревизионен акт относно отказан данъчен кредит в размер на 29 719. 60 лв. и прилежащи лихви от 5 348. 80 лв. "Агропек" ЕООД е осъдено да заплати на НАП сумата от 3 455. 47 лв. юрисконсултско възнаграждение; НАП е осъдена да заплати на "Агропек" ЕООД, сумата от 443. ЗЗ лв. разноски по делото;. Със същото решение оставено е без уважение искането на процесуалния представител на дружеството за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив обжалва решението, в частта, в която ревизионният акт е отменен. Касасторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора предаването на резултата от извършената услуга трябва в пълнота да съответства на предмета на възложеното и да позволява пълна индивидуализация на извършеното - предмет, период, ползвани трудови и материални ресурси и направените във връзка с тях разходи от доставчика, както и данни къде се извършва приемо-предаване и между кои физически лица като представители на търговците, което е в съответствие със задължението им по чл. 302 от ТЗ. Твърди, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните от приходните органи доказателства по отношение на извършените услуги - СМР от "Алма - 54" ЕООД и "Сими - 2019" ЕООД и констатираните в тази връзка несъответствия в документите. Съдът неправилно е посочил, че кадровата обезпеченост на доставчиците и спазването на осигурителното и трудово законодателство от тяхна страна, е неотносимо към естеството на спора. Счита, че предвид факта, че СМР са услуги с веществен характер, при извършването на които се използва труд на наети по трудови или граждански договори работници, механизация и материали, то реалното изпълнение на договорените СМР изисква наличие на труд, използване на налична техника и влагане на материали. В касационната жалба са развити съображения, че "Алма-54" ЕООД и "Сими 2019" ЕООД, не са представили доказателства, че са разполагали с кадрови и материален ресурс за извършване на фактурираните услуги. Твърди, че не са предоставени доказателства за наличие на строителни материали, от кого са доставени и как същите са транспортирани до с. Лясково, както и протоколи за извършен оглед и приемане на извършените дейности. Съдът е пренебрегнал факта, че от представените дневни отчети от ЕКАФП е установено, че на датата - 29.02.2020 г., на която е издадена фактура № 0000000011, "АЛМА-54" ЕООД има регистриран дневен оборот (11 000 лв. - общ оборот), но няма данни за регистрирана продажба в размер на 3 490. 20 лв., колкото е общата стойност на тази фактура. За дата 26.02.2020 г., е установено, че няма представен дневен финансов отчет от ЕКАФП, когато е издадена фактура № 0000000005, като съгласно хронологичния опис на сметка 501 Каса от дата 26.02.2020 г. според същата фактура в касата са постъпили 6 648 лв. Пренебрегнат е и факта за вписаните некоректни данни на километропоказателя на МПС в пътните листове (подробно описани в РД) относно маршрута на движение с. Лясково за клиента "Бенони" ЕООД. Не е обсъдено от съда и наличието на разминаване в предмета на СМР - дървена ламперия спрямо ламперия от ПДЧ, както и разминаването в квадратите изпълнен монтаж - 277 кв. м, спрямо 217 кв. м, фактуриране на клиента на по-ниска единична цена на квадрат 10. 50 лв. спрямо 10 лв. (при извършеният от ревизиращите анализ на фактура № 11/29.02.2020 г. на ревизираното дружество и издаден Акт за извършени СМР № 2 от 29.02.2020 г. е установено, че са посочени като изпълнени - монтаж на дървена ламперия от вътрешна страна на покрива - 277 кв. м по ед. цена 10. 50 лв. на стойност 2 908. 50 лв. без ДДС, а "Агропек" ЕООД е префактурирало на "Бенони" ЕООД чрез издаване на фактура № 45/17.03.2020 г. и Акт обр. 19/17.03.2020 г. - монтаж на ламперия от ПДЧ вътрешна страна на покрива - 217 кв. м по ед. цена 10 лв. на стойност 2 170 лв. без ДДС). В случая липсва икономическа логика при извършване на дейност да се реализира загуба, която не е в резултат на форсмажорни обстоятелства. В касационната жалба се твърди, че доставчикът "Сими 2019" ЕООД също не разполага с кадрова обезпеченост. При неговите доставки също липсва икономическа логика при извършване на дейността, тъй като отново е налице загуба, която не е в резултат на форсмажорни обстоятелства (установеното от приходните органи префактуриране от "Агропек" ЕООД на клиента "Бенони" ЕООД на по-ниска единична цена на квадрат - 150 лв. спрямо 190 лв. - по отношение на фактура № 20000000145/16.10.2020 г., издадена от "Сими 2019" ЕООД на ревизираното лице, както и по отношение на фактура № 20000000152/21.10.2020 г. и № 20000000154/23.10.2020 г., при които е налице префактуриране на клиента без печалба). Неправилен е и изводът на съда, че протоколите обр. 19 представляват количествено-стойностна сметка за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР и са пряко доказателство за реализиране доставката на строителни услуги. Твърди, че представените протоколи Акт обр. 19 за извършени СМР, както е вписано в тях, не биха могли да се приемат за приемо- предавателни протоколи за обекта, тъй като липсват данни за извършен оглед на обекта и приемане на изработеното от изпълнителя. Съдът не е обсъдил и вписаните некоректни данни за километропоказателя на МПС в пътните листове относно маршрута на движение, както и факта, че въпреки отсъствието на управителя - П. Р. от територията на страната (безспорно установено в хода на ревизионното производство) е наличен подпис на същия в качеството на получил и приел описаните СМР дейности. Според касатора само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на данъчен кредит и разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по безспорен начин. Първоинстанционният съд неправилно е посочил като неотносимо към предмета на спора неспазването на осигурителното и трудовото законодателство и не е обсъдил разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ). Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса за касационна инстанция в размер на 137. 18 лв., съобразно представен списък на същите. