Решение № 6725 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1424/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год. (РУО на ОПРР), чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Л. Любенов, против Решение 549/30.11.2023 год., постановено по адм. дело 284/2023 год. по описа на Административен съд - Плевен. Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. В подкрепа на тези си твърдения сочи, че първоинстанционният съд не е анализирал фактическата обстановка по случая, а е приел изложените от община Никопол твърдения. Твърди се, че от страна на съда не са обсъдени осъществените нарушения на ЗОП от страна на възложителя както на националното, така и на европейското законодателство. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че в случая, установеното от органа непостигане на заложените енергийни спестявания съставлява неизпълнение на одобрените индикатори, поради което, правилната квалификация на установеното нарушение е тази по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, а не определената от административния орган квалификация по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Заявено е и несъгласие с мотивите на съда, че посочването в административния акт като нарушени разпоредби на чл. 20, т. 5 и т. 6 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) представлява просто посочване на същите по смисъл разпоредби на националното право и се явява излишно. В този смисъл е заявено, че посочените правни норми от ЗПФ указва необходимостта от управлението на публичните финанси при спазване принципите на ефикасност (постигане на максимален резултат от използваните ресурси при осъществяване дейността на бюджетните организации) и ефективност (степента на постигане на целите на бюджетните организации при съпоставяне на действителните и очакваните резултати от тяхната дейност), поради което се явяват напълно релевантни към настоящия случай. Развити са доводи, че РУО на ОПРР е установил противоправно поведение на бенефициера в две насоки. От една страна непостигане на декларираните проценти енергийни спестявания и от друга неправомерно усвояване на средства за финансиране на СМР, които не са свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност в противовес на договореното. В подкрепа на това твърдение, от страна на касатора е заявено, че предвид констатираното разминаване на заложените енергийни спестявания в данните на първоначалните стойности на етап кандидатстване (преди ЕСМ) 63,07% и установените стойности при обследването една година след въвеждане на ЕСМ, а именно 58,84%, които данни не са оборени по делото, УО законосъобразно е приел, че с това поведение е нарушен принципа на добро финансово управление по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 год., който принцип е възпроизведен и в чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. В този смисъл, по мнение на оспорващия, констатираното несъответствие представлява нарушение на принципите на ефикасност и ефективност. Оспорен е и извода на съда, че за нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ не може да се наложи финансова корекция по диференциалния метод, а следва да се приложи пропорционалния метод и процентните показатели, съгласно Приложение 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности). В съответствие с горните доводи и аргументи, касаторът е формулирал искане за отмяна на съдебното решение на първоинстанционния административен съд и решаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата на община Никопол против решението на РУО на ОПРР. Заявено е и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавната такса за касационното оспорване. Заявено е и възражение за прекомерност на юрисконсултското/адвокатското възнаграждение над минималните размери. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът община Никопол, представлявана от кмета Е. Ц., чрез представител по пълномощие адв. С. Петранов от адвокатска колегия Плевен оспорва касационната жалба, като заявява твърдение, че оспореното съдебно решение е законосъобразно. Споделят се мотивите на решаващия съд, че в случая, определената от административния орган правна квалификация на твърдяното нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ е неправилна, като правилната такава следва да е по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. В допълнение на това и предвид събраните доказателства се твърди, че индикаторите са изпълнени от страна на общината в размер на 93,30%, което според нормативните изисквания не попада в основанията за налагане на финансова корекция. С оглед така заявените твърдения е формулирано искане за отхвърляне на сезиращата касационна жалба и оставяне в сила на решението на Административен съд Плевен. Претендира се и присъждане на сторените в касационното производство разноски по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура в съдебно заседание и в представено писмено заключение заявява неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага съдебното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд - Плевен е отменил Решение за налагане на финансова корекция РД-02-36-311/20.03.2023 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год. и е присъдил в тежест на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) разноски в размер на 4 467,73 лева. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна, че община Никопол е бенефициер по сключен с МРРБ, в качеството му на УО на ОПРР 2014-2020 год. