Решение № 6602 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 984/2012 г.

Решение № 6602 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 984/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Радостина Христова Иванова от гр. София срещу решение № 5309 от 22.11.2011 г. по адм. дело № 6936/2011 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Радостина Христова Иванова на 22.06.2009 г. е родила дъщеря (Белослава Костадинова), за чието отглеждане е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и е получавала парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). На 01.07.2010 г. се е завърнала на работа и отпускът по чл. 164, ал. 1 КТ е бил прекратен. Затова със заявление - декларация вх. № 21-999-09-00024461 от 13.09.2010 г. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО от датата 1.07.2010 г. Едно от заявените с декларацията релевантни обстоятелства е, че детето не се отглежда от лице, наето по програмата "В подкрепа на майчинството" (т. 6 от декларацията).

1. С разпореждане № РВ-ПОВН-280 от 9.06.2011 г. длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 КСО е разпоредило Радостина Христова Иванова да възстанови недобросъвестно полученото от нея за периода от 19.08.2010 г. до 16.04.2011 г. парично обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО ведно с изтеклите лихви по чл. 113 КСО. Към разпореждането са изложени следните мотиви:

"На основание чл. 54, ал. 3 от КСО парично обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете не се изплаща при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Считано от 19.08.2010 г. по данни от Агенция по заетостта е сключен трудов договор с Надка Узунова, назначена на длъжност "детегледач" за отглеждане на детето по програма "Отново на работа". Изплатеното парично обезщетение по заявление - декларация по чл. 54 от КСО за този период е недобросъвестно получено от лицето, тъй като детето се отглежда от лице, включено в програмата "Отново на работа".

1. С подробно мотивирано решение № 374 от 7.07.2011 г. главният директор на СУСО е потвърдил разпореждане № РВ-ПОВН-280 от 9.06.2011 г. За да постанови този резултат главният директор е приел и че:

а) "Съгласно императивната разпоредба на чл. 54, ал. 3 от КСО в редакцията й към датата на отпускане на обезщетението по чл. 54 от КСО на Радостина Иванова, обезщетението по ал. 1 не се изплаща... при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Цитираната разпоредба е изменена с § 3 от ЗИД на КСО (ДВ бр. 49/2010 г.) в сила от 1.07.2010 г., съгласно който думите "програмата "В подкрепа на майчинството" се заменят с "програми в подкрепа на майчинството". С изменението на текста се цели да бъдат обхванати всички (и бъдещи) социални програми със същите цели: осигуряване на заетост като детегледачи на безработни лица през периода на отпуска по чл. 164 на майката и до навършване на 3-годишна възраст на детето й, което дава възможност на майката да се завърне на работа по-рано, с което се осигурява професионалната й реализация и възстановяване на получавания преди майчинството доход."

б) "При подписване на заявлението - декларация за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 54 от КСО (приложение № 4 към чл. 5 от НИПОПДОО) Радостина Иванова декларира обстоятелства, обуславящи правото на това обезщетение, между които и това, че "детето не се отглежда от лице, наето по програми за подкрепа на майчинството" (т. 6), като се задължава в срок от 3 работни дни от промяна в декларираните обстоятелства да подаде декларация, с която да уведоми административния орган. В същата декларация е посочено изрично, че ако заявителката не изпълни това задължение носи административно-наказателна отговорност по реда на чл. 349 от КСО и следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина заедно с дължимата лихва, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Радостина Иванова не е изпълнила задължението си да уведоми за настъпилата от 19.08.2010 г. промяна на обстоятелствата, която води до прекратяване изплащането на обезщетението по чл. 54 от КСО и е продължила да го получава до 16.04.2011 г., което сочи на недобросъвестност на лицето при получаване на паричното обезщетение."

II. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Радостина Христова Иванова срещу решение № 374 от 7.07.2011 г. на главния директор на СУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

а) "Към момента на подаване на заявлението - декларация от Радостина Христова - 13.09.2010 г. е била в сила разпоредбата на изменения чл. 54, ал. 3 от КСО в сила от 1.07.2010 г... (поради което) Фактът, че в разглежданото заявление - декларация т. 6 е формулирана "Детето не се отглежда от лице, наето по програмата "В подкрепа на майчинството", не е достатъчен аргумент, който да обоснове отмяната на оспореното решение. Заявлението е подадено при действието на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от КСО след изменението от 1.07.2010 г."

б) "Жалбоподателката не оспорва факта, че детето й се отглежда от лице, включено в програма "Отново на работа" през периода 19.08.2010 г. до 16.04.2011 вкл., като твърди, че посочената програма е с различни цели и финансиране от програмата "В подкрепа на майчинството"... При съпоставката на двете социални програми... резултатите от тях са идентични - осигурява се заетост на безработни лица, които се наемат за отглеждане на малки деца. Подпомагат се лицата, останали без работа. Същевременно се подпомагат и родителите при отглеждането на малкото дете, като им се осигурява възможност да продължат да работят по трудово правоотношение. Лицата, които кандидатстват по програмите са майки/осиновителки с право на обезщетение по чл. 53 от КСО."

в) "По силата на чл. 54, ал. 3 от КСО парично обезщетение не се изплаща, ако детето се отглежда от лице, участник в програми в подкрепа на майчинството. Настоящият случай попада в хипотезата на цитираната норма, поради което правилно е определено, че изплатеното парично обезщетение за периода 19.08.2010 г. до 16.04.2011 г. вкл. подлежи на връщане ведно с определената лихва."

III. Решението на Административен съд - София град е правилно, а изводите, изложени в мотивите към решението, са обосновани и законосъобразни и напълно се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение.

Доводите в касационната жалба са идентични на доводите, инвокирани с касационната жалба на Радостина Христова Иванова по адм. дело № 1217/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и са подробно обсъдени в мотивите към решение № 3464 от 9.03.2012 г. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай не са налице факти и обстоятелства, които да обуславят правни изводи, различни от вече изложените в посоченото решение.

Това, което различава правните спорове по двете дела (настоящото адм. д. № 984 от 2012 г. и посоченото в предходния абзац адм. д. № 1217 от 2012 г., и двете на ВАС-VI отд.), е въпросът била ли е Радостина Христова Иванова недобросъвестна при получаването на паричното обезщетение по чл. 54, ал. 3 КСО през процесния период от 19.08.2010 г. до 16.04.2011 г.

На този въпрос следва да бъде даден позитивен отговор. В съдебната практика трайно е възприето становището, че добросъвестността, респ. недобросъвестността, е резултат на психическо отношение на конкретен правен субект към възможността да получи желан от него резултат, като за всеки отделен случай е необходима самостоятелна преценка, дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този резултат, е съобразено с правовия ред, или е съпътствано със заобикаляне, или с директно нарушаване на правовия ред. Поведението на жалбоподателката в случая директно нарушава правилото на чл. 54, ал. 3 КСО. Незнанието на закона не е извинително и не прави жалбоподателката добросъвестна при получаването на паричното обезщетение, на което не е имала право.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,