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на платено адвокатско възнаграждение от ревизираното лице. Ответникът по тази касационна жалба – "Агропек" ЕООД я оспорва и намира, че решението в тази част е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касаторът "Агропек" ЕООД, чрез адв. Мянева обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт. Твърди, че решението в тази му част е неправилно и са налице всички касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, ревизионният акт е нищожен. Съгласно разпоредбата на чл. 184 от ГПК електронните документи следва да са налични и да се възпроизведат в електронен вид, тъй като единствено в този вид е възможна проверка на електронния подпис. В настоящият казус в придружителното писмо по чл. 150, ал. 1 от ДОПК по делото е представено CD върху които се твърди, че са записани ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА, твърди се от административния орган, че тези документи са подписани с КЕП. По делото е оспорено съдържанието на това CD, но съдът не е предприел задължителните процесуални действия. В рамките на производството пред първоинстанционния съд тези електронни документи, съдържащи се в CD, в съдебно заседание не са били възпроизведени чрез технически средства от съда (отваряни в електронен формат) с цел извършване на проверка на електронните подписи, респективно установяване на тяхната автентичност. С оглед направеното оспорване и съгласно чл. 184 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в конкретния случай съдът е следвало да процедира по реда на чл. 184, ал. 2 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, с цел да се осигури възможност за възпроизвеждане на оспорените електронни документи непросредствено пред съда и пред страните. Няма основание съдът да приема, че по делото са налице издадени квалифицирани удостоверения за електронен подпис. В този смисъл е и заключението на вещото лице по Съдебно-техническата експертиза (СТЕ). В писмата от Борика - писмо с вх. № 2986/07.02.2023 и писмо с вх. № 11004/19.05.2023, в текста е записано "приложения" и е отбелязано, че представят Удостоверение за КЕП, но такива в действителност не са представени. Както е отбелязано в § 43 изречение последно от Решение по дело С-362/2021 г. на СЕС. Удостоверението за квалифициран електронен подпис, следва да бъде издадено от "доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги". В настоящият казус, нито на хартиен, нито на магнитен носител, не са представени квалифицирани удостоверения за електронен подпис, относими за подписите на процесиите документи ЗВР, РД и РА, които да са издадени от ДУУ Борика и да съдържат всички тези елементи, посочени в Приложение № 1. Касаторът твърди, че съдът не прави разграничение между "валидност" и "валидация", в контекста на приложението на чл. 32 и чл. 33 от Регламента. Необосновано и неправилно е съдът да твърди, че има извършена валидация на подписите, с твърдението, че "когато е била правена проверката на подписите (към датата на съдебното производство) бил изтекъл срокът на годност на удостоверенията". Счита, че съдът не е извършил проверка досежно ДУУ Борика и правото му да предлага услугата квалифициран електронен подпис. По същество на спора касаторът твърди, че по делото са представени множество доказателства (подробно описани в касационната жалба и в изложението към нея) от ревизираното лице и от доставчиците "ММК Консулт 2019" ЕООД, "Инвест Груп 2012" ЕООД, "ТСМ Груп 2019" ЕООД, "Антика консулт" ЕООД, от които се доказва реалност на доставките. Във връзка с доставките от "ММК Консулт 2019" ЕООД счита, че липсва разминаване между констативни протоколи и техническа документация. Не е нужно вещото лице да установява съответствие, защото такова е налице и видно от самите приложени документи, след като бъдат съпоставени. Предмета на фактурите, издадени от "ММК Консулт 2019" ЕООД представлява вид услуги, конкретно - разработена техническа документация. Заедно с фактурите така разработената техническа документация е налична, може да бъде проучена - представена е по ревизията на магнитен носител CD. Общо качени осем папки в приложеното CD, наименовани ТД 01, ТД 02, ТД 03, ТД 04, ТД 05, ТД 06, ТД 07 и ТД 08. Към всяка фактура има подписани констативни протоколи, с всеки един от тях е било констатирано изпълнение на услугата и предаване на резултата /съответно изготвената техническа документация за различните видове готови храни. Вещото лице е посочило, че наред с разработената техническа документация за готови храни, които ще се произвеждат, към тях има разработена и е налична система за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР- система), които са задължителни за всяко предприятие, което ще произвежда храни. На диска, който трябваше да бъде обследван, материалите представляват към момента, в който се предадени от фирмата изпълнител към клиент, от "ММК Консулт 2019" ЕООД към "Агропек" ЕООД. Към този момент те няма как да бъдат попълнени, тъй като наличната документация на диска предшества въвеждането в експлоатация на хранителното производство, тя е задължителен елемент към момента на стартиране на производството. Развива съображения, че "екипа", който търси съда, ще бъде сформиран от "Агропек" ЕООД, когато започне производството на храни, поради което документацията не е подписана. Твърди, че изготвената документация е относима и задължителна след като ревизираното лице е имало намерението да се занимава с производство на храни. Касаторът счита за неправилни изводите на съда по отношение на доставките на "Инвест Груп 2012" ЕООД. Коментарите от съда за пътните листове, за надвишението на записаните в тях километри на МПС спрямо тези записани при годишния преглед на автомобила (при положение че може и километража да е имал техническа неизправност, когато са водени пълните листове), отсъствието на П. Р. като водач на МПС са изцяло неотносими към спора, защото предмет на сделките по основна част от процесиите фактури са извършени покупко-продажби на вендинг-автомати и при тези продажби транспорт не е бил извършван, защото вещите са предадени по местонахождението им. Счита, че прехвърлянето на собствеността е доказано чрез представените приемо-предавателни протоколи. По делото е установено, че доставчикът е разполагал с процесната стока. Твърди, че процесиите фактури, издадени от "Инвест Груп 2012" ЕООД, са били вече предмет на изследване по извършени на "Агропек" ЕООД проверки и му е било възстановено начисленото и платено ДДС по тях. По делото са изискани и приложени АПВ (СЗ 04.05.2022) относими тези издадени от 08.01.2018 г. и от 05.04.2018 г. Същите са изследвани и от вещото лице като относимите констатации са в отговор на въпрос т. 8, стр. 21 от заключението. Съдът неправилно е приел, че доставките на сервизни части, извършени от "ТСМ Груп 2019" ЕООД не са реални, защото в приемо-предавателните протоколи пишело че вендинг-автоматите били технически изправни. Що се отнася до оспорената кадрова обезпеченост при "ТСМ Груп 2019" ЕООД, моли, да се имат предвид мотиви на съда в същото решение досежно признатите доставки от "Сими 2019" ЕООД и "Алма 54" ЕООД. Относно оспорените доставки между "Антика Консулт" ЕООД и "Агропек" ЕООД и факта за по късно извършените плащания по сделките, твърди, че след като уговорката между страните е плащане в брой, а не по банка, то няма как да се отбележи във фактурата друг начин на плащане, вкл. и да се отбележи факта за по късно плащане. Счита, че по късното разплащане не противоречи на уговорката за плащане в брой, записана във фактурата. Проучвайки счетоводни регистри по сметки вещото лице е констатирало редовно счетоводно отразяване на извършените плащания - стр. 16-17 от Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Относно аргументацията на съда, че нямало въведено фискално устройство на вендинг автоматите, касаторът твърди, че като причина за липсата му може да се приема последвалата им препродажба, а именно: от "Антика Консулт" ООД на "Агропек" ЕООД и след това на "МНР 2019" ЕООД. Липсата на фискално устройство може да ангажира административната отговорност, но подобен аргумент не може да обоснове извода за неизвършена покупко-продажба на самите вендинг-автомати като движими вещи. Касаторът счита, че сделките между свързани лица не са забранени със закон, още повече че закупената стока е продадена от "Агропек" ЕООД с печалба и е бил платен данък печалба. Съдът не е взел в предвид и не е обсъдил безспорно установените по делото и в хода на ревизията обстоятелства, във връзка с произход на стоката, последващата им реализация от "Агропек" ЕООД с отчетни приходи от тези сделки, редовното счетоводно отразяване при доставчика и при ревизираното лице. Излага съображения, че за да упражни правото на данъчен кредит, получателят по доставката е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. За всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост (техническа, материална и кадрова) да изпълни доставката, разполагал ли е със стоката предмет на доставката, бил ли е в състояние да ги достави, както и относно счетоводното отчитане на доставките при доставчика, е недопустимо да се вменява в доказателствената тежест на получателя по доставката (в този смисъл са Решение № 3556 от 13.04.2022 г. по адм. дело № 8226/2021 на ВАС и Решение № 5378 от 27.04.2021 по адм. дело № 12271/2020 г. на ВАС). С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно - задълженото лице е знаело за нея". В случая не е установено задълженото лице да е участвало в данъчна измама. Според касатора събраните в хода на ревизията и в хода на съдебното производство документи ясно очертават веригата по възлагане, плащане, изпълнение и предаване на услугите/стоките, тяхната относимост и свързаност с икономическата дейност на ревизираното лице, вкл. и установеното им ползване за извършване на последващи облагаеми доставки към клиенти на "Агропек" ЕООД. Касаторът обжалва решението и в частта за разноските, с която дружеството е осъдено да плати на НАП сумата от 3 455. 47 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и в частта с която е оставено без уважение искането на адв. С. Мянева за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Излага съображения, че ЗА (приложим в случая относимо за разпоредразпродажбитебите на чл. 38, ал. 2, вр с чл. 38, ал. 1, т. 2) не прави разлика спрямо вида на лицето, на което е била оказана безплатна правна помощ, в смисъл на юридическо или физическо (текста на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, където е посочено материално затруднено лице). Твърди, че законът е приложим без значение дали се касае за физическо или юридическо лице, защото ако законодателят искаше да ограничи неговото действие, щеше изрично да го конкретизира. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде отменен ревизионния акт, алтернативно да бъде прогласен за нищожен. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Представен е списък на разноските (л. 53). Ответникът по тази касационна жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдивпловдив при ЦУ на НАП я оспорва. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага решението да бъде оставено в сила така както е постановено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими. По тяхната основателност намира, че касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП е неоснователна, а касационната жалба на "агроспект" ЕООД е частично основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-16001620004357-091-001/02.03.2021 г., издаден от З. Велиева - началник на сектор, възложил ревизията и Ф. К., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 301/02.06.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 45 079. 80 лв. по фактури издадени от "Антика Консулт" ЕООД, "Алма - 54" ЕООД, "Инвест Груп 2012" ЕООД, "ММК Консулт 2019" ЕООД, "Сими 2019" ЕООД и "ТСМ Груп 2019" ЕООД, с предмет на доставките стоки и услуги и са установени прилежащи лихви в размер на 7 135. 75 лв. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е проведено от компетентни органи по приходите и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията, в предвидената форма съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържа необходимите реквизити. Съдът е отхвърлил доводите на ревизираното лице за нищожност на ревизионния акт като неоснователни. За да направи този извод, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, във връзка с валидността на електронните подписи на лицата, подписали документите. Приел е, че в разглеждания случай е установено свързването с конкретния служител от ТД на НАП гр. Пловдив и положените подписи в оспорените електронни документи с издадените удостоверения чрез посочените в тях данни - имена, електронен адрес и месторабота. Относно твърденията за липсата на валидиране на електронния подпис, съдът е съобразил чл. 3, т. 15 от регламента, съгласно който квалифицирано удостоверение за електронен подпис означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение 1. Направил е извод, че в този смисъл квалифицираното валидиране не попада сред изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, посочени в приложение 1, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни, тъй като чрез квалифицираното валидиране се извършва проверка на вече подписан документ, а не преди да се подпише или към момента на подписването. В този смисъл от представените доказателства от жалбоподателя - разпечатки от публичния регистър, поддържан от доставчика на удостоверителни услуги и достъпен на адрес: https: //www. b- trust. org/bg, не може да се направи извод, че квалифицираните електронни подписи не са били валидни към момента на подписване на процесиите документи. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице по СТЕ, в частта относно липсата на извършено валидиране от доставчика на удостоверителни услуги на подписите на документите, дата и метод и е намерил, че същото е неотносимо към настоящия спор. Изложил е съображения, че поставянето на знак за равенство и липсата на разграничение между понятията "данни за валидиране" на електронен подпис (б. "г" от Приложение № 1 от Регламента) и извършване на услуга по "квалифицирано валидиране", като последното се извършва именно от доставчика на удостоверителни услуги, е показателно за грешния подход по основния въпрос - в случая предмет на делото не е легитимността на доставчик на електронни удостоверителни услуги. Последното е посочено и в писмото на "Борика" АД с вх. № 10762/16.05.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 28, т. 2 от Регламент № 910/2014, съгласно която, квалифицираните удостоверения за електронни подписи не подлежат на каквото и да било задължително изискване, което надхвърля изискванията, предвидени в Приложение 1. Следователно, изискванията на чл. 32 от регламента не са изисквания към валидността на удостоверението за КЕП, нито са изисквания за валидност на самия КЕП, по аргумент на противното от чл. 3, т. 12 и т. 15 от регламента. С оглед на горното, неспазването на някое от изискванията на чл. 32 от Регламента не влече недействителност на положения КЕП, щом той отговаря на условията на чл. 3, т. 12 и т. 15 във връзка Приложение 1 от Регламент № 910/2014, които изисквания, в случая, са изпълнени изцяло. Направен е извод, че при всяка от извършените проверки е установено, че създадените като електронни документи ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от техните издатели и електронните сертификати са били валидни към момента на подписване. Съдът е посочил, че решение на Съда на Европейския съюз от 20 октомври 2022 г. по дело С-362/2021, чл. 3, т. 12 от регламент № 910/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че при липса на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от този регламент е достатъчно основание за да се приеме, че електронният подпис не представлява квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12. В процесния случай, обаче е налице квалифицирано удостоверение за електронен подпис, което отговаря на изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, съдържащи се в приложение 1. Съдът е посочил, че от изслушаната по делото СТЕ несъмнено се установява обстоятелството, че промяна в съдържанието на електронните документи не е била извършвана след подписването им. Според съда не може да се приеме, че тъй като датата и часа на полагане на електронни подписи са от локалната работна станция, то липсвал квалифициран електронен времеви печат, в нарушение на б. ж, предложение второ от приложение 1 към регламента. Според съда следва да се направи разграничение между понятията електронен печат и електронен времеви печат. Съобразно чл. 3, т. 26 от регламента, усъвършенстван електронен печат означава електронен печат, който отговаря на изискванията, посочени в чл. 36. Съгласно чл. 3, т. ЗЗ от регламента, електронен времеви печат означава данни в електронна форма, които свързват други данни в електронна форма с конкретен момент във времето и представляват доказателство, че последните данни са съществували в съответния момент. Член 3, т. 34 от регламента определя квалифицирания електронен времеви печат като електронен времеви печат, който отговаря на изискванията, предвидени в чл. 42. Съдът е направил извод, че според поместената информация в края на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, същите са издадени в оригинал чрез ИС "Контрол" и са подписани с електронен подпис на органите по приходите З. Д. В., Ф. К. и Б. С. От представеното писмо с изх. № 903/23.10.2023 г. и с вх. № 20976/23.10.2023 г. (л. 1700 по делото) от "Борика" АД е видно, че на посочените служителите на НАП за посочените периоди, включващи датите на издадените документи, подписани с КЕП, са били издадени съответните удостоверения със серийни номера, подробно описани в табличен вид. Видно е, че за всеки от органите по приходите са били издавани по няколко удостоверения с посочени серийни и съответния срок на валидност, като идентификаторът на автора и за всяко едно от удостоверенията са идентични, при титуляр ТД на НАП гр. Пловдив, офис Смолян. По време на ревизията са направени насрещни проверки на доставчиците. Всички са намерени и от тях, както и от ревизираното лице са представени множество доказателства към всяка фактура. Доказателствата са подробно описани и обсъдени от АС гр. Пловдив. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт, във връзка с отказания данъчен кредит в размер на 29 719. 