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) РД-02-37-70/10.09.2016 год. По силата на АДПБФП, РУО на ОПРР предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ (100%) в максимален размер до 777 594,32 лева по Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 год., Приоритетна ос 2 Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони, процедура BG16RFOP001-2.001 Енергийна ефективност в периферните райони за изпълнение на проектно предложение BG16RFOP001-2.001-0097 Региони в растеж обновява Общинската администрация Никопол. В изпълнение на договора и за реализиране на целите на проекта, бенефициерът е обявил открита процедура за възлагане на обществена поръчка с наименование: Изпълнение на инженеринг - проектиране, авторски надзор и СМР за обновяване на сградата на Общинска администрация Никопол. Прогнозната стойност на поръчката е в размер на 584 698,18 лева без ДДС. В резултат на проведената процедура е сключен Договор с рег. 163/19.06.2017 год. с избрания за спечелил процедурата участник ВЕЛ-КАМ ЕООД на стойност 564 700,00 лв. без ДДС/677 640,00 лв. с ДДС. След приключване на предвидените по договора дейности по изпълнение на обществената поръчка е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж 1/17.01.2017 год. С оглед спазване на задължението по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за постигане на заложените в проектните предложения стойности за енергийни спестявания и съответно тяхното доказване, бенефициерът община Никопол е извършил ново обследване за енергийна ефективност, за което е съставен нов сертификат за енергийните характеристики на обекта. На 05.10.2020 год. е извършена планирана проверка на място на бенефициера община Никопол по проект Региони в растеж обновява Общинската администрация Никопол, като в обхвата на проверката е била предвидена и проверка на заложените по проекта стойности за енергийни спестявания. Установено е, че на етап кандидатстване първоначалният процент на енергийните спестявания, който е заложен е 63,07%, а при обследването извършено 1 година след въвеждане на ЕСМ се констатира, че постигнатият процент енергийни спестявания е 58,84%. Със Заповед РД-022-36-488 от 04.05.2022 год. е назначена повторна проверка на място. Определените експерти са извършили проверката на 17.05.2022 год., за което е изготвен Доклад за проверка на място. В хода на повторната проверката са констатирани обстоятелства, водещи до съмнения за нередност и евентуално налагане на финансови корекции, съгласно Наредба за посочване на нередности, поради което в УО на ОПРР е регистриран сигнал за нередност 1588. Във връзка с тази констатация, с писмо чрез ИСУН от 09.01.2023 год., бенефициерът е уведомен за първоначалното становище на РУО на ОПРР, относно констатирано нарушение, което е описано по следния начин: В хода на проверката са били съпоставени отчетените стойности по новия сертификат за енергийните характеристики на обекта и процента на енергийните спестявания, заложени в АДПБФП. В резултат на тази съпоставка е установено, че между първоначалните стойности на етап кандидатстване и потвърдените стойности от извършеното ново обследване се констатира разлика между данните. Първоначалният процент на енергийни спестявания на етап кандидатстване е посочен като 63,07%, докато от данните, представени от бенефициера от повторното обследване, извършено до 1 година след въвеждане на ЕСМ показва процент на енергийните спестявания в размер на 58,84%. В хода на проверката, при преглед на представеното КСС и ППИСМР - Образец 19 2 бр. е констатирано изпълнението на строително-монтажни работи, както следва: нова Мълниезащита и заземителна инсталация (съгласно изготвения Технически паспорт такава не е имало преди изпълнение на ЕСМ), ремонт на водопроводна и канализационна инсталации, доставка и монтаж на метални врати с клас E190 - за осигуряване на безопасност при пожар и др. В този смисъл е посочено, че така констатираните строително-монтажни работи, липсват в първоначално изготвения доклад за енергийна ефективност. Горните констатации са обосновали извод за наличие на съмнения за нередност и евентуално налагане на финансови корекции, съгласно Наредба за посочване на нередности. УО е приел, че с това поведение е нарушен принципът за добро финансово управление, регламентиран в чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, както и на текстове от националното законодателство - чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ и чл. 20, т. 5 и т. 6 от ЗПФ. Така определеното нарушение на общностното и националното законодателство е квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба за посочване на нередности, за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 100%. При определяне на конкретния размер на финансовата корекция, РУО на ОПРР е приел, че доколкото в случая, неправомерно финансираните строително-монтажни дейности са определяеми, следва да се приложи диференциалния метод и да бъде наложена финансова корекция в размер на разходите, извършени за неправомерно финансираните СМР. В този смисъл, размерът на финансовата корекция за нарушението е определен в размер на 29 355,76 лева, представляващи извършен разход за изпълнение на СМР, които не са пряко свързани с изпълнението на задължителните мерки за енергийна ефективност, но са предписани в техническото обследване и финансирането им е поставено под условие да бъде постигнат над 60% енергийни спестявания. