Решение № 338 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2009 г.

ВКСII гражданско отделение18.06.2010 г.докладчик Емануела Балевска

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на Р. К. А. от [населено място], област П. по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК и молба на К. К. И. от [населено място], област П. по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила Решение No 676 от 04.03.2008 г. по гр. д. Nо 6041/2007 г. на Варненския районен съд по отхвърления иск за съдебна делба на лозе от 1000 кв. м. в м. "Б. ", [населено място]. Осъжда Р. К. А. от [населено място], област П. и К. К. А. от [населено място], област П. да заплатят на П. Н. В. сумата 500 лв. / петстотин лева/ разноски- адвокатски хонорар за отменителното производство.

Мотиви

Решение № 338 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2009 г., II г. о., ГК, докладчик Емануела Балевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, образувано по молбата за отмяна на Р. К. А. от [населено място], област П. по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК и по молба за отмяна на К. К. И. от [населено място], област П. по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила Решение No 676 от 04.03.2008 г. по гр. д. Nо 6041/2007 г. на Варненския районен съд по отхвърления иск за съдебна делба на лозе от 1000 кв. м. в м. "Б. ", [населено място]. Поддържа, че решението е неправилно, тъй като изводите на съда, че П. Н. В. и сина и К. В. са собственици на имота са неверни, направени са въз основа на писмени декларации с невярно съдържание и установяващо се от новопредставените писмени доказателства- НА Nо */1990 г. за закупуване на процесния имот от страна на А. П. Г., Удостоверение за наследници на А. г. По делото е постъпило възражение от П. В., с което се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на исканата отмяна, поради неспазен срока и липса на новооткрити писмени доказателства и нови обстоятелства. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307, ал. 2 и ал. 3 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: С Определение Nо 143/18.09.2009 г. настоящият състав на ВКС е допуснал молбата за отмяна до разглеждане по същество, приемайки, че същата е процесуално допустима. Молбата за отмяна се поддържа от Р. К. А. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.. 2 ГПК въз основа на новооткрито писмено доказателства Нотариален акт Nо */1990 г. за продажба, Удостоверение за наследници на А. П. Г. -поч. 09.02.1993 г., Удостоверение за наследници на Н. А. П./ син / починал 12.07.1996 г., като се поддържа и основанието по т. 2 -че решението е постановено въз основа на документ с невярно съдържание- удостоверение за наследници, представено пред нотариуса. Молбата за отмяна се поддържа от молителката К. К. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК -поради новооткрити / новопостъпили/ доказателства и факти относно качеството на наследници на П. В. и К. В. Молбите за отмяна на Р. К. А. и К. К. са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК, аналогично на производството за отмяна по чл. 231 ГПК (отм.)е уредено като извънреден, извънинстанционен способ за контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове, с които е разрешен спор по същество. Основанията, въз основа на които може да бъде допусната отмяна на влязло в сила решение са ограничително посочените в чл. 303, ал. 1, т. 1-6 ГПК. Отмяната по чл. 303, ал. 1 ГПК може да бъде поискана само от заинтересованите лица -т. е. от лицата участвували в исковия процес респ. техните правоприемници, обвързани със силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение. Откритите след влизане в сила на решението нови обстоятелства или нови писмени доказателства са предвидени като основания за отмяна на влязло в сила решение с нормата на чл. 303, ал. 1.т. 1 ГПК когато тези доказателства установяват обстоятелства, които са съществували по време на разглеждане на делото, но не са могли да бъдат установени по причина, която не се дължи на бездействието на страната. Наред с изброените изисквания, разпоредбата предпоставя кумулативно и изискването тези нови обстоятелства или нови доказателства да са от съществено значение за правилното решаване на спора по същество. Представените с молбите за отмяна писмени доказателства - новите удостоверения за наследници, не могат да бъдат квалифицирани като нови доказателства, който по обективни причини не са могли да бъдат представени по делото. Касае се до официални, но свидетелствуващи документи, които се съставят от длъжностните лица, но по декларация на молителя, т. е. те съдържат частно волеизявление за определение факти, а доколкото се твърди, че тези факти не съответстват на действителността, то неистинността им може да се установи с диспозитивни документи- акт за раждане и произход, а представеният НА Nо 26/1990 г. е представен и приобщен като доказателство по делото при разрешаване на спора. Н. обстоятелствата, в смисъл на факти, правно релевантни за делото не се сочат. Не може да се приеме, че е налице основания за отмяна на влялото в сила решение по чл. 303, т. 2 ГПК. С разпоредбата на чл. 303, т. 2 ГПК са визирани няколко фактически състава, при които съдът е формирал решаващата си воля по съществото на спора въз основа на доказателство, което е опорочено поради престъпно действие на участниците в гражданския процес, а именно: 1./неистинност на свидетелските показания; 2./неистинност на заключение на вещо лице или 3./престъпно действие на страната, неин представител или чл. от състав на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно установява, че престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред- т. е. по силата на влязла в сила присъда или решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК/ чл. 97, ал. 4 ГПК-отм./. При данните по делото, че няма постановена присъда или влязло в сила решение с което да е прието, че писмените доказателства на които е базирано решението на съда са неистински, подправени или предмет на друго престъпно посегателство, настоящият състав на ВКС намира, че подадената молба за отмяна не може да бъде уважена. Не е налице и релевираното основания за отмяна по чл. 303, т. 5 ГПК, след като в нито една от молбите за отмяна не се сочи кога и как, в резултат на нарушени процесуални правила, свързани с призоваването или осъществяване на процесуалната защита на страната, е осъществен някой от фактическите състави на разпоредбата. Недоволството на молителките се базира на неправилно интерпретирания факт, че предмет на делбения процес касае останало наследство от наследодателя А. Г. п. 1990 г. -съпруг на починалата преди него Я. Г. сестра на ответника П. В., а не на наследството на Н. А. Г. - негов син, починал 1996 г., получено след смъртта на баща му, което наследство поради липса на низходящи наследници, възходящи наследници / родители, дядо и баба и т. н./, братя и сестри и/ или техни низходящи на покойния Н. Г., е преминало към наследниците по съребрена линия - в хипотезата на приложение на чл. 8, ал. 4 ЗН, където наследникът от по близката степен и низходящия на по-близката степен, изключва наследниците от по- далечната степен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на молителките е заплащане на направените от ответника П. Н. В. разноски за отменителното производство, адвокатски хонорара на осъществилия процесуална защита адв. К. В. от АК -К. в размер на 500 лв. / петстотин лева/, внесени по представения Договор за правна помощ Nо 0050863. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия