Решение № 10559 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение 1970 от 26.03.2021 г. по административно дело 2727/2020 г. Административен съд София- град е отхвърлил жалбата на Д. Стайков срещу Решение 2153-21-34 от 18.02.2020 г. на директора на Териториално поделение София-град на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/, с което е потвърдено Разпореждане [ЕГН]/244 от 26.07.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отменено Разпореждане 1 от 30.07.2014 г. на ръководител по ПО, постановен е отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО и е разпоредено надвзетата сума от пенсия да се събира на основание чл.114, ал.1 от КСО. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК (нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост), касаторът претендира отмяна на съдебния акт и на потвърдените с него административни актове (като незаконосъобразни) и разглеждане по същество или връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Моли и да му се присъдят направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ София, действащ чрез пълномощника си главен юрисконсулт Надя Медарова, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея съдебно решение да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Със заявление, вх. 795/10.07.2003 г. е постановено Разпореждане [ЕГН]/17.09.2003 г. на ръководител ПО, с което на Д. Стайков е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от датата на инвалидизиране- 12.02.2003 г., при зачетен осигурителен стаж 21 години, 7 месеца и 2 дни. С Разпореждане [ЕГН]/15.06.2005 г. пенсията е изменена от датата на отпускането й, като е определена нова, при зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране- 12.02.2003 г.- 23 години, 3 месеца и 2 дни. С последващи разпореждания личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Стайков е изменяна, като от 12.06.2009 г. е определена при зачетен осигурителен стаж- 24 години и 4 дни. По подадено заявление с вх. 08000198/12.01.2006 г., с Разпореждане [ЕГН]/ 3 от 20.02.2007г. на ръководител ПО е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Стайков. Със заявление, вх.МП-114776/03.12.2013 г., Д. Стайков прави ново искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на представените документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело осигурителен стаж в размер на 7 години, 1 месец и 5 дни от първа категория труд, 15 години, 9 месеца и 24 дни от втора и 5 години, 1 месец и 9 дни от трета категория труд. Общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория по реда на чл.104 от КСО е 36 години, 8 месеца и 15 дни. Към датата на подаденото заявление лицето има навършени [възраст] и има сбор от зачетения осигурителен стаж и възраст 102 т. С разпореждане от 30.07.2014 г. на Стайков е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО от 03.12.2013 г., като от същата дата е спряна, на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО, получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. На 18.06.2019 г. Стайков подава заявление, в което сочи, че при определяне размера на пенсията е допусната грешка в продължителността на осигурителния му стаж от втора категория труд, която е определена на 15 години, 9 месеца и 24 дни, вместо 19 години, 1 месец и 28 дни. Във връзка с подаденото заявление е извършена цялостна проверка на пенсионното досие и зачетения осигурителен стаж на жалбоподателя. От длъжностното лице по пенсионно осигуряване е установено, че са налице нередовности в документите за осигурителен стаж и осигурителен доход, издадени от ДФ Строймашинженеринг, представени към заявлението от 03.12.2013 г. и взети предвид при преценка правото и отпускането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с Разпореждане [ЕГН]/1 от 30.07.2014 г. С оглед на това е направена преценка, че тези документи не са годно доказателствено средство и не могат да установят осигурителен стаж и възраст. Без зачитане на осигурителния стаж по представените нередовни документи, към датата на подаденото заявление, жалбоподателят не отговаря на законовите изисквания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като независимо, че отговаря на изискването на разпоредбата за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория труд и навършена възраст [възраст], няма изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст 100 т. С Разпореждане [ЕГН]/244 от 26.07.2019 г. от на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отменено,, на основание чл.99, ал.1, т.2 от КСО, Разпореждане 1 от 30.07.2014 г. като неправилно постановено и е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Стайков, на основание §4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В разпореждането е посочено надвзетата сума да се събира на основание чл.114, ал.1 от КСО. След отмяната на Разпореждане 1/30.07.2014 г., с последващо Разпореждане [ЕГН]/1 от 22.08.2019 г. на ръководител ПО, на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.З от КСО, считано от 12.12.201З г.- датата на придобиване право на пенсия на това основание. При обжалването по административен ред на Разпореждане [ЕГН]/244 от 26.07.2019 г., горестоящият административен орган е оставил без уважение жалбата на Д. Стайков със свое Решение 2153-21-34 от 18.02.2020 г. За да приеме жалбата на Стайков против решението на директора на ТП на НОИ София- град за неоснователна, първоинстанционният административен съд е аргументирал теза за неговата законосъобразност, като издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия при спазване на законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е взел под внимание и неоспореното от страните заключение по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза и събраните гласни доказателства, като е провел и производство по чл.193 от ГПК. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с надлежно събраните доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Касаторовите възражения са неоснователни. Законодателят е оправомощил административния орган сам да изменя и отменя издадените от него административни актове по реда на чл. 99 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т.2, б а от КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. Административният съд е проверил и установил верността на констатациите на административните органи, обсъдил е доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон, като е формирал правилен краен правен извод в насока, че атакуваното пред него административно решение не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Съществен за преценката му е бил установеният в производството правнорелевантен факт/ при надлежно оборване по реда на чл.193 от ГПК/, че за периода 26.11.1990 г.- 31.07.1995 г. в ДФ Строймашинженеринг представените от лицето документи: удостоверение, обр.УП-3, изх.29 от 26.02.2001 г., обр.УП-2 30/26.02.2001 г. и Трудова книжка 872/26.11.1990 г. са неавтентични/неистински документи, от което следва, че не е налице осигурителен стаж за Д. Стайков за периода. Това води до отпадане на материалната предпоставка за възникване на правото на пенсия. В съответствие с хипотезата на чл. 99, ал. 2, б. "а", предл. първо от КСО, установяването на неистинността на документите или част от тях, установяващи осигурителния стаж на лицето, води до отпадане на материалната предпоставка за възникване на правото на пенсия. В настоящия случай не са били налице кумулативните материалноправни предпоставки на преференциалната разпоредба на §4, ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като към датата на заявлението Д. Стайков е имал 15 години осигурителен стаж от втора категория труд и навършени [възраст], но не е имал изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст 100 т. С оглед изложеното, следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главното искане на касатора за отмяна на оспорения от него съдебен акт, няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,