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, в писмото е указана възможността на бенефициера в двуседмичен срок от получаване му да представи бележки и възражения по констатациите и предвидената финансова корекция за тях, включително и писмени доказателства. В указания в писмото срок, от страна на бенефициера община Никопол не е подадено възражение против констатациите за наличие на допуснато нарушение, което е квалифицирано като нередност и за което е предвидено определяне на финансова корекция в посочения размер. Предвид горното, РУО на ОПРР е постановил Решение РД-02-36-311/20.03.2023 год., с което е приключен сигналът със съмнение за нередност, като за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ и чл. 20, т. 5 и т. 6 от ЗПФ е установена допусната от бенефициера община Никопол нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности. Размерът на финансовата корекция е определен по диференциалния методи и е изчислен в размер на 33 465,56 лева с ДДС, представляващ верифицирана и платена безвъзмездна финансова помощ по АДПБФП РД-02-37-70/10.09.2016 год. с бенефициер община Никопол. Указано е, че на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, когато решението за определяне на финансова корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от бенефициера в 14-дневен срок. В хода на съдебното дирене е допуснато, изготвено и прието от съда заключение по съдебно-техническа експертиза, което е установило, че първоначално декларираните от бенефициера 63,07% енергийни спестявания не са достигнати, като след прилагане на ЕСМ, достигнатият процент на енергийни спестявания е 58,84%. Като причини за това, според вещото лице е преоразмеряването на климатиците, както и факта, че не е предвидено използване на слънчева енергия, гео-, аеро- и хидротермална енергия. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, в т.ч. и при наличие на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактически и правни основания за издаването му. Прието е също, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на решението на РУО на ОПРР, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се потвърждават обективираните в административния акт обстоятелства, че след изпълнение на проекта не са реализирани изцяло декларираните от бенефициера и заложени в АДПБФП размери на енергийните спестявания. В същото време, анализирайки мотивите на административния акт, съдът е приел, че РУО на ОПРР е обосновал извод, че енергийните спестявания с точни наименования, според заложеното в проекта, представляват по своята същност индикатори. Посочил е също, че индикаторите се залагат в сключения между страните административен договор, като същите следва да бъдат постигнати след изпълнението на предвидените в този административен договор дейности. По мнение на съда, доколкото непостигането на енергийните спестявания е одобрен индикатор, както се сочи и в самото решение за определяне на финансова корекция, то правилната квалификация на установеното нарушение е тази по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, която според съда се явява специална по отношение хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. В съответствие с така приетото, съдът е формирал извод за допуснато съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в посочено от органа неправилно основание за определяне на финансова корекция, доколкото одобрените енергийни спестявания представляват индикатор. От страна на съда са развити и мотиви, съгласно които, при неправилно определено нарушение, административният орган неправилно е определил и квалификацията на нередността, като такава по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. По мнение на съда, правилната квалификация на нередността, съобразно допуснатото нарушение следва да е по т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, което обаче е обвързано с процентното изпълнение на одобрените по проекта индикатори. В случая, процентното изпълнение на одобрените по проекта индикатори за постигане на енергийни спестявания е в размер на 92,28%, което обосновава извод за липса на основание за определяне на финансова корекция. В съответствие с така развитите мотиви, съдът е приел, че оспореното решение е постановено в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразно и е присъдил в полза на община Никопол сторените по делото разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящият касационен състав споделя доводите на първоинстанционния административен съд относно компетентността на административния орган, постановил оспореното решение, както и съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание. В хода на административното производство не са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, че решението на РУО на ОПРР е постановено при нарушаване на относимите материалноправни разпоредби. Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ указва, че финансовата корекция се определя по основание и размер. Основанието за определяне на финансова корекция е наличието на данни за извършена нередност. Легалната дефиниция на понятието нередност е дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 год. и представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България е единна в становището си, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. В настоящият случай, в оспореното решение, РУО на ОПРР е приел като основание за определената финансова корекция наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Съгласно посочената за нарушена правна норма от националното законодателство, финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на принципите на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Визираният нормативен документ е Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 год., съгласно чл. 33, параграф 1 от който, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Разпоредбата на чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 постановява, че съгласно принципа на добро финансово управление бюджетът се изпълнява в съответствие с принципа на ефективен и ефикасен вътрешен контрол, подходящ за всеки метод на изпълнение, и в съответствие с приложимите за съответния сектор правила. В настоящият случай, административният орган е извършил анализ на първоначално декларираните от бенефициера показатели за енергийни спестявания, с тези, сертифицирани след осъществяване на дейностите по проекта, при което е установил несъответствия. Видно от мотивите на административния акт, след приключване на дейностите по проекта е извършена проверка на индикаторите Намаляване на емисиите на парникови газове: Очаквано годишно намаляване на емисиите на парникови газове и Енергийна ефективност: Понижаване на годишното потребление на първична енергия от обществените сгради, в резултат на която проверка е установено, че неизпълнението възлиза на 6,72 %. Установено е, в т.ч. и от доказателствата по делото (вкл. СТЕ), че първоначалните стойности на етап кандидатстване относно годишния разход на енергия са посочени в размер на 780 294,00 (kWh/год.) като актуално състояние и в размер на 288 141,00 (kWh/год.) след ЕСМ, като първоначално заложения процент на енергийни спестявания възлиза на 63,07%; Целевите стойности, верифицирани на етап ИОП относно понижаването на годишното потребление на първична енергия на обществената сграда е 492 153,00 (kWh/год.), а реално постигнатите стойности след ЕСМ по издадения Сертификат за енергийни характеристики на сградата, относно понижаването на годишното потребление на първична енергия на обществената сграда е 459 090,00 (kWh/год.). Съпоставката на тези данни потвърждава извода на административния орган, че реално постигнатия процент на енергийните спестявания по новия сертификат е само 58,84%, като разликата между заложените и потвърдени стойности по понижаването на годишното потребление на първична енергия възлиза на минус 32 796,00 (kWh/год.). При тези фактически установявания, споделяем се явява извода на първоинстанционния административен съд, че в случая определената от административния орган квалификация на констатираното нарушение е несъответна на правилната такава. Както обосновано приема и съда, в мотивите на административния акт е заявено, че несъответствието между първоначално декларираните от бенефициера стойности на енергийните спестявания с тези установени след приключване на дейностите по проекта е установено в следствие на проверка на индикаторите Намаляване на емисиите на парникови газове: Очаквано годишно намаляване на емисиите на парникови газове и Енергийна ефективност: Понижаване на годишното потребление на първична енергия от обществените сгради. Именно при съпоставката на данните по първоначално декларираните индикатори с цитираните наименования, с данните по същите индикатори след приключване на дейностите по проекта се установява неизпълнение в размер на 6,72 %. В съответствие с горното и наличието на неизпълнение на предварително заложените индикатори обосновава извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, която указва, че финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори. В този смисъл, правилната квалификация на допуснатото от бенефициера нарушение следва да се определи по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, а не определената от административния орган по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на Върховния административен съд, неправилно определената правна квалификация на допуснатото нарушение съставлява съществено нарушение, което винаги обосновава незаконосъобразност на акта. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, доколкото не може да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Доколкото в настоящият случай това не е налице, административният акт се явява незаконосъобразен. При формиране на извод за незаконосъобразност на административния акт, първоинстанционният административен съд обосновано е посочил и обстоятелството, че определяне на правилната квалификация на установеното нарушение рефлектира и върху законосъобразността на квалификацията на това нарушение като нередност, съобразно критериите, предвидени в Наредбата за посочване на нередности. В случая, съобразно обективираните в акта фактически установявания и наличието на извършено нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ предполага определяне на нарушението като нередност по смисъла на т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности - неизпълнение на одобрени индикатори, които са свързани с постигането на целите на програмата. При тази квалификация на нередността, от значение е и процентното съотношение между изпълнението и неизпълнението на одобрените по проекта индикатори. В случая, с оглед събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях данни е видно, че изпълнението на одобрените по проекта индикатори е в размер на 93,28%. При този процент изпълнение на одобрените индикатори, в разпоредбата на т. 6 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности е предвидено, че финансова корекция не се определя. С оглед горното, при правилно установени фактически обстоятелства, административният орган неправилно е приложил материалния закон, като неправилно е подвел фактическите установявания под хипотезата на неотносима материалноправна разпоредба. Неправилно определеното нарушение е довело и до неправилна квалификация на нередността, както и на определената финансова корекция. Предвид тези аргументи, решението на РУО на ОПРР се явява незаконосъобразно. Като е достигнал до същия извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. По изложените съображения, не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. При този изход на спора, с оглед своевременно заявеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на община Никопол следва да се присъди сумата от 3 600,00 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им заплащане. В касационната жалба е заявено възражение за прекомерност на юрисконсултското/адвокатското възнаграждение, но в условията на евентуалност в случай, че претендираното превишава минимално допустимото такова по смисъла на Наредба 1 от 09 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение (Наредба 1). В случая, с оглед материалния интерес на спора, заявеното адвокатско възнаграждение не надвишава минималното такова по чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1, поради което не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение различно от претендираното. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,