Решение № 13047 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12221/2018 г.

Решение № 13047 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12221/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, ред. преди изм. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по подадената касационната жалба от В. В. с адрес: [населено място], [област], [улица] съдебен адрес: гр. В., бул. "В. В." № ..., ет. ..., офис 2, подадена чрез процесуалния му представител адв. И. И., против решение № 1598/20.07.2018 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 1782/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 436 зз-327/30.05.2018 г. /погрешно изписан номер в диспозитива 463 зз-327/30.05.2018 г./, издадена от В. Г. – младши експерт във Второ РУ към ОД на МВР - В., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е задържан за срок до 24 часа. С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касаторът претендира отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед рег. № 436 зз-327/30.05.2018 г. Ответникът по касационната жалба - В. Г. – младши експерт във Втор РУ към ОД на МВР - В. - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Оспореното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обосновал верен извод за това, че оспорването е допустимо, заповедта за задържане на лицето е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗМВР в изискуемата от разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и съдържа предвидените в ал. 2 на същия текст реквизити. Посоченото в нея правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР съответства на изложените фактически основания. В мотивите на заповедта е посочено, че лицето се задържа за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради това, че отказва да изпълни определение на Варненския районен съд № 765/2018 г. съставляващо престъпление по чл. 270, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление – в случая по чл. 270, ал. 1 НК. Според посоченият текст на НК, който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева. Административният съд правилно е установил фактите по делото. От началника на Второ РУ на ОД на МВР – В. е подадено искане до Варненския районен съд за разрешаване на принудително извършване на действията по чл. 68, ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗМВР за полицейска регистрация на В. В. /дактилоскопиране, фотографиране и изземане на образци за ДНК-профил/. В искането е посочено, че лицето е привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл. 338, ал. 1, т. 1 НК. На 26.04.2018 г. господин В. В. е попълнил декларация, с която е декларирал, че не е съгласен да бъдат извършени действията по чл. 68, ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗМВР за полицейската му регистрация. По това искане Варненският районен съд се е произнесъл с определение № 765/10.05.2018 г., постановено по чнд № 2079/2018 г., с което на основание чл. 68, ал. 5 ЗМВР е разрешил принудителното извършване на полицейската регистрация. На 30.05.2018 г. жалбоподателят Владимиров е бил предупреден от мл. Полицейски инспектор Димитров да не пречи съзнателно и противозаконно на орган на властта да изпълни задълженията си съгласно определение № 765/10.05.2018 г., постановено по чнд № 2079/2018 г., на Варненския районен съд, първи състав за принудително извършване на полицейска регистрация. В протокола се съдържа и предупреждение за наказателната отговорност по чл. 270, ал. 1 НК. Лицето, привлечено като обвиняем, е отказало да подпише протокола след запознаване с неговото съдържание, и неговият отказ е удостоверен с подписа на свидетел. Жалбоподателят не твърди, че на 30.05.2018 г. не е отказал извършването на полицейска регистрация чрез дактилоскопиране, фотографиране и изземане на образци за ДНК-профил, а напротив е съдействал на полицейските органи за извършването на посочените действия. Напротив с определение, четено в открито съдебно заседание на 19 юли 2018 г., Административният съд е приел, че обстоятелството, че на 30.05.2018 г. жалбоподателят В. В. се е явил във Второ РУ на ОД на МВР – В. и е отказал полицейска регистрация, разпоредена с определение № 765/10.05.2018 г. на Варненския районен съд, постановено по чнд № 2079/2018 г., не е спорно и не се нуждае от доказване. Неоснователен е доводът на касатора, че макар той да е отказал дактилоскопиране, фотографиране и изземане на образци за ДНК-профил, то не е отказал изрично да изпълни определението с № 765/10.05.2018 г. на Варненския районен съд, поради което заповедта е материално незаконосъобразна. Определението на Варненския районен съд е цитирано в протокола за предупреждение от 30.05.2018 г. и именно поради това е посочено и в мотивите на административния акт. Установените по делото факти дават основание да се приеме, че са налице данни за това, че задържаното лице е извършило престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, а именно за това, че противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, което е достатъчно, за прилагането на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, разрешаваща на полицейските органи да го задържат за срока по чл. 73 от същия закон. Поради това е неоснователен доводът на касатора, че тъй като в случая не е изпълнено определение на съда, а не решение, то деянието е несъставомерно. Това е така, защото административният орган не се е позовал на чл. 296 НК, а на чл. 270, ал. 1 от кодекса. Неоснователен е и доводът му за неправилност на първоинстанционното решение, поради това че съдът не е изложил собствени мотиви, а е преписал мотивите на решение № 1529 от 13.07.2018 г. на Административен съд – В. по адм. д. № 1783/2018 г. Безспорно фактите по настоящото дело и адм. д. № 1783/2018 г. са идентични, тъй като видно от становището на л. 11 отказаната полицейска регистрация от съпрузите В. В. и Й. В. е във връзка с повдигнатото им обвинение по чл. 338, ал. 1 НК. По така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Варненския административен съд като правилно постановено в съотвествие с приложимите материално правни разпоредби на закона следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1598/20.07.2018 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 1782/2018 г. Решението не подлежи на обжалване.