60 лв. и прилежащи лихви от 5 348. 80 лв., първоинстанционният съд е приел, че дружеството не е успяло да докаже реалността доставките на стоки и услуги по спорните фактури. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице технолог по храните по СТЕ и е приел, че не е установена идентичност между представените констативни протоколи и схеми. В констативните протоколи са посочени групи: печени меса, супи, готови млечни продукти, тестени изделия, сандвичи, затворени с вакуум, пици, а като видове схеми в главната страница са посочени: постни ястия, готвени месни ястия, ястия с пилешко месо, ястия с кайма. Съдът е посочил, че в констативните протоколи е посочено, че се предава техническа документация за готов продукт, докато в предоставените схеми от доставчика "ММК Консулт 2019" ЕООД не е налице описание на такъв тип процеси изобщо. Направен е извод, че не е ясно кои са лицата от екипа, изготвили въпросните схеми, нито тяхната квалификация, както и доказателства за заплатени възнаграждения за изготвянето им, т. е. липсват данни за ресурсната обезпеченост на дружеството доставчик за извършването им. Според съда единствено фактът, удостоверен от вещото лице, че съдържанието на представената техническата документация съответства на изискванията и принципите в чл. 18 от Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните не е основание за признаването на претендирания данъчен кредит на жалбоподателя. Според първоинстанционния съд не е доказано, че техническа документация до този момент е послужила на ревизираното лице в търговската му дейност по развиване на ресторантьорство. По изложените съображения, съдът е приел, че приходната администрация правилно е отказала правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 10 561. 50 лв. по фактурите, издадени от "ММК Консулт 2019" ЕООД за данъчни периоди м. 09 и м. 12. 2019 г. с предмет възнаграждение съгласно констативен протокол за изготвена и предадена техническа документация за готови ястия. По отношение на фактурите, издадени от "Антика Консулт" ЕООД, "Инвест Груп 2012" ЕООД и "ТСМ Груп 2019" ЕООД съдът е приел, че доставките не са реални, поради което е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт и в тази част. Направен е извод, че представените фактури от посочените трима доставчици, приемо-предавателни протоколи и фискални бонове, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност не дават основание да се приеме категорично и безпротиворечиво, че доставките на вендинг-автоматите и услугите по тяхното въвеждане в експлоатация и ремонт са действително извършени. Според съда представените документи, както и приетата ССЕ, не доказват реалност на процесиите доставки. Наличието на фактура и правилно водено счетоводство от жалбоподателя не доказва действителното осъществяване на доставките от посочените във фактурите доставчици. Не е достатъчно и отразяването в регистрите по ЗДДС. Направен е извод, че е налице противоречие в доказателства относно състоянието на автоматите. В представените писмени доказателства от ревизираното лице - ППП към фактурите на "Инвест Груп 2012" ЕООД е посочено, че всеки един от вендинг автоматите втора употреба е технически изправен и с добър външен вид. При това положение според съда възниква въпросът как е извършен ремонт на посочените девет броя вендинг машини, след като същите по протокол са били технически изправни и с добър външен вид. Според съда не са установени по безспорен начин реалността на доставките по фактурите на доставките на "ТСМ Груп 2019" ЕООД. По отношение на доставките на стоки - вендинг автоматите по фактурите от "Инвест Груп" ЕООД първоинстанционният съдът е приел, че представените пътни листове от ревизираното лице правилно не са кредитирани от ревизиращите органи, тъй като надвишават с хиляди километри установените данни на километропоказателя спрямо данните от годишния технически преглед на автомобила през 2020 г. Освен това според съда е установено безспорно, че управителят на дружеството, заявен в представените пътни листове през 2017 г. и 2018 г. като водач на МПС, физически не е могъл да извърши посочените транспортни дейности от името на дружеството, защото не се е намирал в страната по това време. Поради изложеното съдът е направил извод, че съставените транспортни документи са недостоверни и изготвени за нуждите на ревизионното производство. Според административния съд по делото не са представени доказателства за това, че стоките по процесиите фактури, които са разположени извън склада на ревизираното лице, са се стопанисвали от него или от трето лице - доказателства за фискални устройства, свързани към НАП, договори за наем на местата, където са разположени самите автомати, доказателства за регистрация в БАБХ. По отношение на фактурите, издадени от "Антика Консулт" ЕООД съдът е приел, че по делото е установено, че няма данни за регистрирани фискални устройства за вендинг автомати на името на "Агропек" ЕООД, нито за регистрирани фискални устройства на вендинг автомати и на името на доставчика. Съдът е споделил извода на приходната администрация, че ревизираното лице и доставчикът отчитат по документи придобиването на вендинг автомати, които нито са въвеждани в експлоатация, нито са използвани по предназначение във връзка с дейността на дружествата. Посочено е и че процесните фактури са издадени на 05, 06 и 07 март 2019 г. са издадени процесиите фактури, в които е посочено плащане в брой, като на същите дати са съставени стокови разписки за приемане/ предаване на 3 бр. вендинг автомати, а фактическото плащане е отчетено като извършено през м. юли 2019 г., поради което е направен извод, че съставените фактури и стокови разписки не удостоверяват реално случили се събития към момента на тяхното съставяне. Според съда фактът, че са издадени фактури и протоколи за последваща продажба на стоките по тези три фактури, съгласно заключението на вещото лице, и наличие на стокови разписки не може по категоричен начин да удостовери реалността на извършените доставки. За да отмени ревизионния акт, във връзка с издадените фактури за услуги за СМР от "Aлма - 54" ЕООД и "Сими - 2019" ЕООД съдът е приел, че представените още в хода на ревизията Актове обр. 19 сочат, че обективно съществуващите облигационни връзки между страните по договорите и доставките са реално осъществени. Протоколите обр. 19, уреждащ предаването на строежа и строителната документация от строителя на инвеститора. Направен е извод, че същите представляват количествено-стойностна сметка за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР. Направена е констатация, че в Актовете обр. 19 подробно са описани видовете дейности, количество и стойности, като всички фактури, с изключение на 4 бр., касаят търговски обект - винарна в с. Лясково, общ. Айтос с възложител "Бенони" ЕООД. Съдът е посочил, че спорните фактури касаят само услугата - монтаж на носещи греди за покривна конструкция от 277 кв. в., монтаж на ламперия на вътрешната страна на покрива от 277 кв. м., кофраж и декофраж на стълбище, зидария от дялан камък и т. н. (всички дейности са описани подробно в представените Актове обр. 19 и в заключението на ССЕ по делото - л. 1510, л. 1513 -1514). По отношение на кадровата и техническа обезпеченост съдът е посочил, че следва да се съобрази Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, с което СЕС се е произнесъл, че Директива 2006/112, което трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама. В тази насока съдът се е позовал и на приетото в т. т. 24, 30 и 40 от решение на СЕС от 09.12.2021 г. по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o., според което, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Изложени са съображения, че обстоятелството, че органите по приходите не са установили как точно е извършена услугата, с какъв кадрови потенциал разполага посоченият търговец, не може да бъде основание за отказ от право на данъчен кредит, но единствено и само при положение, че се установи фактическото извършване на услугата, при което ще са изпълнени материалноправните предпоставки за възникването на правото. По делото не е било спорно, че СМР изобщо не са били осъществени. Само въз основа на обстоятелството, че за посоченото време управителят на ревизираното лице не се е намирал на територията на Република България, не може да обуслови нереалност на услугата - СМР. В този случай, макар фактурите и Акт обр. 19 да са били подписани от друго лице, то същото е действало от името на дружеството без представителна власт. Съдът е посочил, че процесните сделки не са били оспорени от управителя на дружеството, поради което същият е знаел за тях и се е съгласил с тяхното проявление в правната сфера на дружеството. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че доставките на услуги - СМР на обект в с. Лясково и доставките на обекта на ревизираното лице на ул. "Владая" в гр. Пловдив са реални, поради което по фактурите, издадени от доставчиците "Алма - 54" ЕООД с ДДС на стойност 1 689. 60 лв. и "Сими - 2019" ЕООД с ДДС на стойност 13 670. 60 лв. следва да бъде признато на дружеството правото на приспадане на данъчен кредит. По разноските: На НАП е присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) в размер на 3 455. 47 лв. (при материален интерес от 35 068. 40 лв.). На ревизираното лице са присъдени, съразмерно на уважената част разноски по делото общ размер на 443. ЗЗ лв. (общо направени разноски: 50 лв. държавна такса, 650 лв. за ССЕ, 400 лв. за СТЕ и 250 лв. за СТЕ компютърна). Съдът е направил извод, че не следва да се присъжда на адв. Мянева съразмерно на уважената част адвокатско възнаграждение, тъй като същото е поискано на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, а именно поради оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Според съда адресати на чл. 38, т. 2 от ЗА за оказаната безплатна правна помощ са само физически лица, но не и юридически лица. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив: Решението в частта, с която жалбата на дружеството е уважена и е отменен процесния ревизионен акт е правилно постановено. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, разпределил е правилно доказателствената тежест в процеса, отделил е спорните фактически и правни въпроси и обосновано е приел, че ревизионният акт в тази част е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на съответните доставки. Съвкупният анализ на представените доказателства пред органите по приходите и в хода на съдебното производство обосновава извод за реалност на доставките и за наличие на предпоставките за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от "Aлма - 54" ЕООД и "Сими - 2019" ЕООД. От първоинстанционният съд е установено, че още в хода на ревизионното производство са представени освен спорните фактури, Актове обр. 19 с подробно посочени СМР, извършени на конкретни обекти. Тези документи съдържат необходимата конкретика относно вид, количество, единична цена, обект, дата на извършване на услугите и приемането на резултата е достатъчно индивидуализирана по вид на услуга. Налице е обвързаност между предмета на фактурите и предмета на протоколите към тях. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Такъв анализ е извършен в атакуваното съдебно решение. При липсата на оспорване от страна на приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност и съдържание документите правилно са кредитирани от решаващия състав. Правилно е преценена доказателствената им сила. Споделя се изводът на съда, че са налице доказателства във връзка с извършването на услугите по фактурите, които са в подкрепа на крайния извод за наличие на реални облагаеми доставки на услуги. Съгласно непротиворечивата съдебна практика на ВАС, която следва тълкуването на Директива 2006/112/ЕО в практиката на СЕС, първоинстанционният съд е съобразил, че недоказването на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, само по себе си, не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя, също както и че задълженото лице не може да бъде държано отговорно за нередности, относно дейността на доставчика. Изхождайки от това принципно положение, настоящият състав намира, че нередностите, на които се позовава касаторът не може да бъде самостоятелно основание, за да се постанови отказ относно правото на данъчен кредит. Не може да бъде вменено в тежест на получателя по доставката да представя доказателства, които не са в негово задължение да изготвя и съхранява. Неоснователни са и оплакванията свързани с недоказан произход на материалите, използвани за извършването на СМР. В процесния случай предмет на преките доставки е извършването на СМР, а не доставянето на материалите. Според тълкуването на Директивата, съдържащо се в решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В конкретния случай от приходните органи не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна измама, осъществена между страните по описаните по-горе доставки. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че претендираното право на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки е отказано незаконосъобразно. Решението, в тази част не страда от пороците, посочени в касационната жалба, постановено е при спазване на административнопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон, поради което, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в съответната част за разноските. По касационната жалба на "Агропек" ЕООД: Постановеното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт е неправилно. Неоснователни са касационните оплаквания за нищожност на РА. В тази насока първоинстанционният съд е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се сподел ят и от настоящият състав. По делото е установена свързването с конкретния служител от ТД на НАП гр. Пловдив и положените подписи в оспорените електронни документи с издадените удостоверения чрез посочените в тях данни - имена, електронен адрес и месторабота. Правилно е прието от съда, че неспазването на някое от изискванията на чл. 32 от Регламента не влече недействителност на положения КЕП, щом той отговаря на условията на чл. 3, т. 12 и т. 15 във връзка Приложение 1 от Регламент № 910/2014, които изисквания, в случая, са изпълнени изцяло. При всяка от извършените проверки е установено, че създадените като електронни документи ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от техните издатели и електронните сертификати са били валидни към момента на подписване. По делото не е било спорно, че по време на ревизията от доставчиците и от ревизираното лице са представени: процесните фактури, които съдържат изискуемите реквизити по чл. 117 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч., договори, стокови разписки, ППП, констативни протоколи, доказателства за предходен доставчик на стоките, както и за последваща реализация. От представените доказателства се установява конкретния предмет на извършените услуги и на доставените стоки от доставчиците "Антика Консулт" ЕООД, "Инвест Груп 2012" ЕООД, "ММК Консулт 2019" ЕООД и "ТСМ Груп 2019" ЕООД. По делото е установено, че в ревизирания период дружеството е извършило последваща реализация на фактурираните доставки на вендинг-автомати. Във връзка с тези стоки, от събраните по делото доказателства се установяват предходните доставчици, както и последващата им реализация. Предмет на доставка по издадените фактури от "Инвест Груп 2012" ЕООД са вендинг-автомати - втора употреба и услуги, свързани с помощна дейност при въвеждане в експлоатация на вендинг-автомати. Коментарите от съда за пътните листове, за надвишението на записаните в тях километри на МПС спрямо тези записани при годишния преглед на автомобила (при положение че може и километража да е имал техническа неизправност, когато са водени пълните листове), отсъствието на П. Р. като водач на МПС са изцяло неотносими към спора, защото предмет на сделките по основна част от процесиите фактури са извършени покупко-продажби на вендинг-автомати и при тези продажби транспорт не е бил извършван, защото вещите са предадени по местонахождението им. Прехвърлянето на собствеността е доказано чрез представените ППП. По делото е установено, че доставчикът е разполагал с процесната стока. Същите са изследвани и от вещото лице по ССЕ, от чието заключение, ведно със събраните по делото доказателства се доказва реалност на доставките. От представените по време на ревизията ППП се установява и реалност на доставките на сервизни части, извършени от "ТСМ Груп 2019" ЕООД. Обстоятелството, че в ППП за процесните вендинг-автоматите пише, че са технически изправни, не води до извод, че за тези автомати не е имало нужда от подмяна на части. Освен това в издадените фактури, освен материалите за ремонт на вендинг-автомати, са включени услуги и монтаж. По време на ревизията са представени стокови разписки и доказателства за извършените услуги, поради което настоящият състав намира, че същите са реални. Факта на по късно извършено плащане по доставките от "Антика Консулт" ЕООД не може да е основание за отказ на право на данъчен кредит. По време на ревизията е доказано предаването на спорните стоки. Същите са били налични при доставчика, като в тази насока са представени категорични доказателства. Уговорката между страните е плащане в брой и няма как да се отбележи във фактурата друг начин на плащане, вкл. и да се отбележи факта за по късно плащане. По късното разплащане не противоречи на уговорката за плащане в брой, записана във фактурата. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява редовно счетоводно отразяване на извършените плащания. Настоящият състав намира, че липсата на фискално устройство при доставчика не може да обоснове извода за неизвършена покупко-продажба на самите вендинг-автомати като движими вещи. Настоящият състав намира, че при наличието на едни и същи доказателства, подробно описани в решението на първоинстанционния съд, не е ясно защо по отношение на част от доставките на услуги е прието, че доставките са реални, а във връзка с останалите доставки на стоки и услуги е прието, че доставките не са реални. Не могат да бъдат споделени изложените мотиви от административния съд относно доставките на "ММК Консулт 2019" ЕООД. Настоящият състав намира, че липсва разминаване между констативни протоколи и техническа документация. Предмета на фактурите, издадени от "ММК Консулт 2019" ЕООД представлява вид услуги, конкретно - разработена техническа документация. Разработената техническа документация е налична и още по време на ревизията е била представена на магнитен носител CD. Към всяка фактура има подписани констативни протоколи, с всеки един от тях е било констатирано изпълнение на услугата и предаване на резултата, съответно изготвената техническа документация за различните видове готови храни. Вещото лице по СТЕ е посочило, че наред с разработената техническа документация за готови храни, които ще се произвеждат, към тях има разработена и е налична система за анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР- система), които са задължителни за всяко предприятие, което ще произвежда храни. Настоящият състав намира за основателно и възражението на касатора, че материалите представляват към момента, в който се предадени от фирмата изпълнител към клиент, от "ММК Консулт 2019" ЕООД към "агроспект" ЕООД, няма как да бъдат попълнени, тъй като наличната документация на диска предшества въвеждането в експлоатация на хранителното производство, тя е задължителен елемент към момента на стартиране на производството. Изготвената документация е относима и задължителна след като ревизираното лице е имало намерението да се занимава с производство на храни. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/1128ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в цитираните по горе решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11, които са съобразени от решаващия състав при другите доставчици. Получателят по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик, при липса на доказателства за участие в данъчна измама. Наличието на реална доставка не зависи от счетоводното отразяване на сделката или от допуснатите пропуски в него. При извършване на преценка в конкретния случай следва да бъде съобразено наличието на предпоставките при които се признава право на данъчен кредит: дали доставката е реално извършена или предстои да бъде извършена. Дали тази доставката е между данъчно-задължени лица и предметът на доставката, получен от претендиращия приспадането, се използва за целите на облагаемите му сделки. Още в хода на ревизията са приложени по делото договори, ППП, стокови разписки, констативни протоколи, доказателства във връзка с предходни доставчици, в който са описани конкретно предадени стоки и извършени дейности. Изводи на административния съд, за допуснати пропуски от доставчиците не могат да мотивират липса на реална доставка по отношение на фактурите издадени от същите. Като е отхвърлил жалбата на ревизираното лице по отношение на посочените доставчици, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което страда от посочените касационни пороци и като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, постановено друго по изяснения от фактическа страна спор, с което оспореният ревизионен акт да бъде отменен и в тази му част. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която "агроспект" ЕООД е осъдено да заплати на НАП сумата от 3 455. 47 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е правилно в частта в която е оставено без уважение искането на адв. Ст. янева за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В случая се касае за процесуално представителство на юридическо лице и тази хипотеза не е доказана. Претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, заявена от процесуалния представител на ревизираното лице за касационна инстанция също не може да бъде уважена предвид липсата на доказателства за наличието на конкретната хипотеза от чл. 38, ал. 2 от ЗА. По делото е представен списък на разноските (л. 53), в който е претендирано адвокатско възнаграждение за касационна инстанция на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В представеното пълномощно пред касационна инстанция (л. 36) обаче, никъде не е посочено като основание чл. 38 от ЗА. За касационна инстанция не е представен договор за правна защита и съдействие. От извлечението за актуално състояние на дружеството (л. 48), не се установява същото да е в несъстоятелност или в затруднено материално положение. Поради изложеното в полза на "агроспект" ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за касационна инстанция единствено за платена държавна такса в размер на 280. 55 лв. Пред административния съд, дружеството е претендирало разноски за държавна такса – 50 лв., депозит ССЕ – 650 лв., депозит СТЕ – 400 ле., депозит СТЕ (компютърна) – 250 лв. (списък л. 1727). Административният съд му е присъдил разноски в размер на 443. ЗЗ лв. С оглед изхода на спора за първоинстанционното производство следва да се присъдят допълнителни разноски в размер на 906. 67 лв. По изложените съображения на ревизираното лице са дължими разноски в общ размер на 1 187. 22 лв. за двете съдебни инстанции. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 4154 от 09.05.2024 г., постановено по адм. дело № 1827 по описа на Административен съд – Пловдив за 2021 г., в частта с която е отхвърлена жалбата на "агроспект" ЕООД, срещу ревизионен акт № Р-16001620004357-091-001/02.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 301/02.06.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, с който на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 29 719. 60 лв. и прилежащи лихви от 5 348. 80 лв., както и в частта, с която "агроспект" ЕООД е осъдено да заплати на НАП сумата от 3 455. 47 лв. юрисконсултско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-16001620004357-091-001/02.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 301/02.06.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 29 719. 60 лв. и прилежащи лихви от 5 348. 80 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4154 от 09.05.2024 г., постановено по адм. дело № 1827 по описа на Административен съд – Пловдив за 2021 г. в останалата му част. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "агроспект" ЕООД с, сумата от 1 187. 22 (хиляда сто осемдесет и седем лева и двадесет и две стотинки) лева, представляваща разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.